Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Мусадай А.А.М, гражданин на С., против решение № 2183 от 01. 04. 2015 г., постановено по

адм. дело № 1513/2015 г., по описа на Административен съд София-град.

Касаторът твърди неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му.

Ответникът, заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (Д.) при МС, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно, мотивирано и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд в производството по чл. 90 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), е отхвърлил жалбата на Мухтар срещу решение № 50/09. 01. 2015 г. на зам.-председателят на Д. при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби.

Анализирайки понятието "преследване" съгл. разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, възможните форми на това преследване и основанията за такова, съдът е направил извод, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Не се доказва спрямо него наличие на преследване или основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност...