Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от П. Д. С. от [населено място] против решение № 579 от 04. 02. 2015 г., постановено по адм. д.№ 5940/2014 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлен иска на касатора срещу Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно действие по невръчване на Решение № РП 106-14-124/20. 05. 2014 г. в цялост.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Редовно призован за съдебно заседание, П. С. се явява лично. Поддържа касационната жалба, а по същество моли отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно – в хода по същество.

Ответникът, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /КПУКИ/, редовно призован, се представлява от юриск. П., който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът П. С. претендира обезщетение от 1000 лв за неимуществени вреди - чувство на унижение, негативни емоции – стрес, съкрушеност, унилост, липса на самочувствие и нежелание за подаване на жалби и сигнали до други органи, причинени му от отказа на служители на КПУКИ да му връчат в цялост Решение № РП 106-14-124/20. 05. 2014 г., с което КПУКИ е прекратила производството по предявен от С. сигнал за наличие на конфликт на интереси на четирима служители на НАП - С..

Административният съд е отхвърлил иска като е приел, че не са налице елементите от сложния фактически състав на отговорността на КПУКИ за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не се установяване наличието на незаконосъобразно фактическо действие на КПУКИ, не се доказва по съответния ред реалното настъпване на претендираните вреди, както и причинната връзка на евентуално настъпилите вреди с фактически действия/бездействия на служителите на КПУКИ. АССГ е приел, че в петитума на исковата молба не се иска изрично произнасяне по законосъобразността на твърдяното фактическо действие – невръчване на цялото, а само на уведомление за постановеното Решение № РП 106-14-124/20. 05. 2014 г.. Въпреки това, разсъждавайки върху това що е „фактическо действие“ по см. на чл. 250, ал. 1 от АПК, както и относно това кому и как следва да се връчват актовете на КПУКИ съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от ЗПУКИ, АССГ е заключил, че служителите на КПУКИ не са извършили твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо действие, от което същият претендира настъпването на вреди. В тази връзка съдът е развил подробни съображения за това, че С. като подател на сигнал по специалния закон /ЗПУКИ/, не попада в нито една от хипотезите по чл. 27, ал. 4 от Закона, предвиждащи лично връчване на постановения акт на КПУКИ, поради което според АССГ спрямо С. актовете на Комисията следва да се връчват по общия ред, предвиден в чл. 61, ал. 2 от АПК - чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, удостоверено с подпис на извършилото го длъжностно лице или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страна е посочила такива. Доколкото ищецът не спори, че е бил уведомен лично с писмо от 27. 05. 2014 г. за основното съдържание на Решение № РП 106-14-124/20. 05. 2014 г., както и че пълният текст на решението на КПУКИ е достъпно на интернет страницата на КПУКИ, то в този случай не е налице незаконосъобразно фактическо действие от страна на Комисията, което да е причинило твърдените вреди.

Обжалваното решение е правилно, макар и по частично различни от изложените от АССГ съображения.

Настоящата касационна инстанция не споделя извода на АССГ за това, че ищецът претендира вреди от незаконосъобразно фактическо действие на КПУКИ, изразяващо се в невръчване в цялост на цитираното от ищеца решение. Невръчването на цялото решение на Комисията всъщност съставлява не фактическо действие, а фактическо бездействие по смисъла на чл. 256/257 от АПК, поради което следва да бъде изследван въпросът дали за КПУКИ е било налице задължение, пряко произтичащо от закон на С. да бъде връчено това решение в цялост или не. Макар да се е позовал на спецификите на фактическото действие на административния орган в светлината на чл. 250 от АПК, АССГ е достигнал до правилния извод за липсата на правна норма в ЗПУКИ, задължаваща Комисията да връчи прекратителното си решение на С.. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от специалния закон по отношение С. в качеството му на сигнализатор. Нещо повече – съгласно разпоредбата на чл. 27 а от ЗПУКИ, разпоредбата на чл. 27 / включително в неговата ал. 4/ се прилага единствено за сигналите за нарушения по глава пета от същия закон / „ Ограничения след освобождаване от публична длъжност“ /, какъвто определено не е конкретният случай. Предвид горното, правилно АССГ е приел, че с връчването на С. на писмо изх. № С2014-106 /27. 05. 2015 г., с което касаторът е уведомен от КПУКИ за издаването и основното съдържание на решението на Комисията по неговия сигнал, както предвид обстоятелството, че пълният текст на същото решение с мотивите му е достъпен на интернет страницата на КПУКИ, не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на комисията. Само поради липсата на този елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ / каквато липса настоящата касационна инстанция споделя/ правилен се явява изводът на АССГ за неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.Не на последно място правилен е и изводът на АССГ, че, след като С. не може да обжалва Решение № РП 106-14-124/20. 05. 2014 г. на КПУКИ / Определение по адм. д. № 11315/2014 г. по описа на ВАС, VІІ отделение /, то същият не може да претендира и настъпването на вреди от невръчване в цялост на същото решение.

По изложените по-горе съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 579 от 04. 02. 2015 г., постановено по адм. д.№ 5940/2014 г. по описа на Административен съд – София град. Решението е окончателно. Особено мнение: