Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208-228 и чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на О.Н.С в качеството й на директор и законен представител на Обединено детско заведение (ОДЗ) № 39 „Пролет”, [населено място], срещу решение № 856 от 4. 11. 2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (К.), постановено по преписка № К.-600 от 16. 10. 2015 г. С него е отменено нейното решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и са й възложени направените от жалбоподателя разноски пред административния орган.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се навеждат доводи за неговата недопустимост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът моли, обжалваното решение на органа по преразглеждане да се отмени.

В съдебно заседание възложителят се представлява от адвокат К. К., който поддържа подадената касационна жалба и прави възражение срещу поисканите разноски от ответната страна по касация. Възражението е относно това, че към представения от адвокат М. П. договор за възлагане на правни услуги и процесуално представителство не са приложени доказателства за заплащането на договорената сума. К. не взема становище по касационната жалба.

О. [], [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат П. оспорва жалбата. Намира я за неоснователна по изложените съображения в представените писмени бележки и претендира присъждане на разноските по представения договор и списък на разноските.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че доводът за недопустимост на жалбата пред К. е неоснователен, тъй като дружеството-жалбоподател е сезирало К. в срока по чл. 120, ал. 5 ЗОП, след изтичането на срока, предвиден в чл. 27а, ал. 3. Относно съществото на касационната жалба, прокурорът счита, че при постановяване на решението си К. не е допуснала съществено нарушение...