О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2087

гр. София, 28.04.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов ч. гр. дело № 1295 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. Щ., подадена чрез особения й представител адв. К. М., срещу въззивно решение № 1427/18.12.2024 г. по възз. гр. д. № 2354/2024 г. на Окръжен съд – Варна, в частта му имаща характер на определение, с която е потвърдено определение по чл.248 от ГПК № 10291/12.09.2024 г., по гр. д. № 14103/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на Л. Щ., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатското възнаграждение от 1 200 лв. до размер, който не надхвърля 600 лв.

Според жалбоподателя определението е неправилно, тъй като адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца за първоинстанционното производство е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но същата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела по брачни искове и искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, с изключение на...