Производството е по реда на

чл. 288 от ГПК

.

Образувано е по касационна жалба от страна на особения представител на А. А. Ф. адв. М. Ф. – АК – Варна срещу

решение № 178/12. 11. 2013 г. по гр. д. № 441/2013г.

на Варненския апелативен съд, с която след частична отмяна на решение №1649/19. 07. 2013г. по гр. д. № 3310/2012г. на Варненския окръжен съд е уважен искът на Н.-гр. София с правно основание

чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК

, като е признат за относително недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между [фирма], като продавач и А. А. Ф. като купувач/ нотариален акт № 28 от 21. 12. 2007г. по н. д. № 1628/2007 г. на нотариус Б. В./. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя процесуалноправни и материалноправни въпроси при критериите по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Н. – [населено място] в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд приема, че производството по установяване на публичното задължение на [фирма] към държавата е започнало със заповед за възлагане на ревизия №275/18. 05. 2007г., връчена на касатора на 22. 05. 2007г., като упълномощено лице от управителя на дружеството. На 29. 11. 2007г., чрез пълномощника Д. П. / преупълномощена от Ф./, дружеството е получило заповед № 640 от 26. 11. 2007г., с която е била възобновена ревизията. Ревизията е завършила с ДРА от 12. 02. 2007г./ погрешно изписана година вместо 2008г./ за сумата от 54 245. 20 лв., връчен на дружеството чрез П. на 25. 02. 2008г. Ответникът не е твърдял да е обжалван ревизионния акт и по него да е било образувано административно или съдебно производство, нито задължението да е било погасено. На довода на ответника, че не е установено данъчното задължение да е установено с влязъл в сила акт, въззивният съд е приел, че тежестта да установи, че актът е бил атакуван и е налице висящо производство по обжалването му е в негова тежест. Доказателства за такова обжалване не са представени, поради което се налага извода, че ревизионният акт е влязъл в сила.

Съдът е направил извода, че фактически състав на

чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК

включва: 1. сключеният след връчването на заповедта за възлагане на ревизия договор да е във вреда на публичния взискател и 2. страна по договора е свързано с длъжника по смисъла на

§ 1, т. 3 ДР на ДОПК

лице. Вредата за Н. е обоснована с обстоятелството, че след разпореждането с имота от длъжника, се затруднява удовлетворяването на публичния взискател, тъй като получената от продажбата сума може да бъде укрита или изразходвана. Купувачът Ф. притежава пълномощно от управителя на дружеството – длъжник А. М. с правата изцяло да управлява и представлява дружеството, поради което са свързани лица.

По основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК:

Първите два въпроса са свързани с тежестта на доказване дали публичните вземания са установени с влязъл в сила административен, респ. съдебен акт по иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК. Въпросите попадат в общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обусловили решаващия извод на съда за уважаване на иска по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК. Съдът е възприел становището на касатора – ответник, че предпоставка за уважаване на иска на Н. е публичното вземане да бъде установено с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение. Решението на въззивния съд е съобразено с решението на състав на ВКС, ТК, ІІ т. о., по т. д. 430/2009г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което ищецът трябва да докаже факта на връчване на акта за установяване на публичните взимания на длъжника, а ответникът, че са извършени процесуални действия по обжалване на съответния административен акт, което се споделя от настоящия състав на ВКС. Допълнителния критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК не се установява с решение № 436 по гр. дело №308/2011г. на ВКС, ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, тъй като съставът на ВКС, ГК се е позовал на решението, постановено по т. д. 430/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Решението на въззивният съд не е в противоречие с решения №203 по т. дело № 724/2008г. на ВКС, ТК, доколкото отговорът на правния въпрос е, че предпоставка за уважаване на иска за обявяване за относително недействителни различни по вид сделки и действия на длъжника по чл. 180, ал. 2 Д отм. е съществуването на установено по размер публично задължение, но разлика по конкретното дело и цитираното дело е, че РА са били обжалвани и не е установено дали във връзка с това обжалване съдебните актове са влезли в сила.

По въпроса: Има ли правомощието въззивният съд да се произнася и проверява правилността на приетото от първоинстанционния съд относно тежестта на доказване на факта на влизане в сила на РА при липса на жалба в тази част. По този въпрос касаторът не обосновава допълнителния критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но следва да се има предвид, че е обжалвано изцяло решението на първоинстанционния съд, като са изложени доводи за предпоставките за уважаване на иск по чл. 216, ал. 1 ДОПК. С оглед на така формулираните оплаквания, въззивният съд, при съобразяване на цитираната съдебна практика на ВКС, задължителна за съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, се е произнесъл за наличието на първата предпоставка за уважаване на иск по чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК - съществуването на установено по размер публично вземане, включително факта на установяване влизане в сила на ДРА.

Неоснователно е и позоваването на

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

, по двата материалноправни въпроса, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с необходимостта от тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на

чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК

във връзка с

§ 1, т. 3 от ДР на ДОПК

по съдържанието на понятието свързани лица е ясна и недвусмислена и не се нуждае от тълкуване, което изключва наличие на хипотезата на

т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК

като основание за допускане до касация. Относно въпроса за това, кога една сделка е сключена във вреда на публичния взискател, то същият е фактически, тъй като зависи от сумарната преценка на всички факти по конкретния спор и в този смисъл би имал отношение към обосноваността на решаващите изводи на съда, което е извън предмета на преценка от ВКС на наличие на основанията за допускане на касация. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по

чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

за допускане на касационно обжалване.

С оглед на изхода от касационното обжалване касаторът ще следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 742. 70лв. Съгласно т. 7 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС дължимата държавна такса по жалбата се възлагат на съответната страна съобразно изхода от делото.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 178/12. 11. 2013г., постановено по в. гр. дело № 441/2013г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.

ОСЪЖДА

А. А. Ф. ЕГН 710610 7986 да заплати по сметка на ВКС ДТ 724. 70 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: