Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).
Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Административно и правно обслужване и собственост”, в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността” към Администрацията на Министерския съвет против решение № 6465 от 30. 10. 2014 г., постановено по адм. д. № 3735/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Ответникът – С. К В. не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София – град отменя отказ за предоставяне на достъп до обществена информация и връща преписката на административния орган за предоставяне на исканата информация.
С оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е направен отказ за достъп до обществена информация, съдържаща се в концесионните договори и сключените към тях анекси и допълнителни споразумения с пет юридически лица – концесионери. Като фактически основания за постановяване на акта е посочено, че не се иска достъп до информация а достъп до документи; третите лица не са дали съгласие за достъп до исканата информация и същата не следва да се предоставя и поради това, че е налична в Националния концесионен регистър.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същия е постановен в нарушение на материалния закон.
Решението е постановено в съответствие с материалния закон.
Законосъобразен е изводът на първоинстанциония съд, че в случая се иска достъп до обществена информация, независимо че в заявлението е посочено искане за достъп до документи. Правилно съдът приема, че искането е за достъп до информацията, съдържаща се в исканите документи, като предоставянето им като копия е предпочетената форма за достъп до информацията.
Законосъобразен е и изводът на съда, че независимо, че третите лица не са дали съгласие съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, то в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 6 ДР на ЗДОИ, тъй като с исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължените субекти, като информацията би дала възможност на молителката да си състави собствено мнение за дейността на Министерски съвет във връзка с предоставянето на концесиите за добив на подземни богатства, изключителна държавна собственост. В тази връзка твърдението на касатора, че административният акт е издаден на основание чл. 31, ал. 3, а не на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, е неоснователно. От една страна мотивите на обжалвания отказ за предоставяне на достъп до обществена информация сочат за наличие на хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, от друга страна нормата на чл. 31, ал. ЗДОИ, цитирана в административния акт, е относима към удължаване на срока за предоставяне на достъп, а основанията за отказ за предоставяне на достъп са регламентирани в чл. 37 ЗДОИ.
Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая не е налице условието на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ за отказ за достъп до исканата информация, тъй като липсва друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. По делото е установено, че само част от исканата информация се съдържа в Националния концесионен регистър и този факт не освобождава задължения субект да предостави цялата поискана информация по реда на ЗДОИ. Съгласно правилото на чл. 96, ал. 1 и 2 от ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) (ЗК) М. съвет поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички концесии и към него се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии. Разпоредбата на чл. 97 ЗК сочи минималното съдържание на данните, които се включват в регистъра и се публикуват на сайта в интернет. Тази информация обаче не обхваща целия обем на информацията, която се съдържа в архива към него, която информация пък не се публикува, но също е предвидена като публична. Нормата на чл. 98, ал. 1 ЗК, регламентира, че в архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригиналите на всички концесионни договори, допълнителните споразумения и приложенията към тях. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Правилник за приложение на ЗК архивът към Националния концесионен регистър е публичен, като достъпът до информацията в досиетата на предоставените концесии, която не е обявена за конфиденциална по реда на чл. 52 ЗК, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Следователно наличната информация в Националния концесионен регистър не е основание за отказ за достъп до информацията, която се съдържа в архива към него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт, е законосъобразен.
Правилно съдът е приел, че доводите на ответната страна за законосъобразност на оспорения административен акт поради конфиденциалност на част от исканата информация по смисъла на чл. 52 от ЗК, са неоснователни. Такива фактически и правни основания за отказ не са посочени в административния акт, а са въведени едва в съдебното производство от процесуалния представител на ответната страна, което е недопустимо, тъй като съдът извършва проверка за законосъобразност на акта с оглед посочените в него фактически и правни основания за издаването му, като същите не могат да бъдат допълвани или изменяни в хода на съдебното производство. Следва да се отбележи, че при положение, че документите съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът е разполагал с възможността да предостави частичен достъп, съгласно чл. 31, ал. 4 ЗДОИ.
Твърдението на касатора за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като съдът постановява да се предостави достъп до исканата информация, а не връща преписката на административния орган за издаване на ново решение, съобразно указанията, дадени в мотивите по тълкуването и прилагането на закона, е неоснователно. Съгласно нормата на чл. 41, ал. 1 ЗДОИ в случаите, когато съдът установи незаконосъобразност, той отменя изцяло или частично или изменя обжалваното решение, като задължава органа да предостави достъп до исканата обществена информация.
Доводите на касатора, че съдът не е изложил мотиви относно поверителността на информацията, са неоснователни. В обжалваното решение изрично е посочено, че такова основание за отказ за достъп до обществена информация не е посочено в административния акт.
Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Служебно е проверил законосъобразносттта на оспорения административен акт на всички основание по чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 от АПК и е направил обоснован извод за неговата незаконосъобразност.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6465 от 30. 10. 2014 г., постановено по адм. д. № 3735/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.