О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50005София, 11. 01. 2023 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 171/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Ф. Д” ЕООД, [населено място] срещу решение № 229 от 20. 04. 2021 г. по т. д. № 2449/2020 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 38 от 26. 06. 2020 г. по т. д. № 77/2020 г. в частта, с която предявените от „Фактор-Ф“ ЕООД, [населено място], общ Е. П. срещу дружеството-касатор искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на остатъка от сумите по три от описаните в исковата молба общо 4 бр. фактури в общ размер на 20 131. 27 лв. (фактура № 111 от 28. 02. 2019 г., фактура № 113 от 31. 03. 2019 и фактура № 117 от 30. 04. 2019 г.), ведно със законната лихва върху същите, считано от исковата молба до окончателното им плащане, както и изтеклите лихви върху сумите от процесните фактури, платени в хода на производството до момента на плащането на всяка сума.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за дължимост на присъдените на ищеца суми, като твърди, че не е доказано неизпълнение на изискуеми задължения и че не е изпаднал в забава, доколкото самите страни са били в непрекъснат контакт и са постигали различни устни споразумения относно начина на осъществяване на услугата и относно заплащането й в по-дълги срокове, с което на практика са изключили приложението на чл. 303а, ал. 3 ТЗ за настъпване на изискуемостта, респ. изпадането...