Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени и от двете страни по гр. д.№ 24/2021 г. на Хасковски окръжен съд.

„Металик“ АД с ЕИК 833067427 обжалва решение № 260146 от 23. 04. 2021 г., с което е отменено решение № 442/18. 12. 2018 г., постановено по гр. д. № 1146/2017 г. на Районен съд – Димитровград и вместо това е признато за установено по отношение на „Металик“ АД, че ищците М. Г. С. и Р. А. Т. са собственици на недвижим имот с площ от 612 кв. м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор. .........по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-43/25. 05. 2009 г. на ИД на АГКК, и на основание чл. 108 ЗС ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху посочения имот. Със същото решение е уважил предявеният от М. Г. С. и Р. А. Т. против „Металик“ АД, иск, квалифициран по чл. 73, ал. 1 ЗС, като дружеството е осъдено да заплати на М. Г. С. сумата 22230 лв. – обезщетение за ползите, от които ги е лишил с ползването на процесния недвижим имот за периода м. 06. 2012 г. – 06. 03. 2017 г., както и сумата 3865, 50 лв. – мораторна лихва за периода от 17. 06. 2015 г. до 06. 03. 2017 г., ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. На същите основания, „Металик“ АД е осъден да плати на другата ищца Р. А. Т. обезщетение в размер 7410 лв., мораторна лихва до предявяване на иска – 1228, 50 лв. и законната лихва от предявяване на иска.

С тази касационна жалба се навежда оплакване за недопустимост на възивното решение, тъй като е нарушена родовата подсъдност и защото първата инстанция е уважила иска частично и го е отхврълила за разликата. В отхвърлителната част, решението на РС не е обжалвано от ищците, а с въззивното решение макар и след уточнение на претенцията им, е присъдено по-високо обезщетение по чл. 73, ал. 1 ЗС и лихва за забава, с което е отежнено положението на дружеството-въззивник в нарушение на чл. 271, ал. 1 ГПК. Оспорва се изводът, че са налице предпоставките за реституция по ЗВСНОНИ, тъй като в имота имало реализирано обществено мероприятие и че ответното дружество упражнява фактическа власт върху спорната част от 612 кв. м. По иска по чл. 73, ал. 1 ЗС се твърди противоречие с материалния закон и необоснованост, защото не е доказано, че дружеството е реализирало материална облага и връзка между паркиралите в имота на ищците коли и ответното дружество. Направено е оплакване и за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е прието и е разгледано оспорване на строително разрешение, представено от оспорващата го страна. Относно искът по чл. 86 ЗЗД се оспорва връчване на нотариална покана на ответника за заплащане на парично вземане.

В изложението към касационната жалба, „Металик“ АД се позовава на недопустимост на решението по изложените аргументи и защото е постановен аналогичен резултат, като този пред първата инстанция, но е отменено нейното решение. Искът по чл. 108 ЗС също бил недопустим, а постановеното по него решение било постановено и от състав, който следвало да се отведе. Формулирани са два въпроса, относими към процесуалните правила, по които се твърди основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по три въпроса: 1/.Следва ли съдът да извърши косвен съдебен контрол на административен акт /чл. 17, ал. 2 ГПК/ когато административният акт е събран като доказателство по искане на страната, която го оспорва? 2/ Допустим ли е инцидентен косвен контрол за валидност на админситративен акт без въпросът да е преюдициален за изхода от спора? 3/. При иск по чл. 73, ал. 1 ЗС може ли обезщетението за пропуснати ползи по отношение на недвижим имот да се определи при допускане, че обекта се ползва по начин различен от установеният статут на имота, съгласно предвижданията на имота по Общия устройствен план по чл. 7 ЗУТ и начина на трайно ползване на земята, съгласно ЗКИР. Наведено е и основанието „очевидна неправилност“ поради противоречие с материалния закон

Ищците М. Г. С. и Р. А. Т. обжалват решение № 260002 от 27. 01. 2022 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение № 260146 от 23. 04. 2021 г. Считат, че необосновано съдът е приел, че не е налице такава, тъй като не е съобразено, че в мотивите съдът посочва, че е достигнал до същите изводи като РС и иска следва да се уважи в същите предели, а по същество е присъдил с диспозитива по-големи суми от тези, за които иска е уважен от РС.

В изложението към тази касационна жалба са наведени доводи за противоречие със съдебната практика по чл. 247 ГПК относно това кога е налице очевидна фактическа грешка. Твърди се и основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: Могат ли съдът и страните да приложат точно и безпротиворечиво, само по своя тълкувателен път процесуалната норма на чл. 247, ал. 4 ГПК? Наведено е и основанието очевидна неправилност, което се свързва с противоречието между мотивната част на основното решение и диспозитива му.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата страна и допускането до касационен контрол

Касационните жалби са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване са, поради което съдът ги преценява като допустими.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото накратко е установено следното:

От М. И. М. е отчужден с плана от 1955 г. за благоустройствени нужди – парк, недвижим имот, на който той се легитимира като собственик с делбен протокол от 23. 05. 1936 г. Той е починал 1959 г. и негов единствен наследник се явява Н. И. М.. Тя е поискала отмяна на отчуждаването и първоначално е постановен отказ от кмета на [община] с две заповеди, които са обжалвани пред съда. С решение № 594 от 10. 07. 1998 г. по адм. д.№ 562/1994 г. и решение № 595/10. 07. 1998 г. по адм. д. № 563/1994 г. са отменени отказите и е реституиран имот от 19 дка, който е с пл. №. ....... Издаден е констативен нот. акт №. .....,т..../2003 г., с който Н. И. М. е призната за собственик на този имот в м. „Б. б.“ / Парк Б./. С н. а.. №. ...,т../21. 08. 2003 г. на нотариус М. И., Н. И. М. продава на ищцата М. Г. С. 3/19 ид. ч. от целия имот. ........ Прехвърлителката, купувачката и съпругът и А. Ж. Т. са сключили договор за доброволна делба, нотариално заверен на 15. 10. 2004 г. и вписан, с който М. С. и А. Т. получават дял първи, включващ обособен имот. .......от целия имот. ......., с площ на този обособен имот 3000 кв. м. Този имот е заснет в КК, одобрена 25. 05. 2009 г. като ПИ с идентификатор. ........ с площ 3141 кв. м. Имота попада в зона, отредена за паркове, градини и озеленяване. А. Т. е починал на 18. 01. 2011 г. и е наследен от ищцата М. С. /преживяла съпруга/ и ищцата Р. Т. /дъщеря/.

С н. а. №. ..,т..../31. 08. 2007 г. „К. и.“ АД продава на „Металик“ АД Обект за стопанска дейност – Комплекс – „З.“, находящ се в Парк „Б.“ с обща разгърната застроена площ 4730, 10 кв. м., състоящ се от четири блока, функционално обособени, свързани по между си с общи комуникации заедно с прилежащото на комплекса право на ползване на прилежащия терен и правото на строеж върху общинското место. Продавачът е придобил комплекса, построен върху общинска земя чрез търг с договор от 27. 09. 2002 г. Имота е бил актуван с А. №. ....../12. 01. 1999 г. и след продажбата е деактуван, но местото е останало общинска собственост. Видно от същия А., комплекса от четири блока е строен 1986 г.

СТЕ е установила, че на север от сградите на комплекса са направени и функционират два паркинга – източен, който се застъпва с процесния имот. .........с 602 кв. м. и 10 м. бариера пред него и западна, която се застъпва с общински имот с идентификатор. .......... Достъпът /подходът/ до всеки от двата паркинга е отделен. Между двата паркинга има деневилация и зигзагообразна подпорна стена. До тези паркинги се стига по пътен проход, в началото на който има бариера. При затварянето й се ограничава достъпа до процесния имот. Пред всеки от паркингите също има бариери, а на 40 м. на изток от бариерата има преграда от бетонови пресечени пирамиди. Източният паркинг, разположен върху част от имота на ищците е благоустроен с бетонови елементи на тревна фуга и ограден от изток и част от север с тръбна конструкция с тръби и пана. По част от южната граница на процесния имот има монтирани колове. По КК няма пътен подход за процесния имот. Транспортен достъп може да се осъществи ако се учреди право на преминаване през общинския имот. .......... Източната граница на имота на ищците е река Б. и езерото „З.“. Според заключението на в. л. С.Д., по проект за преустройство на съществуваща сграда за стопанска дейност в имот 75 е отразено, че се ползват съществуващите паркоместа, като в източния паркинг са отразени 15 автомобила, а на место има 19 паркоместа. Средният пазарен наем за процесния период м. 06. 2012 г. – 06. 03. 2017 г. съобразно коригираното заключение е 26551, 50 лв., а мораторната лихва върху тази сума за периода 17. 06. 2015 г. – 06. 03. 2017 г. е 4648, 23 лв.

Разрешение за строеж № РС-И 12/03. 04. 2009 г. е изпратено от [община] на основание чл. 192 ГПК по искане на ищците. Към него е направена „забележка“, че преустростройството включва преустройство на казино и спомагателни помещения, и че ще се извърши поетапно. Изпратена е обяснителната записка към одобрения проект за преустройството, от който е видно, че при преустройството е съобразено, че ще се ползват осигурени 33 паркоместа за гостите на комплекса и персонала. Те са начертани в една от скиците към обяснителната записка /л. 283/ Ищците са поискали на основание чл. 17, ал. 2 ГПК да се прогласи за нищожно Разрешение за строеж № РС-И 12/03. 04. 2009 г., тъй като капацитета за посетители на комплекса е обусловен от броя паркоместа, а в него са включени със скицата към обяснителната записка и паркоместата в имота на ищците.

Първата инстанция е уважила иска на М. С. и Р. Т. по чл. 108 ЗС за 612 кв. м. от имот с идентификатор. .........., като е приела, че ищците се легитимират като собственици на целия имот, а ответниците ползват самоволно част от него за паркинг, като чрез бариери и други прегради контролилар достъпа до процесната част от имота. За този извод съдът се е позовал на СТЕ и на непротиворечивите свидетелски показания. Уважен е и иска за обезщетение, квалифициран по чл. 73, ал. 1 ЗС, като „Металик“ АД е осъден да заплати на ищците общо сумата 26 551. 50 лева – обезщетение за ползите, от които ги е лишил с ползването на процесния недвижим имот, както и сумата 4 648. 23 лева – мораторна лихва за периода от 17. 06. 2015 г. до 06. 03. 2017 г., ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума, а в останалата част до пълния предявен размер 29 640 лева искът е отхвърлен като недоказан както и за мораторната лихва до 4914 лв. В мотивите е прието, че строителното разрешение от 03. 04. 2009 г. е издадено в противоречие с чл. 37, ал. 3 от Наредба № 7/22. 12. 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устросйствени зони, тъй като за разширението на комплекса са съобразени паркоместа в съседен имот.

При първото въззивно разглеждане на делото по гр. д.№ 255/2019 г. е прието, че исковете са разгледани от родово некомпетентен съд, тъй като паричното вземане е за сума над 25 000 лв., което обосновава подсъдност на окръжен съд и по иска за собственост. Това решение обаче е отменено с решение № 114/08. 01. 2021 г. на ВКС, ІІ гр. о. и делото е върнато с указания да се уточни каква е претендираната сума от всяка от ищците по облигационните искове. Съобразено е, че претенцията на всяка е под 25 000 лв.

Предвид изложеното, с първото касационно решение е преклудиран въпроса за родовата подсъдност на спора и по този въпрос не може отново да се иска допускане до касация от „Металик“ АД. На това основание второто въззивно решение не е недопустимо или неправилно.

При второто въззивно разглеждане на делото, ищците са уточнили, че ищцата М. С. притежава 3/4 ид. ч. от целия имот, респективно от спорната реална част от него и претендира такава част от първоначално заявената сума от 29640 лв., т. е. 22230 лв., а ищцата Р. Т. – 1/4 ид. ч. и претендира обезщетение в размер на 7410 лв. От общо претендираната мораторна лихва 4914 лв., М. С. претендира 3685, 50 лв., а Р. Т. – 1228, 50 лв. С тази молба не е съобразявано за каква част са уважавани исковете от първата инстанция.

Възивната инстанция е приела, че е доказано правото на собственост на ищците, а оспорването на реституционния ефект на решенията, с които е отменен отказа на кмета да отмени отчуждаването е неоснователен. Действията на ответника, изразяващи се в ползване на процесната част от имота на ищците са преценени като такива без основание, поради което е прието, че иска по чл. 108 ЗС е основателен. В тази част решението на РС е отменено макар той да е стигнал до същия извод, за да се посочат в диспозитива правата на всяка от ищците, уточнени пред въззивната инстанция в изпълнение указанията на ВКС в отменителното решение.

По иска, квалифициран по чл. 73, ал. 1 ЗС, въззивната инстанция се е позовала на констатациите на СТЕ за наличие на паркинг с бтонови блокчета и ограда върху 612 кв. м. от имота на ищците, до който се стига през подход с бариера, която ограничава достъпа на ищците до имота им. За изграждането на паркинга няма строителни книжа, но е съобразен при издаване на строително разрешение за преустройство и разширение на сградите на комплекса, констатирано от обяснителната записка към проекта. Въз основа на това писмено доказателство, констатациите на експертизите и свидетелските показания, съдът е приел, че ответното дружество фактически използва източния паркинг. Затова е прието, че и облигационните искове са основателни и доказани „в параметрите, възприети от районния съд и с оглед заключението на съдебно-техническата експертиза с в. л. С. С.“. С диспозитива на решението, след отмяна решението на РС и в тази част поради направеното уточнение на размера на претендираната сума от всяка от ищците, въззивната инстанция е уважила този иск изцяло съобразно уточненията, като е присъдила на М. С. обезщетение в размер на 22230 лв. и мораторна лихва в размер на 3865, 50 лв., а на Р. Т. – обезщетение в размер на 7410 лв. и мораторна лихва в размер на 1228, 50 лв.

Тезата на касатора Металик“ АД, че поради отмяна на решението на РС и постановяване на нов диспозитив в същия смисъл, второто въззивно решение е недопустимо не кореспондира на съдебната практика. Указанията на ВКС в отменителното решение по прилагането на закона /в случая процесуалния закон/ са задължителни. Съдебната практика допуска когато се налага изменение на диспозитива, защото постановеният от първата инстанция е неясен, въззивната инстанция да отмени решението й и да постанови нов коригиран диспозитив в същия смисъл. /Решение № 489 от 12. 11. 2009 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2008 г., II г. о./ На това основание въззивното решение не е недопустимо.

Ищците са поискали поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, изразяваща се в това, че в мотивите съдът е посочил, че иска следва да се уважи в пределите, присъдени от РС, а в диспозитива е разпределил сумите така както са претендирани, а не от определения размер от заключението на вещото лице, за които е уважен иска от РС – не е съобразено, че исковете са отхвърлени частично. Поискали са да се поправи диспозитива, като се разпредели между ищците съобразно квотите им от съсобствеността сумата, за която е уважен иска от РС, т. е. на М. С. – 19913 лв. обезщетение и мораторна лихва 3486, 17 лв., а на втората ищца Р. Т. – обезщетение 6637, 87 лв. и мораторна лихва – 1162, 05 лв.

С решение № 260002 от 27. 01. 2022 г. на Окръжен съд-Хасково е оставена без уважение молбата на ищците за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение като се е позовал на исканото уточнение от ищците, с което са посочени първоначално предявените размери на обезщетението и претендираната лихва.

Относно позоваването в изложението към касационната жалба на „Металик“ АД на недопустимост на решението поради това, че е постановен аналогичен резултат, като този пред първата инстанция, но е отменено нейното решение и за родова подсъдност на окръжен съд, настоящата инстанция вече изложи мотиви. Д., че решението е постановено от състав, който е следвало да се отведе е общо формулиран и не е посочено на кое основание съдът е следвало да се отведе. Затова и на това основание не е налице основание за допускане до касационен контрол.

Относно позоваването на недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл за цялата претенция без да съобрази, че за част от нея иска е отхвърлен и не е подадена въззивна жалба от ищците, настоящата инстанция намира, че не следва да допуска ксационно обжалване на това основание, тъй като този въпрос е предмет на решението по чл. 247 ГПК и предмет на касационната жалба против него. Ако бъде поправена очевидната фактическа грешка няма да е налице постановяване на въззивно решение и в необжалваната част.

Във въззивната жалба на „Металик АД са формулирани три въпроса, по които се твърди основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Това основание е налице когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на првана норма, която е неясно формулирана или правната уредба е непълна и се налага разкриване на точния смисъл, вложен от законодателя чрез тълкуване, или когато е налице съдебна практика, която е противоречива или когато даденото тълкуване е остаряло и неадекватно към новите условия и се налага обобщаването или осъвременяването й.

Първият въпрос - следва ли съдът да извърши косвен съдебен контрол на административен акт /чл. 17, ал. 2 ГПК/ когато административният акт е събран като доказателство по искане на страната, която го оспорва, е неопределящ изхода от спора. Строителното разрешение от 2009 г. не е определящо за извода на съда, че върху част от имота на ищците се намира паркинг, който фактически се ползва от ответника чрез контролиране на достъпа до него чрез бариери за нуждите на собствения му комплекс, разположен южно от имота на ищците и че наличието на този паркинг е дало основание да се издаде разрешението за преустройство на сградите на комплекса, разположен в съседен имот. Отделно от това приложението на нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК не зависи от това коя страна е представила административният акт, а дали преценката за валидността на акта е от значение за изхода от спора, дали по отношение на него е проведен пряк съдебен контрол и дали акта е противопоставен на страна, която не е участвала в административното производство по издаването му и по обжалването му. По тези съображения по този въпрос, като неопределящ за изхода от спора не се допуска касационно обжалване.

Следващият въпрос е „допустим ли е инцидентен косвен контрол за валидност на административен акт без въпросът да е преюдициален за изхода от спора? Действително в конкретния случай въпроса за действителността на строителното разрешение е ирелевантен за изхода от спора. Но ако изводите относно валидността на строителното разрешение са ирелевантни за крайния резултат, то и този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото разрешаването му няма да промени изхода от спора.

Съдебната практика - решение № 195 от 10. 11. 2016 г. по гр. д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г. о.; решение № 67 от 10. 04. 2014 г. по гр. д. № 5615/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 96 от 27. 06. 2016 г. по гр. д. № 4487/2014 г. на ВКС, ІІ г. о. приема, че косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал. 2 ГПК е допустим в случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Под участници в производството по издаване и обжалване на административния акт законът има предвид лицата, които са обвързани от административния акт или от постановеното съдебно решение, когато същият е бил оспорен - страните по делото и техните правоприемници. В случая ответникът е правоприемник на друго дружество, което е правоприемник на [община] и като такова е обвързано от решенията за реституция.

По въпроса: при иск по чл. 73, ал. 1 ЗС може ли обезщетението за пропуснати ползи по отношение на недвижим имот да се определи при допускане, че обекта се ползва по начин различен от установеният статут на имота, съгласно предвижданията на имота по Общия устройствен план по чл. 7 ЗУТ и начина на трайно ползване на земята, съгласно ЗКИР е налице съдебна практика. Според същата, за уважаване на иск по чл. 73, ал. 1 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея, както и размерът на пропусната полза. /Решение № 9 от 24. 06. 2013 г. на ВКС по гр. д. № 301/2012 г., I г. о./ Какво е предназначението на имота по ОУП и по ПУП има значение за благоустройството и застрояването и е без значение за този иск. От значение е фактическото ползване. Поставянето на допълнителни условия за допустимост на ревандикационния иск или на иск за обезщетение за ползването на имота, свързани с действието на дворищнорегулационния план влиза в противоречие с абсолютния характер на правото на собственост и би довело до отказ от правосъдие - Решение № 331 от 3. 11. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 838/2010 г., I г. о. Наличието на съдебна практика, която е изяснила предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 73, ал. 1 ЗС и яснотата на тази норма е основание да не се допуска касационно обжалване по този въпрос.

Наведено е и основанието „очевидна неправилност“ поради противоречие с материалния закон. Това основание е налице когато от мотивите на съдебното решение може да се констатира неправилност на решението в особено тежка степен в една от трите й форми. Относно противоречие с материалния закон, очевидната неправилност се изразява в приложение на несъществуваща или неприложима към разрешаваният спор правна норма или приложението й в противоположен смисъл. Дружеството-касатор не твърди подобна хипотеза. Съдът също не констатира от мотивите на обжалваното решение подобни неправилно приложение на материален закон, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК.

В обобщение, по касационната жалба, подадена от „Металик“ АД не се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 260146 от 23. 04. 2021 г.

Ищците М. Г. С. и Р. А. Т. обжалват решение № 260002 от 27. 01. 2022 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е оставена без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение № 260146 от 23. 04. 2021 г.

Съдът констатира противоречие на това решение със съдебната практика по чл. 247 ГПК, с която е изяснено, че очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля в мотивите на решението и външното и изразяване в диспозитива. /Решение № 433/28..12. 2011 г. по гр. д.№ 1332/2010 г. ІІІ гр. о. /

С решението по чл. 247 ГПК, съдът не е съобразил тази съдебна практика и конкретно това, че във въззивното решение съдът е приел, че иска следва да се уважи в пределите, присъдени от РС, а в диспозитива е разпределил сумите така както са претендирани, а не в размерите, за които исковете са уважени от РС, съобразно заключението на вещото лице. Затова съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на решението по чл. 247 ГПК на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260146 от 23. 04. 2021 г. по гр. д.№ 24/2021 г. на Хасковски окръжен съд. по касационна жалба на „Металик“ АД с ЕИК 833067427.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260002 от 27. 01. 2022 г. по гр. д.№ 24/2021 г. на Окръжен съд-Хасково по касационна жалба, подадена от М. Г. С. и Р. А. Т.

Указва на касаторките М. Г. С. и Р. А. Т. да внесат за разглеждане на подадената от тях касационна жалба по същество държавна такса в размер на 50 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: