О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 87

София, 12.01. 2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 8.10.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1950 /2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. С. срещу въззивно решение № 6893 /16.12.2024 г. по в. гр. д. № 13977 /2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 17525/26.10.2023 г. по гр. д. № 65829/2022 г. на Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. М. С. срещу „Електро-разпределителни мрежи Запад“ ЕАД (преди ЧЕЗ Електроразпределение) иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата над 1 955.96 лева до пълния предявен размер 10 105.88 лева.

Ответната страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена от надлежна страна в срок и е редовна.

Спорът е за законосъобразността на извършената от ответника корекция на сметка на ищцата (преизчисляване на сметка на ищцата) за доставена и потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия за минал период, след като служители на ответника при проверка в присъствието на представител на федерация на потребителите, са установили неправомерна промяна в схемата на свързване (неправомерно присъединяване на обекта на ищцата към електропреносната мрежа преди средството за техническо измерване и при липса на пломба на електрическото табло).

Въззивният съд е изложил следните мотиви:

Установил е релевантните за спора факти след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства.

Приел е, че ответникът е установил пълно и главно правопораждащите вземането му факти, които са посочени.

Жалбоподателката е собственик на процесния имот в [населено място],[жк](следва индивидуализация на поземления имот). Между страните съществува валидно облигационно отношение по силата на договор от 2012 г. за присъединяване към електропреносната мрежа.

Въз основа на извършена проверка на 29.10.2022 г. на измерването на потреблението на електроенергия на електромер, с посочен фабричен номер с година на производство – 2018 г., измерващ доставяната електрическа енергия в процесния имот, е съставен констативен протокол с № 1027822/29.10.2022 г., в който е установено, че две от жилата на четирипроводната изходяща линия за процесния имот са прекъснати високо на стълба и са присъединени посредством токови пробивни клеми за две от фазовите жила на захранващата линия на електрическото табло, намиращо се на ъгъла на [улица]и ул. „“, който преминава въздушно и в другия си край захранва електрическата инсталация на къщата. Поради промяната в схемата на свързване консумираната електроенергия не е отчитана от средството за техническо измерване (СТИ).

Ищцата не е провела насрещно доказване на възраженията си срещу правопораждащите факти.

Обсъдени са направените от жалбоподателката възражения: първо, срещу анализа на първоинстанционния съд на свидетелските показания, като въззивният съд е приел, че не са налице противоречия в тях. Взел е в предвид и направеното възражение, че съставителите на протокола не са били упълномощени по реда на чл.77, ал.1, т.1 ЗЕ, като е приел, че то е релевирано едва с въззивната жалба и е преклудирано. Възивният съд е обсъдил и направеното възражение, че периодът за корекцията следва да бъде от 06.10.2022 г. до 29.10.2022 г., с оглед на обстоятелството, че на 06.10.2022 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване. Възивният съд е приел, че съгласно извършената по делото съдебно-техническа експертиза при проверка в електронния масив на ответното дружество не са установенни данни за проверки от служители до три месеца преди 29.10.2022 г. С оглед това възивният съд е приел, че на 06.10.2022 г. е извършено отчитане на средството за търговско измерване, което съгласно чл.46, ал.2 ПИКЕЕ не се счита за техническа проверка по реда на ПИКЕЕ. С оглед изложеното е приел, че периодът, за който следва да бъде извършено преизчисление, е три месеца, предхождащи датата на проверката - от 30.07.2022 г. до 29.10.2022 г. Възивният съд е обсъдил и направеното от жалбоподателката възражение, че не е уведомена предварително за извършената проверка, като по този начин не са спазени изискванията на ЗЕ и Общите условия на ответното дружество. Възивният съд е приел, че с оглед на липсата на представени по делото доказателства за противното, такова уведомявано не е било извършено, но неизпълнението на това задължение е без значение за възникването на задължението за заплащане на сумите, начислени вследствие на извършена корекционна процедура. Възивният съд е изложил мотиви за размера на задължението, което е възникнало в тежест на въззивната жалбоподателка (ищцата) въз основа на преценка на приетите по делото заключения на основна и допълнителна съдебно-технически експертизи. Обосновал е извода си, че изчисленото по правилата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ количеството електроенергия на стойност 8 149.22 лева.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касационната жалбоподателка се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с което поставя следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в съдебния си акт да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения с въззивната жалба?

2. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира съдебния си акт по съществото на повдигнатия правен спор?

3. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?

Жалбоподателката твърди, че по тези въпроси е допуснато противоречие с установената практика на ВКС, на която се позовава. Въпросите са свързани с доводи, че въззивният съд не е обсъдил наведените от нея с въззивната и жалба доводи (възражения срещу правопораждащите вземането на ответното дружество факти) за липсата на основания за начисляване на процесната парична сума и че въззивният съд неоснователно е кредитирал събраните по делото свидетелски показания.

Трите въпроса имат сходно съдържание, което се свежда до един процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните (касационната жалбоподателка е въззивна жалбоподателка във въззивното производство и ищца по предявения отрицателен установителен иск в първоинстанционното производство) и да се произнесе по съществото на спора след като установи релевантните за спора факти въз основа на обсъждане на становищата на страните и събраните по делото доказателства.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика.

Както е посочено по-горе за мотивите му въззивният съд е обсъдил доводите във въззивната жалба на жалбоподателката (възраженията й срещу правопораждащите вземането на ответното дружество факти) за несъществуването на паричното задължение след като е установил фактите и обстоятелствата, на които са основани, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и е изложил самостоятелни мотиви за тяхната неоснователност. Мотивите на въззивния съд са последователни.

Несъгласието на жалбоподателката с фактическите и правни изводи на въззивния съд по нейните доводи и възражения не може да обоснове извод, че въззивният съд е разрешил поставения правен въпрос в противоречие с установената практика – че не е обсъдил доводите и възраженията й.

Обосновките на поставените въпроси представляват доводи за неправилност - за необоснованост, която е довела до неправилно приложение на материалния закон. Такива доводи не могат да бъдат проверявани в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, тъй като в това производство не се извършва преценка на събраните по делото доказателства.

Касационната жалбоподателка поставя и правни въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - че осъществяват основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:

4. Следва ли при твърдение за промяна в схемата на свързване, разпределителното дружество да докаже законосъобразност на твърдяната за налична схема на свързване - в тази връзка следва ли при установено незаконосъобразно мерене, да се приеме, че за ответника е възникнало изобщо основание за начисляване на корекционната фактура?

5. Следва ли в производство по оспорване на корекционна сума да се установява възможността за неоснователно обогатяване на ответника? Целта на създадените правила и ред за преизчисляване на количеството електрическа енергия е да се избегне неоснователното обогатяване - но същото не трябва ли да се съблюдава и за двете страни по спора?

6. Кой субект на фактуриране е имал предвид законодателя под понятието „краен клиент“, посочено в ПИКЕЕ?

Поставеният четвърти въпрос не е обуславящ. Въззивният съд не е обсъждал въпроса, нито е следвало да го обсъжда поради това, че по делото не е било спорно, че между страните съществува валидно облигационно отношение по силата на договор от 2012 г. за присъединяване към електропреносната мрежа и ищцата не е твърдяла в исковата си молба, че собственият и обект е бил свързан нерегламентирано (неправомерно, по начин, който не преминава през средството за техническо измерване) от момента на сключване на договора или преди съставения на 29.10.2022 г. констативен протокол. (Не е имало спор за това дали обектът на жалбоподателката (ищца) е бил свързан законосъобразно преди да бъде установено, че обектът е свързан неправомерно (по начин, който не преминава през средството за техническо измерване).

Поставеният пети въпрос не е обуславящ за изхода на спора. Въззивният съд не е обсъждал въпроса, нито е следвало да го обсъжда. Обуславящ е бил въпросът дали са били налице предпоставките за начисляване на корекционната сума (дали за ищцата е възникнало задължение да заплати цената на потребената от нея електрическа енергия) и дали тя е била определена в съответствие с нормативните изисквания. Или: основанието на спора е договорно (чл.183 ЗЗД – за това дали съществува задължение за купувача да заплати начислена от продавача цена за скрито нерегламентирано потребление на електрическа енергия, което произтича от договор за покупко – продажба, дали електрическата енергия е реално потребена и дали цената и е законосъобразно определена), а не неоснователно обогатяване.

По изложения вече аргумент във връзка с четвърти въпрос – че по делото е безспорно, че страните са валидно обвързани от облигационно отношение по силата на договор от 2012 г. за присъединяване на собствения на ищцата обект към електропреносната мрежа, не е обуславящ и шестият въпрос. Спорът не е бил за това, дали страните са обвързани от договор и дали ищцата е била потребител на електрическа енергия, а дали са се осъществили фактите, които са дали основание на ответника да начисли спорната парична сума на ищцата.

Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти. Жалбоподателката твърди, че очевидната неправилност следва от това, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите в нейната въззивна жалба (по нейните възражения срещу вземането на ответното дружество).

Настоящият съдебен състав при запознаване с обжалваното решение не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). По-горе бяха изложени съображения за това, че въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателката, но не ги е намерил за основателни. Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради това настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение.

От изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата 153.39 евро (равностойността на 300 лева), тъй като ответникът е представляван в това производство от юрисконсулт, който е изготвил отговор на касационната жалба.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 6893 /16.12.2024 г. по в. гр. д. № 13977 /2023 г. на Софийския градски съд.

Осъжда К. М. С. да заплати на „Електро-разпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата 153.39 евро (равностойността на 300 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.