О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№844
София, 18. 11. 2014 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение,
в закритото заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Е. М.
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………...…………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. търг. дело № 2455 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частна жалба с вх. № 9301/29.V.2014 г. на пловдивското [фирма], подадена против разпореждане № 2504 на Бургаския ОС, ГК, от 13.V.2014 г. по ч. гр. д. № 1527/2013 г., с което, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, е била върната частната жалба с вх. № 6664/14.ІV.2014 г., подадена от този търговец срещу постановеното по това дело определение № V-2183/13.VІІІ.2013 г. за отхвърляне на молбите му за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от внасяне на държавна такса по с/ка на въззивната инстанция.
Търговецът частен жалбоподател поддържа общо оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, позовавайки се на обстоятелството, че „към настоящия момент д-вото е в процедура по несъстоятелност и затова - в невъзможност да заплати таксите по делото в седмичните срокове”, поради което претендира отменяването на атакувания съдебен акт като преграждащ по-нататъшния ход на делото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския ОС, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като
процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Търговецът частен жалбоподатели и понастоящем се представлява от двама управители /С. Ат. А. и Т. Д. С./, които е следвало да организират своевременното внасяне на държавна такса по с/ка на ВКС в размер на 15 лв. /петнадесет лева/, съгласно чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Същевременно чл. 129, ал. 6 ГПК предвижда отговорност по чл. 6 от Закона за държавните такси за длъжностно лице, което даде ход на молба без да е внесена напълно дължимата държавна такса. Не се спори от страна на частния жалбоподател, че въпреки дадените му указания, той не е внесъл в срок въпросната държавна такса от 15 лева, което обстоятелство е послужило като основание за издаване на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо този съдебен акт ще следва да бъде потвърден, а тъй като пловдивското [фирма] е останало задължено към ВКС за разноски /държавна такса в размер на 15 лв./, същото, на основание чл. 77 ГПК, ще следва да бъде осъдено за заплати тази сума. Недопустимо е в настоящето частно пр-во, което се развива едностранно, търговецът частен жалбоподател да претендира присъждане на сума в размер на 40 000 лв.
от неучастващото в процеса
[фирма] - като „преведена авансово за доставка на петролни продукти”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане № 2504 на Бургаския окръжен съд от 13.V.2014 г., постановено на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК по ч. гр. дело № 1527/2013 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховния касационен съд за държавни такси сума в размер на 15 лв. (петнадесет лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 2455 по описа за 2014 г.