Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] срещу решение № 1526 от 22. 07. 2015 г. по адм. дело № 475/2015 г. на Административен съд Пловдив. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.

Ответникът – изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, [населено място], чрез адв. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на кмета на [община] срещу заповед № РД-01-1408/04. 12. 2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/, потвърдена с решение № РД-05-6/27. 01. 2015 г. на министъра на труда и социалната политика, с която е разрешено намаляване капацитета на Дома за деца, лишени от родителска грижа „К. М. Л.“ [населено място] от 90 на 60 места, считано от 01. 01. 2015 г. За да постанови решението си в този смисъл, Административен съд Пловдив е приел, че оспорената заповед е издадена при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 36в, ал. 6 от ППЗСП. Така постановеното решение е правилно.

При констатирано незапълване на определения капацитет на социална услуга за период повече от 6 месеца, когато е делегирана от държавата дейност, разпоредбата на чл. 36в, ал. 6 от ППЗСП овластява изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане да разреши промяна на капацитета й по мотивирано предложение на инспектората по чл. 5, ал. 4 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (З.).

В доклада на служители на Инспектората към АСП е посочено, че е налице трайно незапълване на капацитета на...