Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от „Вес-Инвест-Н“ ЕООД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50025 от 13. 01. 2023 г. в частта за разноските. Молителят твърди, че с това определение съдът пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено с отговора на касационната жалба на „Българо-американска кредитна банка“ АД.

Ответникът по молбата „Българо-американска кредитна банка“ АД оспорва молбата. Прави възражение, че не е установено извършването на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение с оглед липсата на доказателства за плащането му по банков път. Заявява, че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и предоставената защита с оглед обстоятелството, че по касационната му жалба не е допуснато касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:

Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С определение № 50025 от 13. 01. 2023 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 240 от 22. 04. 2021 г. по т. д. № 2630/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав в обжалваната от „Българо-американска кредитна банка“ АД част, с която след частична отмяна на решение № 260052 от 28. 09. 2020 г. по т. д. № 1355/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав „Българо-американска кредитна банка“ АД е осъдено да заплати на „Вес-Инвест-Н“ ЕООД сумата от 107 517 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 452 636, 86 лв., дължима за периода от 26. 02. 2016 г. до 29. 06. 2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Със същото определение е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба на „Вест-Инвест-Н“ ЕООД.

В молба, приложена към отговора на касационната жалба, „Вес-Инвест-Н“ ЕООД е направило искане да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 16. 08. 2021 г., съгласно който дружеството и пълномощникът му адвокат А. са договорили заплащането на възнаграждение в размер на 3312 лв. с включен ДДС за изготвяне на отговор на касационната жалба на насрещната страна и представителство пред ВКС, както и че плащането ще се извърши по банков път. Съгласно фактура от 16. 08. 2021 г. и заверен като верен с оригинала препис от извлечение от банковата сметка на адвокат А. сумата от 3 312 лв., включваща възнаграждение в размер на 2760 лв. и 552 лв. ДДС, й е заплатена по банков път от „Вес-Инвест-Н“ ЕООД на 21. 09. 2021 г.

При постановяване на определението от 13. 01. 2023 г. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода на спора и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по касационната жалба има право да ги получи.

Неоснователно е възражението на „Българо-американска кредитна банка“ АД по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. В случая минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 /за оценяемите искове/ от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения без ДДС възлиза на 3 680, 34 лв. Съгласно чл. 9, ал. 3 от същата наредба за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 / 4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. Изчислен по този ред, с оглед изчерпването на адвокатската защита на молителя с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание, тъй като касационното обжалване не е допуснато, минималният размер на възнаграждението в случая следва да се определи на 3312, 31 лв. с ДДС. При това положение размерът на заплатеното от „Вес-Инвест-Н“ ЕООД адвокатско възнаграждение от 3312 лв. с включен ДДС не се явява прекомерен.

По изложените съображения определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като касационният жалбоподател „Българо-американска кредитна банка“ АД бъде осъден да заплати на „Вес-Инвест-Н“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3312 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 50025 от 13. 01. 2023 г. по т. д. № 79/2022 г. на ВКС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Българо-американска кредитна банка“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Славянска № 2 да заплати на „Вес-Инвест-Н“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. Илинден № 6, ет. 2 сумата от 3312 лв. /три хиляди триста и дванадесет лева/ разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.