Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община] против решение №86 от 27. 02. 2015 год., постановено по адм. д.№644/2014 год. по описа на Административен съд - Враца, с което е отменен АУЗД №000235/ 9. 10. 2014 г. на орган по приходите в Дирекция "МДТ", [община], потвърден с решение от 10. 11. 2014 год. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" - В. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото; неправилен е изводът за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК при издаване на административния акт. Според касатора АУЗД е законосъобразен, тъй като са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства, съобразени са материалноправните разпоредби. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от [фирма] - в несъстоятелност, [населено място] жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото.

О. [] - в несъстоятелност, със седалище в [населено място], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт - АУЗД № 000235/ 9. 10. 2014 г. на орган по приходите в Дирекция "МДТ", [община], е издаден след извършена служебна проверка от орган по приходите при [община], на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. С АУЗД органът е установил задължения в тежест на дружеството "Б." - в несъстоятелност, съобразно подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ и...