О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2083

гр.София, 28.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир ДрагневНиколай Иванов

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 4144 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „С. Б. против решение №760 от 12.06.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №988 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII състав. С въззивното решение е отменено решение № 434 от 26.01.2024 г. по гр. д. № 7393 по описа за 2023 г. на Пловдивския районен съд, първи граждански състав, и вместо него е постановено друго, с което е признато за незаконно и е отменено прекратяването на трудовото правоотношение с А. Р. К., извършено със заповед № 77 от 20.03.2023 г., работникът е възстановен на заеманата преди това длъжност и работодателят е осъден да му заплати 11 346,48 лв. обезщетение за оставането му без работа за периода от 21.03.2023 г. до 21.09.2023 г.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е частично недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1 т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Какви действия следва да предприеме работодателят, за да установи принадлежността на свой служител към ръководството на синдикална организация на предприятието с цел осигуряване на предварителна закрила срещу уволнение по реда на чл.333, ал.3 от КТ?

2. Счита ли се, че работодател, който непосредствено преди връчване на заповед за уволнение е предоставил за попълване на свой служител декларация относно наличието на основания за предварителна закрила по чл.333 от КТ е положил дължимата грижа, за да установи наличието или липсата на горепосочените основания?

3. Ако служител в писмена декларация отрече да се ползва с предварителна закрила преди уволнението си, а след влизане в сила на заповедта за уволнение съобщи, че се е ползвал със закрила към датата на уволнението, обвързан ли е работодателят с негативните последици от неспазването на чл.333, ал.3 от КТ?

А. Р. К. признава, че е намалил иска за претендираното обезщетение за оставане без работа, поради което въззивното решение е недопустимо в частта, с която му е присъдено такова обезщетение над претендирания размер. Счита, че в останалите части няма основание за допускане на решението на Пловдивския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Въззивният съд е констатирал, че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, като спорът се свежда до това дали работодателят е бил надлежно уведомен от работника за наличието на предварителна закрила по чл.333 от КТ и дали е законосъобразно извършен подбор. Позовавайки се на трайната практика на ВКС, е приел, че когато работникът или служителят е дал отговор на работодателя при запитване за закрилата по чл.333, ал.3 от КТ, тогава работодателят е задължен да спази изискванията на чл.333, ал.3, от КТ и да поиска и получи предварително съгласие от съответния синдикален орган. Когато обаче работникът или служителят не даде отговор, работодателят не е обвързан от спазването на чл.333, ал.3 от КТ. В конкретния случай следва да се даде отговор добросъвестен ли е бил работникът. Ищецът твърди, че с попълване на декларацията и съобразявайки се с указанията, дадени в нея, а именно че „невярното се зачертава“, е информирал работодателя, че се ползва от такава закрила. Работодателят тълкува попълването на декларацията в обратния смисъл-според отбелязването в нея чрез подчертаване работникът е посочил, че не се ползва със закрила. Въззивният съд, анализирайки декларацията, е посочил, че според указанията в нея деклариращият е следвало да зачертае невярното, но той не е зачертал, а е подчертал в нея, че не се ползва със закрила. По този начин декларацията не е била правилно попълнена и съдържа противоречива информация. Затова не би могло да се приеме, че незнанието на работодателя дали работникът се ползва със закрила, е резултат на недобросъвестност от работника по смисъла на чл.8, ал.1 от КТ, нито - че липсва отговор, което би освободило работодателя от отговорност за нарушение на чл.333, ал.3 от КТ. Доколкото декларацията е носила неясна информация, то в тежест на работодателя е било да предприеме допълнителни действия по изясняване и събиране на информация относно закрилата по чл.333 от КТ. Като не е сторил това, работодателят е допуснал нарушение на предвидената в чл.333, ал.3 от КТ закрила при уволнение. Ето защо въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са отхвърлени и е постановил друго, с което е отменил прекратяването на трудовото правоотношение, възстановил е работника на заеманата преди това длъжност и е осъдил работодателя да му заплати 11 346,48 лв. обезщетение за оставането без работа за периода от 21.03.2023 г. до 21.09.2023 г. Произнасяйки се по осъдителния иск обаче, Пловдивският окръжен съд е пропуснал да съобрази извършеното от ищеца и допуснатото от първоинстанционния в последното публично съдебно заседание на 16.1.2024 г. намаление на размера от 12 228,24 лв. на 3498,43 лв. и на периода вместо от 21.03.2023 г. до 21.09.2023 г.- от 21.03.2023 г. до 14.05.2023 г. Затова в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и искът за обезщетение за оставането без работа е уважен над размера от 3498, 43 лв. до 11 346,48 лв. и за периода след 14.05.2023 г. до 21.09.2023 г. въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради вероятната му недопустимост.

В останалите части няма основание да се допуска касационно обжалване по поставените от касатора въпроси. В тях се съдържа тезата, че посредством предоставяне на работника за попълване на декларация за наличието на основания за предварителна закрила по чл.333, ал.3 от КТ работодателят е изпълнил задължението си да поиска сведения дали работникът, който желае да уволни, се ползва със закрила. След като работникът невярно е декларирал, че не се ползва със закрилата на член на ръководството на синдикална организация, той не може да се позове на нарушение на чл.333, ал.3 от КТ, за да поиска отмяна на уволнението. По проблема относно събирането на информация от работодателя за предварителната закрила по чл.333, ал.3 от КТ и последиците от невярното деклариране от страна на работника или служителя е формирана практика на ВКС, която настоящият състав споделя. Тази практика се съдържа например в решение № 66 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 5417/2013 г. на IV ГО на ВКС, в което е прието, че работодателят следва да се информира за наличието на предварителна закрила, която е приложима в случаите, когато работникът или служителят е дал отговор на работодателя при запитване за нея, бидейки добросъвестен по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ. Тогава работодателят е задължен да спази изискванията на чл. 333, ал. 3 КТ и да поиска и получи предварително съгласие от съответния синдикален орган. Когато обаче работникът или служителят не даде отговор, работодателят не е обвързан от спазването на чл. 333, ал. 3 КТ. Даденото разрешение почива на задължението на страните да осъществяват добросъвестно трудовите си права и задължения, което се съдържа в чл.8, ал.1 от КТ. Работникът или служителят е недобросъвестен, ако не даде отговор или даде неверен отговор, че не се ползва с предварителна закрила, а след това се позове на наличието на такава закрила. Тогава недобросъвестността на работника или служителя при изпълнение на трудовите задължения е безспорно установена. От мотивите на въззивния съд обаче е видно, че настоящият случай не е такъв. Декларацията не е била попълнена съобразно указанието в нея и свидетелката Д.-С., заемаща длъжността „мениджър човешки ресурси“, е останала с впечатлението, че ищецът не се ползва със закрилата по чл.333, ал.3 от КТ. Възприятието на свидетелката обаче не е достатъчно да се приеме, че работникът при попълване на декларацията е бил недобросъвестен и умишлено е въвел работодателя в заблуждение. Съгласно чл.8, ал.2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното и след като работодателят не е оборил тази презумпция, задължението да поиска и получи предварително съгласие на съответния синдикален орган по чл.333, ал.3 от КТ не е отпаднало. Както е приел въззивният съд, работодателят е следвало да отстрани неяснотата в декларацията с предприемане на допълнителни действия, което не е сторил. Следователно дадените от въззивния съд разрешения на въпросите на касатора не са в противоречие с практиката на ВКС.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 760 от 12.06.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело №988 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII състав, в частта, с която е отменено решение № 434 от 26.01.2024 г. по гр. д. № 7393 по описа за 2023 г. на Пловдивския районен съд, първи граждански състав, за отхвърляне на предявения от А. Р. К. против „С. Б. ЕООД иск с правно основание чл.344, ал.3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането му без работа над размера от 3 498, 43 лв. до 11 346,48 лв. и за периода след 14.05.2023 г. до 21.09.2023 г. и вместо него е постановено друго, с което това обезщетение е присъдено.

Дава седмичен срок на „С. Б. ЕООД, считано от съобщението, да внесе 156,96 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 760 от 12.06.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело №988 по описа за 2024 г. на Пловдивския окръжен съд, VIII състав, в останалите части.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: