О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 46

гр. София, 13. 01. 2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия М. Х. ч. гр. дело №4820 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. О. З. срещу определение №4164/27. 10. 2022г. по г. д.№3731/2022г. на Върховния касационен съд.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при постановяването му съдът не е съобразил обстоятелството, че „молителят е български гражданин по произход, както и не е проверил дали решението на чешкия съд подлежи на обжалване пред чужд съд съгласно КПЧП или Директива на ЕС и дали международната компетентност на българския или чешкия съд изключва компетентност да решава свои присъди по международни казуси от такъв характер и каква е международната компетентност по такъв спор“. Излага, че с оглед мястото на разпоредбата на чл. 613а от ГПК – в Ч. С. на ГПК, същата би могла да се отнася и за международни дела, при наличие на предвидените в чл. 19, ал. 4 от Регламент /ЕО/ 1393/2007г. предпоставки. Моли съда, при преценка законосъобразността на обжалваното определение, да има предвид и Закона за българското гражданство /чл. 4, чл. 6 и чл. 25/, както и Регламент /ЕО/ №2201/2003г. в частта относно компетентността на съда при отвличане на дете в случаите на неправомерното му отвеждане. По същество претендира отмяна на определението, обезсилване и отмяна на решението на Окръжен съд Либерец, Чешка република.

Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:

С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима молбата на Г. О. З. за отмяна на влязлото в сила решение, постановено от Окръжен съд Либерец, Чешка република от 15. 07. 2016г. с реф. № 8 Nc 458/2014-203, с което съдът е дал съгласие за бащата Г. З. за подаване на заявление за издаване на паспорт на непълнолетния В. Г. З., [дата на раждане] и е лишил бащата от родителска отговорност към непълнолетния. Съставът е приел, че по реда на чл. 613а от ГПК Върховният касационен съд е компетентен да отмени само решения на българските съдилища допуснали нарушение, визирано в чл. 19, ал. 4 от Регламент /ЕО/ №1393/2007г. на Европейския парламент и на Съвета по искане на заинтересованата страна. Приел е още, че съдилищата в България не са компетентни да осъществяват инстанционен или извънинстанционен контрол върху решение, постановено от съд на друга държава членка, което произтича от принципа на зачитане на държавния суверенитет. Посочил е, че компетентен да се произнесе по искането на молителя е съответният съд в Чешката република.

Определението е правилно.

Регламент /ЕО/ № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13. 11. 2007г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела се прилага, когато за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава членка в друга.

В чл. 19, ал. 4 от регламента е предвидена защитата на правата на страните в производството, с цел осигуряване правото им на достъп до правосъдие, съгласно принципите на Общността и тези на чл. 6 от ЕКПЧ. В същата е посочено, че когато се е наложило документът за образуване на производството или друг равностоен документ да бъде изпратен в чужбина, за връчване по реда на този регламент, и е постановено решение срещу ответник, който не се е явил, той може да направи искане до съда за възстановяване срока за обжалване на решението, при наличие на следните условия: 1/ ответникът не по своя вина да не е могъл да се запознае своевременно с изпратения документ, поради което да не е могъл да упражни правото си на защита или да се запознае с решението, за да може да го обжалва; и 2/ основанията за обжалване, посочени от ответника, да не изглеждат лишени от основание. Молбата за възстановяване на срок се допуска за разглеждане само ако е подадена в разумен срок, след като ответникът е узнал за решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 613а от ГПК, молбата следва да бъде подадена пред Върховен касационен съд в едногодишен срок от постановяване на решението. По този ред Върховният касационен съд е компетентен да разгледа исканията за отмяна на постановените от българските съдилища решения по дела с международен елемент, при които е било осъществено връчване на съдебни документи по реда на Регламент (ЕО) № 1393/2007. Процесуалният закон не урежда хипотеза, в която българският съд е компетентен да отменя решения постановени от съдилища на други държави членки. Такова правило не се съдържа и в Регламент (ЕО) № 1393/2007. В разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от него е предвидена възможност всяка една от държавите-членки да определи срока, в който молбите ще бъдат приемани за разглеждане, което се извършва от съответния национален съд и по предвидения в националното право на всяка една от тях ред. Именно в изпълнение на това задължение е прието и правилото на чл. 613а от ГПК, определящо реда, по който лицата по чл. 19, ал. 4 от регламента могат да поискат отмяна на постановените срещу тях съдебни решения от българските съдилища. В този смисъл са и разясненията дадени в Решение на Съда (втори състав) от 7 юли 2016 г. по Дело C-70/15, касаещи въпроса за коя част от процесуалните действия по връчването на книжа и последиците от връчването се прилага Регламентът, респективно националните процесуални норми.

Изводът в обжалваното определение за недопустимост на молбата за отмяна на съдебен акт постановен от съд на друга държава-членка на ЕС е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4164/27. 10. 2022г. по г. д.№3731/2022г. на Върховен касационен съд. ІV гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: