О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 900

[населено място], 25. 11. 2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т. д. № 697/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма], чрез адв. А. С., упълномощен представител на дружеството, срещу решение №307/15. 11. 2013г., постановено по в. т.д. № 581/2013г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №22/13. 06. 2013г. по т. дело № 22/2013г. на Търговищкия окръжен съд.

Жалбоподателят поддържа противоречие на решението с чл. 327, ал. 1 ТЗ във връзка чл. 92 ЗЗД. Твърди допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви относно приетото, че с оглед на направеното признание на иска по чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви. Ответникът е направил признание на иска с правно основание чл. 327 ТЗ, но не и по отношение на иска по чл. 92 ЗЗД. Формулира материалноправен въпрос: следва ли при начисляване на договорна неустойка по чл. 92 ЗЗД да се изключи от цената на договора начисленото ДДС. По този въпрос касаторът сочи като допълнителни критерии т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът по жалбата [фирма] – Т., чрез адв. Р. М. заявява становище да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване по две съображения: касаторът не представя съдебна практика, с която да обоснове критерия по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК и на практика...