О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50024

[населено място], 13. 01. 2023 година

В. К. С на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 10 януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ т. дело №516 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по КЖ от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност срещу решение № 2612 от 27. 11. 2019 г. по в. гр. дело №2297/19 г. на САС, с което е потвърдено решението от 08. 02. 2019 г. по гр. д. № 111193 /17 на СГС, в частта, с която са отхвърлени частично исковете на касатора, предявени по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК срещу Г. П. Г., в качеството му на поръчител по договор за банков кредит на стойност 350 000 евро за оборотни средства, сключен с „Д. Е“ АД на 7. 10. 2010 г. и четири анекса към него, за установяване на съществуването на вземания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумите, както следва: за разликата над 232 600 евро до 348 000 евро главница, за разликата между 5 879, 61 евро до 19 931, 86 евро - просрочени лихви за периода 26. 05. 2014 -29. 12. 2014 и за разликата от 2144, 60 евро до 2388, 88 евро – неустойка върху просрочената лихва за периода 26. 05. 2014 г. до 22. 04. 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25. 06. 2015 г. до окончателното плащане.

Навеждат се оплаквания за неправилност.

Ответникът по КЖ в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация.

От страна последния е обжалвано същото решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени същите искове на банката в частта, с която е признато за установено, че Г. П. Г. дължи, в качеството му на поръчител по договор за банков кредит на стойност 350 000 евро за оборотни средства, сключен с Д. Е АД на 7. 10. 2010 г. и четири анекса към него, на „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност сумите: от 232 600 евро главница, 5879, 61 евро просрочени лихви върху редовна главница за периода 26. 05. 2014 г. - 29. 12. 2014 г. по посочения договор, сумата от 24 099, 95 евро просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27. 10. 2014 г. до 25. 03. 2015 г., сумата от 5233, 50 евро текущи лихви върху просрочена главница за периода 25. 03. 2015 г. до 22. 04. 2015 г., както и сумата от 2144, 60 евро неустойка върху просрочена лихва за периода 26. 05. 2014 г. - 22. 04. 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25. 06. 2015 г до окончателното й заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК отм.. 05. 2016 г по ч. гр. д. № 36091/15 г. на СРС, 60 състав.

Настоящото производство е било спряно на основание чл. 292 ГПК до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №5/19 и с оглед постановяването на ТР №5/2019 от 21. 01. 2022 г. подлежи на възобновяване и произнасяне по чл. 288 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да се произнесе, въззивният съд е изложил следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК. Ищецът КТБ АД (н) твърди, че на 7. 10. 2010 г. сключил с Д. Е АД договор за банков кредит на стойност 350 000 евро за оборотни средства, като крайният срок на погасяване бил 20. 10. 2012 г., при посочени лихви, наказателни надбавки и неустойки. Страните са предоговорили условията по договора с четири анекса, като с последния от тях от 22. 01. 2013 г. страните са констатирали дължимост на главница в размер на 348 900 евро, която са се съгласили да се изплати на три вноски в размер на 116 300 евро, платими ежемесечно, считано от 20. 10. 2014 г. до 20. 12. 2014 г. На датата на сключване на договора за кредит – 7. 10. 2010 г. банката е подписала и договор за поръчителство с няколко юридически лица и физическото лице– ответник по иска, който е поел солидарно с главния длъжник задължение за плащане на всички негови задължения. Поръчителите са дали съгласие и по четирите анекса. На 31. 05. 2014 г. било извършено последното частично плащане, след което длъжникът и поръчителите изпаднали в забава. За посочените суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК отм.. 05. 2016 г. по ч. гр. д. № 36091/15 г. на СРС, 60 с-в, като от страна на ответника Г. Г. е постъпило възражение. Претендира се признаване за установено, че ответникът като поръчител дължи исковите суми на банката-ищец, както и разноски. Ответникът е оспорил иска, като се е позовавал на изтичане на срока по чл. 147 ЗЗД, както и че чл. 5 от договора за кредит е нищожна клауза, тъй като няма възможност за даване на предварително съгласие за дерогиране на срока по чл. 147 ЗЗД.

Съдът е приел, че ищецът-банка е отпуснал кредит на юридическо лице, същият е усвоен, а поръчител на главния длъжник е станал ответника Г. Г. наред с други поръчители. С четири анекса отношенията са предоговаряни, като по силата на последния Анекс № 4 от 22. 01. 2013 г. страните са предвидили, че главницата по кредита в размер на 348 900 евро ще бъде погасена на три ежемесечни вноски от по 116 300 евро, платими на 20-то число считано от 20. 10. 2014 г. до 20. 12. 2014 г. вкл. Останалите условия по договора се запазват. С така цитирания анекс ответникът Г. изрично се е съгласил. Въпреки предоговарянето на срока по кредита длъжникът не е изпълнявал точно, като на 26. 05. 2014 г. (страните не спорят) е изпаднал в забава (поради извършено само частично плащане), а на 25. 06. 2015 г. (след година и месец) банката е поискала да се снабди от СРС със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу главния длъжник и поръчителите. Такива са получени, но в срок е постъпило възражение от поръчителя. Няма спор, че с решение № 664 от 22. 04. 205 г. по т. д. № 7549/14 г., СГС, по отношение на банката-ищец е открито производство по несъстоятелно.

При така очертаната фактическа обстановка, по спорните въпроси съдът е направил следните правни изводи:

Спорни, с оглед възраженията и доводите във въззивните жалби, са следните правни въпроси – за действителността на клаузата (чл. 5) от договора за поръчителство, касаеща предварителното съгласие на поръчителя за дерогиране на срока по чл. 147 ЗЗД, съответно приложението на това правило при отчитане и на нормата на чл. 17, ал. 3 ЗБН; началният момент, от който тече срока за погасяване на всяка вноска по кредита, с оглед твърдението на банката-жалбоподател, че се касае до едно задължение с разсрочено плащане; прекратено ли е заповедното производство срещу главния длъжник Д. Е АД, поради обявяването му в несъстоятелност, респ. искът по чл. 422 ГПК предявен ли след прекратяването на заповедното производство и как това рефлектира върху процесния спор. Установява се, според съда, че в чл. 5 от процесния договор за поръчителство, сключен между банката и ответника Г., е предвидено, че поръчителят остава задължен и след падежа на кредита, дори ако банката не е предявила иск против длъжника в течение на шест месеца. Според въззивния съд, тази уговорка противоречи на императивната норма на чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Съдът се е позовал на решение № 81 от 08. 07. 2014 г. по т. д. № 1705/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и на решение № 52/10. 10. 2010 г. по т. д. № 63/2009 г., ТК, ІІ ТО, ВКС.

Ето защо действието на нормата на чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, ограничава отговорността на поръчителя в рамките на шест месеца след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на този срок. Приел е, че в случая началния момент, от който започва да тече 6-месечния срок не започва да тече от крайния срок, на който е следвало да се погаси главното задължение – 20. 12. 2014 г.. Позовал се е на практиката на ВКС (решение № 44 от 05. 06. 2017 г. по гр. д. № 60073/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), според което относно дължимите вноски с настъпил падеж, срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от падежа (изискуемостта) на всяка погасителна вноска. Ето защо, според въззивния съд, не може да се възприеме тезата на банката, че задължението за заплащане на възнаградителни лихви е станало изискуемо едва с падежиране на последната трета вноска от главницата – подобно становище противоречи на твърденията на самата банка за настъпила изискуемост на вземанията й още на 26. 05. 2014 г., а се намира и в противоречие с установените по делото договорки между страните. Установява се, че с последния анекс към договора за кредит, респ. към договора за поръчителство, страните са се споразумели останалата дължима главница по кредита да се изплати на три вноски – на 20. 10. 2014 г., на 20. 11. 2014 г. и на 20. 12. 2014 г. Страните обаче не са променили установените до момента на анекса срокове (падежи) относно плащането на вноските по договорените лихви. Т.е., според съда, независимо, че главницата е била разсрочена по нов начин, възнаградителните лихви (като цена за предоставената от банката услуга да се ползва определена парична сума) са продължили да бъдат начислявани ежедневно и са били платими, съответно изискуеми ежемесечно на 25-то число. При така изведения извод съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението пред СРС (25. 06. 2015 г.) банката е имала право да получи плащане за тези вноски за лихви, които са падежирали в рамките на 6 месеца преди този момент – или считано от 25. 12. 2014 г. По силата на чл. 17, ал. 3 от ЗБН обаче и с оглед обстоятелството, че Д. Е ЕАД е обявен в несъстоятелност с решение от 22. 04. 2015 г., съдът е приел, че за времето от датата на решението до датата на заявлението до заповедния съд преклузивният срок по чл. 147 ЗЗД не текъл. Следователно за падежиралите по-назад във времето вноски, а именно считано от 21. 10. 2014 г. поръчителството не е погасено, тъй като срокът по чл. 147 ЗЗД е спрял и неговото действие е запазено. В този смисъл за банката е налице възможност да претендира плащане на падежиралите след 21. 10. 2014 г. месечни вноски тъй като е спазен срока за претендиране на същите по съдебен ред в съответствие с чл. 147 ЗЗД вр. чл. 17, ал. 3 ЗБН.

Въззивният съд не е възприел за доказано и основателно възражението на ответника, че заповедното производство се явява прекратено по силата на факта, че главният длъжник по кредита „Д. Е“ АД е обявен в несъстоятелност. Изложил е съображения, че това възражение не е въведено надлежно в процеса пред първата инстанция и е преклудирано. Отделно от това същото е и неоснователно - по делото не се установява заповедното производство да е било прекратявано - нито с надлежен акт, нито по твърдения на жалбоподателя ex lege. В случая предмет на разглеждане са задълженията на поръчителя, спрямо когото не е налице основание да се приеме, че производството е прекратено, респ. вземането е погасено чрез плащане, прихващане и пр. Изложени са и съображения, че несъстоятелността на главния длъжник не освобождава поръчителя от отговорност. За настъпването на последното е необходимо погасяване на самия дълг.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност се сочат като обуславящи изхода по спора въпроси, които се свеждат до: действителна ли е уговорката в договор за поръчителство, според която поръчителят остава задължен и след падежа на парично задължение и след изтичане на срока по чл. 147 ал. 1 ЗЗД и от кога започва да тече този срок по отношение на задължение по договор за банков кредит: от настъпването на падежа на всяка вноска или от настъпването на падежа на целия дълг.

Доколкото междувременно с ТР №5/2019 от 21. 01. 2022 г. постановено по тълк. дело № 5/2019 на ОСГТК на ВКС е даден отговор на втората част от въпроса в насока, че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг / включително в хипотеза на предсрочна изискуемост/, който отговор е формално в противоречие с принципно застъпеното обратно становище в мотивите на обжалваното въззивно решение, то следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 290 ал. 1,т. 1 ГПК на решението в обжалваната от страна на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност. По първата част от въпроса съдът ще вземе становище при произнасянето по законосъобразността на решението в съответната част.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към КЖ на Г. П. Г. са формулирани два въпроса: Следвало ли да се приеме, че преклузивният срок по чл. 147 ЗЗД е прекъснат при завеждането на заповедно производство срещу главния длъжник, което е прекратено по силата на закона с обявяване на главния длъжник в несъстоятелност преди завеждане на установителния иск по чл. 422 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 147 ЗЗД и от кога се счита последният за заведен: от датата на подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК срещу поръчителя или с предявяването на самия иск.

Съгласно ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване освен посочването на правните въпроси, които счита за обуславящи изхода по спора, страната-касатор следва да обоснове и наличието на някое от допълнителните предпоставки по чл. 280 ал. 1,т. т.1-3 ГПК или ал. 2 ГПК. В случая такава обосновка от страна на касатора Г. не е налице, тъй като последният се е задоволил само да посочи бланкетно т. 1 на чл. 280 по първия и т. 3 -по втория. Отделен е въпросът, че за да е налице хипотезата по т. 3 -въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото в цит. ТР -т. 4 са дадени задължителни постановки за това, какво е съдържанието на това основание: „правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени“. От страна на касатора липсват, каквито и да е твърдения в за наличието на тези предпоставки по втория посочен от него въпрос. Ето защо по КЖ на касатора-ответник Г. П. Г. не следва да се допуска касационно обжалване.

Съгласно чл. 57 ал. 6 ЗБН по дело, което се води за събиране на вземания на банката държавна такса не се събира предварително от синдика.

Водим от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по настоящото дело.

ДОПУСКА касационно обжалване на по КЖ от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД-в несъстоятелност срещу решение № 2612 от 27. 11. 2019 г. по в. гр. дело №2297/19 г. на САС, с което е потвърдено решението от 08. 02. 2019 г. по гр. д. № 111193 /17 на СГС, в частта, с която са отхвърлени частично исковете на касатора, предявени по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК срещу Г. П. Г. ЕГН: [ЕГН], в качеството му на поръчител по договор за банков кредит на стойност 350 000 евро за оборотни средства, сключен с „Д. Е“ АД на 7. 10. 2010 г. и четири анекса към него, за установяване на съществуването на вземания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумите, както следва: за разликата над 232 600 евро до 348 000 евро главница, за разликата между 5 879, 61 евро до 19 931, 86 евро - просрочени лихви за периода 26. 05. 2014 -29. 12. 2014 и за разликата от 2144, 60 евро до 2388, 88 евро – неустойка върху просрочената лихва за периода 26. 05. 2014 г. до 22. 04. 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25. 06. 2015 г. до окончателното плащане.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по КЖ от страна на пълномощника на Г. П. Г. ЕГН: [ЕГН] на решение № 2612 от 27. 11. 2019 г. по в. гр. дело №2297/19 г. на САС, в останалата част.

Делото да се докладва на Председателя на Първо т. о. за насрочване в отрито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.