Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Българско-американска кредитна банка“ АД, [населено място] и насрещна касационна жалба на „Вес-Инвест-Н“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 240 от 22. 04. 2021 г. по т. д. № 2630/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.

Касаторът „Българско-американска кредитна банка“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 260052 от 28. 09. 2020 г. по т. д. № 1355/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав е осъден да заплати на „Вес-Инвест-Н“ ЕООД сумата от 107 517 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 452 636, 86 лв., дължима за периода от 26. 02. 2016 г. до 29. 06. 2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. Излагат се съображения, че доколкото касаторът не е бил привлечен в производството по гр. д. № 108/2016 г. на Благоевградски окръжен съд, приключило с постановяване на съдебно решение за признаване за установено, че държавата е собственик на недвижимия имот, закупен от ищеца в резултат на публична продан по изп. д. № 775/2015 г. на ЧСИ А. Ц. с район на действие – Благоевградски окръжен съд, и не е взел участие в процеса, а е имало достатъчно основания за отхвърляне на иска, не следвало да отговаря за съдебното отстранение на ищеца и не дължал заплащането на лихва за забава за периода от 26. 02. 2016 г. до 29. 06. 2021 г. Касаторът счита, че искът за мораторна лихва е неоснователен и поради недобросъвестността на ищеца, която свързва със знанието на последния за претенциите за собственост на трети лица по отношение на закупения недвижим имот. Изразява становище, че посоченото знание има значение за обема на отговорността на продавача, в случая на взискателя по делото по аргумент от чл. 192 ЗЗД и купувачът можел да иска от продавача само връщането на цената, не и плодовете от вещта. В касационната жалба се излагат и евентуални съображения, че ако касаторът дължи заплащането на лихва за забава, то началният момент на забавата му е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че длъжникът не е собственик на недвижимия имот. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът „Българо-американска кредитна банка“ АД се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация.

Ответникът по обсъдената касационна жалба „Вес-Инвест-Н“ ЕООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение в обжалваната от „Българо-американска кредитна банка“ АД част, респ. – за неоснователност на касационната жалба.

Касационният жалбоподател „Вес-Инвест-Н“ ЕООД е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от „Вес-Инвест-Н“ ЕООД срещу „Българо-американска кредитна банка“ АД иск по чл. 499 ГПК за заплащане на сумата от 13 716, 42 лв., представляваща направените от ищеца разноски в производството по изп. д. № 775/2015 г. на ЧСИ Ал. Ц.. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, евентуално - неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага оплаквания, че искът е разгледан на непредявено основание, доколкото ищецът е въвел твърдения, че в качеството на купувач на публична продан е заплатил в полза на ЧСИ Ц. сумата от 13 716, 42 лв., включваща обикновени такси и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а съдът е изследвал елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване. Твърди, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите му във въззивната жалба относно тази част от претенцията и е изложил лаконични и неясни мотиви, както и че съдебният акт противоречи на нормата на чл. 499, ал. 1 ГПК. Допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по насрещната касационна жалба „Българо-американска кредитна банка“ АД я оспорва, като поддържа, че жалбата е недопустима, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че същата е неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:

По касационната жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че между страните по делото не се спори и от събраните по делото доказателства се установява, че: с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 3. 02. 2016 г. на ищеца е възложен закупеният в резултат на успешно проведена публична продан по изп. д. № 775/2015 г. на ЧСИ Ц. недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 04279. 612. 93. 1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]; купувачът „Вес-Инвест-Н“ ЕООД е заплатил цена от 470 896, 80 лв. по сметка на ЧСИ, като същата е разпределена по реда на чл. 463 ГПК от ЧСИ на 26. 02. 2016 г. на взискателите в изпълнителното производство /на взискателя „Българо-американска кредитна банка“ АД - 452 636, 86 лв., представляваща вземане по представения изпълнителен лист, на [община] - 4 543, 52 лв., представляваща дължими данъци и такси, и на ЧСИ Ц. – 13 716, 42 лв., представляваща дължими прости и пропорционални такси за водене на изпълнителното производство/; с влязло в сила решение № 4426 от 24. 08. 2017 г. по гр. д. № 108/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, в което ответната банка не била привлечена като трето лице помагач, е признато за установено по отношение на „Вест-Инвест-Н“ ЕООД и „С.“ ЕАД /длъжник по изпълнителното дело/, че държавата е собственик на процесния недвижим имот.

С оглед така установените факти решаващият състав е формирал извод за осъществяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 499, ал. 1 ГПК, съответно за основателност на предявения иск за връщане на заплатената от купувача на публична продан цена от 452 636, 86 лв.

Намерил е за допустимо, но неоснователно възражението на ответната банка по чл. 191, ал. 2 ЗЗД за наличието на достатъчно основания за отхвърляне на иска на държавата, предявен в производството по гр. д. № 108/2016 г. на Благоевградския окръжен съд. Счел е, че не би могло да се приеме, че ищецът в качеството на ответник по установителния иск за собственост е водил лошо процеса, доколкото е навел своевременно допустими възражения, във връзка с които е ангажирал допустими и относими доказателства. Изложил е съображения, че възражение за придобиване по давност на имота от страна на „С.“ ЕАД не е могло да бъде въведено валидно в процеса, тъй като по делото по несъмнен начин е било установено, че фактическата власт върху имота е била отнета от това дружество само за един ден през 2013 г. и впоследствие е възстановена на държавата.

В обжалваното решение е прието, че на 7. 06. 2013 г. е била вписана исковата молба, с която „С.“ ЕАД е предявило срещу Областната администрация – Благоевград ревандикационен иск с предмет процесния недвижим имот, по който е образувано гр. д. № 219/2013 г. на Благоевградския окръжен съд и е постановено решение за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС. Установено е, че по това дело като трето лице помагач е била привлечена ответната банка. Знанието на ищеца „Вест-Инвест-Н“ ЕООД за правата на трети лица върху имота предвид вписването на исковата молба по гр. д. № 291/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, обаче, съставът на въззивния съд е квалифицирал като ирелевантно за спора. Изложил е съображения, че недобросъвестността на купувача, изразяваща се в наличие на знание за правата на трети лица върху имота, е от значение за обема на отговорността на продавача, но не изключва изцяло същата. При систематичното тълкуване на нормата на чл. 192, ал. 1 ЗЗД, уреждаща последиците при евикция по чл. 191 ЗЗД в случай на недобросъвестност на купувача, въззивният съд е направил извод, че в тази хипотеза купувачът би могъл да претендира единствено връщане на заплатената за вещта цена, но не и плодовете от същата, нито разноските, направени в производството, в резултат на което е претърпял съдебно отстранение. По тези съображения с оглед претенциите, предмет на производството, доводите на въззивника ответник по исковете за недобросъвестност на ищеца при публичната продан, предвид знанието му за правата на трети лица върху имота, са счетени за ирелевантни за спора.

Във въззивното решение е направен и извод, че с оглед предвиденото в нормата на чл. 499, ал. 1, изр. 2 ГПК, че купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта, и съгласно практиката на ВКС /решение по гр. д. № 1543/2017 г. на ВКС, III г. о./ относно началния момент, от който може да се претендира законната лихва, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца следва да се присъди сумата от 107 517 лв., представляваща мораторната лихва върху главницата от 452 636, 86 лв. за периода от 26. 02. 2016 г. – датата на внасяне на сумата по сметката на ЧСИ до 29. 06. 2018 г. – датата на предявяване на иска.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „Българо-американска кредитна банка“ АД формулира следните въпроси: „1. При допускане до разглеждане в производството по чл. 499 ГПК на всички възражения на ответника /взискател/, който не е бил привлечен като страна и не е взел участие в производството, въз основа на което купувачът на публична продан е бил съдебно отстранен от вещта /в това число възражение по чл. 191, ал. 2 ЗЗД и чл. 192, ал. 2 ЗЗД/ и ако взискателят докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска, както и че купувачът е бил недобросъвестен, то взискателят ще се експулсира /явно се има предвид екскулпира/ ли от отговорността при съдебно отстранение – ще бъде ли ограничена отговорността му единствено до връщане на разпределената в негова полза цена на отстранения купувач, без да дължи лихви и разноски или при всички случаи, вкл. при уважаване на възраженията, ще дължи и мораторна лихва върху получената сума, освен връщане на цената?; 2. При допуснато до разглеждане в производството по чл. 499 ГПК възражение по чл. 192, ал. 2 ЗЗД и при установена в хода на производството недобросъвестност на купувача на публична продан, взискателят дължи ли на купувача обезщетение за забава по реда на чл. 86 ЗЗД и от кой момент или отговорността му е ограничена единствено до връщане на съдебно отстранения купувач на разпределената в негова полза част от платената цена? Добросъвестността на купувача има ли правно значение за отговорността на взискателя за лихвите и разноските за участието на купувача в проданта?“ Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от касатора „Българо-американска кредитна банка“ АД част.

Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд, както и когато е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия.

В настоящия случай не би могло да се приеме, че е обоснована някоя от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормата на чл. 191, ал. 2 ЗЗД, на която се прави позоваване от касатора с оглед първия въведен материалноправен въпрос и която въззивният съд е намерил за приложима в настоящото производство по иск по чл. 499 ГПК, е ясна и непротиворечива. Същата изрично предвижда пълно освобождаване от отговорността за съдебно отстранение на продавача, който не е бил привлечен в спора за собственост и докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска за собственост. Въззивният съд е разглеждал осъществяването на предпоставките по чл. 191, ал. 2 ЗЗД с оглед релевираното защитно възражение на ответника именно с оглед значението му за съществуването на спорното материално право по чл. 499 ГПК за връщане на заплатената от купувача на публичната продан цена на недвижимия имот. В този смисъл свързването във въпроса на нормата на чл. 191, ал. 2 ЗЗД с ограничаването на отговорността за съдебно отстранение само до заплатената цена не съответства на предписаните от нея последици от доказването от непривлечения в спора за собственост продавач, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска за собственост, и на изводите на въззивния съд. Освен това въззивният съд е квалифицирал като неоснователни доводите за лошо водене на процеса от страна на „Вес–Инвест–Н“ ЕООД в качеството му на ответник по спора за собственост. В резултат на извършен въз основа на доказателствата по делото подробен анализ на проведената от дружеството защита по установителния иск на държавата за собственост с оглед направените възражения и ангажираните доказателства, решаващият състав на Софийски апелативен съд е достигнал до извод, че възражението по чл. 191, ал. 2 ГПК е неоснователно. Поради това включеното във формулировката на въпроса твърдение, че взискателят е доказал, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска за собственост, не е възприето от въззивния съд, което определя въпроса по т. 1 от изложението на касатора и като непокриващ общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По тълкуването и приложението на нормите на чл. 191, ал. 1 ЗЗД и чл. 192, ал. 2 ЗЗД е формирана практика на ВКС, намерила израз в решение № 146 от 19. 02. 2018 г. по т. д. № 60399/2016 г, I г. о., решение № 101 от 16. 07. 2018 г. по гр. д. № 4672/2017 г., III г. о. и решение № 156 от 20. 02. 2020 г. по гр. д. № 548/2019 г., III г. о. В тях се приема, че при недобросъвестност – знание на купувача за правата на трети върху вещта отговорността на продавача е ограничена и в тази хипотеза купувачът губи правото да иска от продавача на чужда вещ стойността на плодовете, които той е осъден да върне на действителния собственик на вещта, и направените разноски по делото и има право само на връщане на платената цена, за разлика от общия случай на чл. 191, ал. 1 ЗЗД, когато купувачът е добросъвестен. От нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД и даденото разрешение логично следва, че недобросъвестността на купувача не би могла да се отрази на правото му да получи лихви за забавено изпълнение на задължението на продавача за връщане на платената цена. Изводът на въззивния съд, че недобросъвестността на купувача на публична продан е ирелевантна за спора с оглед неговия предмет – връщане на внесената от купувача цена и мораторна лихва върху цената съответства на посочената практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и по отношение на която не е обоснована нужда от промяна или осъвременяване, което изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната от касатора „Българо-американска кредитна банка“ АД част.

На основание чл. 287, ал. 4 ГПК поради недопускането на касационно обжалване по касационната жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД, съдът не дължи произнасяне по подадената насрещна касационна жалба от „Вес-Инвест-Н“ ЕООД.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240 от 22. 04. 2021 г. по т. д. № 2630/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 260052 от 28. 09. 2020 г. по т. д. № 1355/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав „Българо-Американска кредитна банка“ АД е осъдено да заплати на „Вес-Инвест-Н“ ЕООД сумата от 107 517 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 452 636, 86 лв., дължима за периода от 26. 02. 2016 г. до 29. 06. 2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на „Вес-Инвест-Н“ ЕООД срещу решение № 240 от 22. 04. 2021 г. по т. д. № 2630/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав в частта, с която е потвърдено решение № 260052 от 28. 09. 2020 г. по т. д. № 1355/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-11 в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Вес-Инвест-Н“ ЕООД срещу „Българо-американска кредитна банка“ АД иск по чл. 499 ГПК за заплащане на сумата от 13 716, 42 лв., представляваща направените от ищеца разноски в производството по изп. д. № 775/2015 г. на ЧСИ Ал. Ц..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.