Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 295, ал. 1,изр. първо ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 143 от 05. 12. 2013г. по т. д.№ 295/2013г. на АС Бургас, с което при разглеждане на делото по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК е потвърдено решението по гр. д. 297/2009г. на Бургаския ОС. С последното са били отхвърлени исковете на касатора за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие договор, сключен под формата на нот. акт 189/19. 12. 2003г. на нотариус с район на действие РС Н. с който първият ответник [фирма], [населено място] чрез управителя си, е продал на втория ответник [фирма], [населено място] недвижим имот; за признаване за установено по отношение на ищеца и третия ответник [фирма], София че към 08. 07. 2004г. последното не е станало собственик на същия имот; за признаване за установено по отношение на четвъртия ответник [фирма], [населено място], че към 21. 03. 2005г. не е станал собственик на процесния имот; За осъждането на петия ответник [фирма], [населено място] да предаде на ищеца владението върху имота; за признаване за установено по отношение на [фирма], че не е собственик на имота.

С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Твърдението е, че липсата на надлежно решение по чл. 137, ал. 1,т. 7 ТЗ за разпореждане с имота, собственост на дружеството прави сделката нищожна. В изложението по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК са поставени като правни въпроси: Допустимо и законосъобразно ли е със съдебен акт: да се изменят конституционно установени начала, да се дерогира законоустановена норма /чл. 137, ал. 1,т. 7 ТЗ/ и характерът й /от императивна в диспозитивна/, да се дерогира чл. 20, чл. 20а и чл. 26 ЗЗД, да се въвежда нов ценностен критерий и правно начало /сигурност, стабилност и бързина на търговския оборот и защита на трети лица/ над конституционно и законовоустановения принцип за защита на частната собственост; Допустимо и законосъобразно ли е решението на общото събрание на съдружниците в О. /респ. решението на едноличния собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1,т. 7 ТЗ да не е изрично и конкретно за определена сделка, взето в предвидената форма, а да се предполага при наличие на конклудентни действия, или при съвпадение на физическата личност на управителя на едноличния собственик на капитала на дружеството продавач с управителя на дружеството продавач. Въведената допълнителна предпоставка е т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК-въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С допълнителна молба от 28. 10. 2014г. се сочи и основанието по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК като са приложени съдебни актове на състави на ВКС, ОС Силистра и Районен съд Добрич и В..

Отговор на касационната жалба, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба е постъпил само от [фирма], [населено място].

За да потвърди решението за неоснователността на исковете, въззивната инстанция е съобразила, че с Решение № 54 от 16. 09. 2013г. по т. д.№ 710/2011г. съставът на ВКС, 2 т. о. е дал задължителни указания, отменяйки предходното въззивно решение за обезсилване на решението на първата инстанция, че установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от лице, което не е страна по атакуваната сделката, но е едноличен собственик на капитала на дружеството - продавач по нея, е допустим, когато правният интерес е обоснован с нарушаване на членствените му права при разпореждане с вещни права без съгласието на собственика на капитала, упражняващ правомощията на ОС; съобразила е и че задължителните указания на касационната инстанция се изчерпват с тези за съществуването на правен интерес и че ВКС изрично е посочил, че въпросът за необходимостта от решение на собственика на капитала, упражняващ правомощията на ОС е по съществото на спора, по който следва да се произнесе въззивната инстанция. Апелативният съд е посочил, че основанието да се иска прогласяване нищожността на прехвърлителната сделка, сключена между първите двама ответници е липсата на решение на Общото събрание на съдружниците на [фирма] за извършването й от прехвърлителя [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е ищцовото дружеството. Обосновано е, при изричното позоваване на ТР № 3/2013г., че разпоредбата на чл. 137, ал. 1,т. 7 ТЗ създава правила, касаещи управлението на дружеството, но не засяга правомощията на управителния орган да изразява воля, че липсата на решение на ОС не е противопоставимо на трети лица и не е липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а има значение само в отношенията между дружеството и управителя. Отчетено е, че действията на управителя като волеизявяващ орган обвързват дружеството, сключените от него сделки са действителни и липсата на решение на общото събрание съдружниците на ищцовото дружество за извършване на разпоредителната сделка не означава липса на съгласие на страна по нея и не е основание за прогласяването й за нищожна.

Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси произтича от липсата на противоречие на изводите на въззивната инстанция със задължителното за всички съдилища, включително и за настоящия състав на ВКС /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/ Тълкувателно решение № 3 от 15. 11. 2013г. по тълк. дело № 3/2013г. на ОСГТК. Несъгласието на касатора с принципната поставка в него, че наличието на решение на ОС на О. по чл. 137, ал. 1,т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, сключена от представляващия дружеството орган, не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. Извън правомощията на състав на ВКС е да се произнася отново по въпроси, чийто отговор е даден в Тълкувателно решение и да го ревизира. При наличие на ТР изключено е и наличието на допълнителната предпоставка на т. 3 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК и с постановяване на тълкувателно решение противоречивата практика и на съставите на ВКС е уеднаквена. Извън предмета на спора и произнасянето е въпросът „допустимо и законосъобразно ли е решение на ОС на О. да не е изрично или конкретно за определена сделка...“.

Разноски за насрещната страна не се присъждат, тъй като такива не са поискани.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ

на Решение № 143 от 05. 12. 2013г. по т. д.№ 295/2013г. на АС Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.