Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 508127/10. 10. 2022 г., уточнена с молба с вх. № 509478/24. 11. 2022 г., двете подадени от адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т. – пълномощници на Ц. И. К., касатор по делото, съдържаща искане към съда да измени постановеното по настоящото дело решение № 50101 от 07. 10. 2022 г., в частта му относно разноските.

Формулирано е искане за присъждане на допълнителна сума за сторените разноски в първоинстанционното производство в размер на още общо 839. 27 лв., от които: 800 лв., представляващи горница над намалените до размера на 11 600 лв. от Апелативен съд – София с оглед изхода от спора във въззивното производство до действително дължимите 12 400 лв. – платена държавна такса за исковата молба, и 39. 27 лв., представляващи горница над намалените до размера на 585. 15 лв. до действително дължимите 624. 42 лв. – сбор от платени депозити за КСППЕ, САТЕ и СМЕ, и платена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. Претендира се и намаляване на присъдените в полза на „Застрахователно дружество „Б. И““ АД разноски: за платено адвокатско възнаграждение в производството пред Апелативен съд – София от 856. 80 лв. на 575. 99 лв., респ. за платената от застрахователното дружество държавна такса по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба – от 1 200 лв. на 799. 99 лв., както и на възложените в тежест на ищците съразмерно с отхвърлената част от исковете разноски на застрахователя, сторени в производството пред Окръжен съд – Враца, от 512. 21 лв. на 344. 34 лв. – платено адвокатско възнаграждение, депозити за съдебни експертизи и държавни такси за издаване на 3 бр. съдебни удостоверения.

Молбата е аргументирана с нуждата от преразпределение на отговорността за разноски при инстанционното разглеждане на спора с оглед приетия за окончателен от касационната инстанция справедлив размер на претендираното от ищеца Ц. И. К. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Ответникът по молбата – „Застрахователно дружество „Б. И““ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК изразява бланкетно становище за нейната неоснователност поради немотивираността,

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество – молбата е частично основателна.

С решение № 69 от 17. 06. 2020 г. по т. д. № 143/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца „Застрахователно дружество „Б. И““ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Ц. И. К. сумата от 200 000 лв., предявена частично от сума в размер на 300 000 лв., и на Д. И. К. сумата от 150 000 лв., предявена частично от сума в размер на 250 000 лв., представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на И. Д. К. (баща на първия ищец и син на втория), настъпила в резултат от ПТП на 13. 04. 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 02. 09. 2019 г., до окончателното изплащане на обезщетенията.

По въззивна жалба на застрахователя срещу първостепенното решение в неговите осъдителни части в цялост, с решение № 117 от 17. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 3350/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, VII състав, първоинстанционното решение е частично отменено в частта за присъденото на Ц. И. К. обезщетение за претърпените неимуществени вреди за сумата от 40 000 лв., представляваща горницата над 160 000 лв. до 200 000 лв., както и в частта за присъденото на Д. И. К. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. – горница над 130 000 лв. до 150 000 лв., като исковете в тези им размери са отхвърлени. В останалите му обжалвани от застрахователното дружество осъдителни части решението на Окръжен съд – Враца е потвърдено. Предвид частичната основателност на въззивната жалба съставът на Апелативен съд – София е осъдил ищците –въззиваеми да заплатят сторените от въззивника разноски във второинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от исковете, както и е преизчислил дължимите на ищците разноски, сторени от тях в производството пред първостепенния съд.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба единствено от Ц. И. К., като предмет на касационно обжалване е била само тази част от въззивното решение, с която искът на този ищец е отхвърлен за горницата над 160 000 лв. до 180 000 лв. Въззивното решение не е обжалвано в останалата отхвърлителна част от исковата претенция на Ц. И. К., нито ВКС е бил сезиран с жалба от втория ищец – Д. И. К., в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу „Застрахователно дружество „Б. И““ АД частичен иск за разликата над 130 000 лв. до 150 000 лева.

С решение № 50101 от 07. 10. 2022 г. по т. д. № 1197/2021 г. по описа на ВКС е отменено решение № 117 от 17. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 3350/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, VII състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 69 от 17. 06. 2020 г. по т. д. № 143/2019 г. на Окръжен съд – Враца, е отхвърлен предявеният от Ц. И. К. иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу Застрахователно дружество „Б. И““АД за разликата над 160 000 лв. до 180 000 лв., предявен частично от сума в общ размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му И. Д. К., настъпила в резултат на ПТП от 13. 04. 2019 г., ведно със законната лихва от 02. 09. 2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като вместо това „Застрахователно дружество „Б. И““ АД е осъдено да заплати на Ц. И. К. допълнително сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 02. 09. 2019 г. до окончателното погасяване на задължението.

С касационната жалба касаторът – настоящ молител, е поискал присъждане на всички разноски по делото.

С постановеното окончателно решение и предвид основателността на касационната жалба ВКС се е произнесъл само относно сторените пред касационната инстанция разноски за платена държавна такса, като е присъдил такива в размер на 400 лв., както и е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер на 1 130 лв. Възнаграждения в този размер са присъдени допълнително и за първата и въззивната инстанция. Направените от касатора пред първата инстанция и своевременно поискани разноски, съобразно приетия от последната инстанция нов размер на обезщетението за неимуществени вреди, са останали неприсъдени от ВКС. Не са преразгледани и присъдените в тежест на ищците разноски при инстанционното разглеждане на спора пред Окръжен съд – Враца и Апелативен съд – София.

С оглед на изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи частично и да се измени постановеното решение № 50101 от 07. 10. 2022 г. в частта му за разноските.

Становището на настоящия съдебен състав е, че дължимите на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първата инстанция, съобразно представените доказателства за реално сторени такива (12 400 лв., представляващи платена държавна такса за водене на делото, и 705 лв. – платени възнаграждения за вещите лица по допуснатите три съдебни експертизи и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение) и отчитайки цената на предявените искове, приетия от ВКС окончателен справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и уважената част от исковете, възлизат на сумата от още общо 839. 27 лв., представляваща разлика над сумата от 12 185. 15 лв., присъдени от Окръжен съд – Враца разноски в полза на ищците за първоинстанционното производство, намалени до този размер след частичното уважаване на въззивната жалба на застрахователното дружество, до действително дължимите разноски в размер на общо 13 024. 42 лв.

Предвид окончателния изход от спора и съразмерно с отхвърлената част от исковете не е налице основание ищците да понесат отговорност за присъдените на ответника разноски за: платено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството пред Апелативен съд – София за горницата над 576 лв. до присъдената сума от 856. 80 лв.; платена от застрахователното дружество държавна такса по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба за сумата над 800 лв. до присъдената сума от 1 200 лв., както и за платено адвокатско възнаграждение, депозити за съдебни експертизи и държавни такси за издаване на три съдебни удостоверения в производството пред Окръжен съд – Враца за горницата над 344. 34 лв. до присъдената сума от 512. 21 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 50101 от 07. 10. 2022 г. по т. д. № 1197/2021 г. по описа на ВКС, в частта за разноските, като постановява:

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Б. И““ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Ц. И. К., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], сумата от още 839. 27 лв., представляваща направени по делото разноски пред първата инстанция.

НАМАЛЯВА размера на разноските, присъдени в полза на ответното „Застрахователно дружество „Б. И““ АД с решение № 117 от 17. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 3350/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, VII състав, както следва: от 856. 80 лв. на 576 лв. за платено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството пред Апелативен съд – София; от 1 200 лв. на 800 лв. за платена държавна такса по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба, както и от 512. 21 лв. на 344. 34 лв. за платено адвокатско възнаграждение, депозити за съдебни експертизи и държавни такси за издаване на 3 бр. съдебни удостоверения в производството пред Окръжен съд – Враца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: