Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Б., подадена чрез пълномощника адв. М. К., против решение № 254 от 12. 06. 2015 г., постановено по адм. дело № 272/2015 г. по описа на Административен съд – В. Т /АСВТ/. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на Б. против Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-040-6500/2427 от 21. 07. 2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ „Земеделие“) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ /АЕП/ по програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2011 г., с което му е отказано подпомагане със заявената сума от 11 818, 94 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил допуснати процесуални нарушения при издаване на акта, а именно неизлагането на мотиви – конкретни правни и фактически основания, неспазване на разпоредбите на чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК. Изложено е, че в тежест на административния орган е било да установи по надлежния ред и да докаже фактите отразени в него, което в случая не е сторено. В жалбата е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се отмени уведомително писмо. Претендират се направените пред касационната инстанция разноски.

Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие”, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор и становище, депозирани чрез процесуален представител юрисконсулт Ц., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд – В. Т е образувано по жалба на настоящия касационен жалбоподател против Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-040-6500/2427 от 21. 07. 2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ /АЕП/ по програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2011 г., с което му е отказано подпомагане за сумата от 11 818, 94 лв. За да потвърди уведомителното писмо, съдът е прел, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма съгл. чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Актът е приет от съда за мотивиран, съдържащ изрично посочване на недопустимите за подпомагане площи и техния размер, установени чрез извършени административни проверки. Прието е, че в уведомителното писмо е налице надлежно позоваване и изрично посочване на приложимите законови разпоредби, обосноваващи отказа от финансиране. В конкретика, съдът е приел, че още преди издаване на уведомителното писмо, от данните за стартираната проверка на имотите при подаване на заявлението, оправомощените органи са установили площи, за които не се следва подпомагане. Жалбоподателят е бил своевременно запознат с резултатите от тази проверка и не е подал възражение срещу установените несъответствия. Съдът е приел още, че при липса на законова регламентация за изработване на специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ към процесната кампания 2011 г. /чл. 16а от Наредба № 105/22. 08. 2006 г. е приет с ДВ, бр. 21/2012 г./, жалбоподателят не е имал задължение да следи сайта на МЗХ, за да се информира за възможността да подаде възражение относно обхвата на слоя. Приел е, че единствено в съдебното производство, жалбоподателят е могъл да оспори определената като недопустима за подпомагане площ, което обаче не е направено. Напротив, според съда, процесуалният представител на жалбоподателя погрешно /в с. з. от 14. 05. 2015 г./ е заявил, че отказът от подпомагане е поради физическо несъответствие на един от блоковете или поради непредставяне на доказателства за правното основание за ползване. По отношение на представения по делото контролен лист за извършена теренна проверка, съдът е приел, че няма данни резултатите от тази проверка да са намерили отражение при определяне на допустимия за подпомагане слой със Заповедта на Министъра на земеделието и храните, като не може да се установи дали конкретно декларираните от жалбоподателя парцели са отговаряли на условията за подпомагане по мярка 214 „АЕП“. Така постановеното решение е неправилно.

Неправилно съдът е приел, че основанието за отказ от финансово подпомагане по заявлението на жалбоподателя, е установоното от административния орган наличие на площи, недопустими за подпомагане - попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2011 г. Този извод съдът е обосновал с данните от стартирана първоначална проверка на имотите при подаване на заявлението, при която е установено, че части от заявените за подпомагане парцели излизат извън допустимия слой за кампания 2011 г. Извършването на такава проверка, предхождаща издаването на административния акт, макар и съобщена на жалбоподателя, представлява част от процедурата по издаване на уведомителното писмо, без обаче в конкретния случай резултатите от нея да са инкорпорирани в последното. По тази причина за жалбоподателят не е била налице възможност да ги оспори или осъществи под друга форма правна защита срещу така направените констатации. Единствените възможности за защита са били подаване на възражение срещу одобрения доустим за подпомагане слой или оспорване на уведомителното писмо. Касателно възможността за подаване на възражение срещу слоя, каквото в случая не е направено, административният съд, е изложил, че поради липсата на законова регламентация за изработване на специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ към процесната кампания 2011 г. /чл. 16а от Наредба № 105/22. 08. 2006 г. е приет с ДВ, бр. 21/2012 г./, жалбоподателят не е имал задължение да следи сайта на МЗХ, за да се информира за възможността да подаде възражение относно обхвата на слоя.

На следвощо място, видно от оспореното уведомително писмо, в колона 6 от таблицата, за всеки отделен парцел е посочена площта на парцела, установена след извършени административни проверки, а в колона 8 е посочена недопустимата за подпомагане площ по отделни парцели и в общо изражение – 11. 94 ха. В обяснителните бележки към колона 6 под таблицата е посочено правното основание на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП – кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Към колона 6 е посочено още, че „във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., са извършени административни проверки, посочени в член 20 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19. 01. 2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105/22. 08. 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за административен контрол, включително парцели /БЗС/, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване“. Тоест, наред с посоченото правно основание на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, са изброени три отделни фактически основания за приемане на заявените площите за недопустими, като никъде в уведомителното писмо не е посочено, че заявените за подпомагане парцели попадат извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2011 г. /каквото е твърденето на ответника по касация и становището на съда/. Напротив, като основание е изтъкнато неотстранени застъпвания и непредставяне на документи доказващи правното основание за ползване за което доказателства не са налични, включително и в успореното писмо, където в колона №4 и за четирите БЗС по тази програма е посочена цифрата нула. Данните от проверката при подаване на заявлението не могат да заместят или допълнят мотивите на уведомителното писмо, доколкото не са обективирани в него, нито могат да заместят правните и фактически основания за постановяване на отказ от финансово подпомагане. Изрично вписаното в уведомителното писмо основание /обяснение към колона 6/ - чл. 43, ал. 3, т. 4 се отнасят до съвсем друга хипотеза – когато кандидатът не стопанисва заявените от него площи. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 170, ал. 1 АПК/, административният орган е трябвало да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В конкретния случай това не е направено. Процесното уведомително писмо е постановено при некоректно посочване на правното основание за отказ от финансиране, неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви. Поради тази причина адресатът на уведомителното писмо е бил лишен от възможността да осъществи адекватна правна защита срещу административния акт, като е бил поставен в положение да предполага фактическите установявания в него, наложили отказ от подпомагане, и приложеното към тях правно основание. В подкрепа на този извод е и фактът, че в съдебното заседание, проведено на 14. 05. 2015 г. пред АС – В. Т., процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че отказът от подпомагане е поради физическо несъответствие на един от блоковете или поради непредставяне на доказателства за правното основание за ползване. Очевидно за жалбоподателят не е било ясно какво е конкретното фактическо и правно основание за постановяване на отказа от подпомагане.

Настоящият съдебен състав на ВАС принципно споделя изводите на административния съд, че поради липсата на законова регламентация за изработване на специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2011 г., жалбоподателят не е имал задължение да следи сайта на МЗХ, за да се информира за възможността да подаде възражение относно обхвата на слоя, но е имал възможност в съдебното производство да оспори определената като недопустима за подпомагане площ. Тук обаче следва да се направени разграничение, че в конкретния случай за жалбоподателя само принципно е била налице такава правна възможност, без да е могло тя да бъде реализирана. От мотивите на съда не става ясно по какъв начин жалбоподателят е следвало да оспори „определената като недопустима за подпомагане площ“, доколкото в административния акт не са посочени конкретни основания за приемане на площите като недопустимост, което е следвало да бъде направено при съобразяване критериите на приложимата за случая Наредба № 11 от 06. 09. 2009 г. за условията и реда за подпомагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ по програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., за да може те да бъдат оспорени от жалбоподателя. С оглед спецификата на мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС1/“, по които жалбоподателят е кандидатствал, административният орган е следвало да съобрази критериите по тази наредба.

С оглед на изложеното се налага изводът, че оспореното уведомително писмо, макар и издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма съгл. чл. 59, ал. 2 от АПК, е издадено при нарушени на административно-производствените правила и материалния закон.

Като е достигнал до различен правен резултат, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, настоящият съдебен състав следва да постанови ново решение, с което отмени обжалванот уведомително писмо и изпрати преписката на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-Разплащателна агенция за ново произнасяне по същество, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 254 от 12. 06. 2015 г., постановено по адм. дело № 272/2015 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Б. Б. от [населено място], против Уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/2427 от 21. 07. 2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ /АЕП/ по програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2011 г., с което му е отказано подпомагане със заявената сума от 11 818, 94 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

Уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/2427 от 21. 07. 2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ /АЕП/ по програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2011 г., с което му е отказано подпомагане със заявената сума от 11 818, 94 лв. ИЗПРАЩА

преписката на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-Разплащателна агенция за ново произнасяне по същество, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Решението е окончателно. Особено мнение: