Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Постоянната комисия по технически науки и военно дело при Национална агенция за оценяване и акредитация, [населено място], (Комисията)представлявана от проф. Р. И. чрез адвокат М. С. срещу решение № 397 от 26. 01. 2015г. по адм. д. № 5685/2014г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменено Решение по т. 3, взето по Протокол №14/10. 04. 2-14 г., на Комисията и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 582/23. 07. 2013 г., на Европейски политехнически университет [населено място]. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба, Европейски политехнически университет, чрез адв. И. навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Представя писмена защита.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Европейски политехнически университет срещу Решение по т. 3 от Протокол № 14/10. 04. 2014 г. на Постоянната комисия по технически науки и военно дело към Националната агенция за оценяване и акредитация.

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 582/23. 07. 2013 г., на Европейски политехнически университет [населено място]. За да постанови този резултат съдът е приел, че по същество актът не е мотивиран и е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон отм. енителни основание по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Съдът е изложил съображения, че по първите два критерия, по които е извършено оценяването, мотивите са изложени формално и бланкетно, като не е уточнено какви конкретни факти и обстоятелства са взети предвид. При тези данни съдът е приел, че оспореното решение, в първите два критерия - "обществено приемливи цели и мотиви" и "наличие на обществена потребност", са постановени в нарушение на материалноправните изисквания на чл. 78, ал. 3 ЗВО и чл. 22, ал. 3 във връзка с чл. 21 от Правилник за дейността на НАОА. Съдът е приел, че по отношение на останалите шест критерия по които е дадена отрицателна оценка, актът е постановен при пълна липса на мотиви. Изложените доводи са твърде общи и не посочват какви факти и обстоятелства са били взети предвид. Решението е неправилно.

С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт Постоянната комисия по технически науки и военно дело е дала отрицателна оценка на Проект за откриване на професионално направление 5. 4. „Енергетика” в Европейския политехнически университет за образователно - квалификационни степени "бакалавър" и „магистър” (редовна форма на обучение).

Видно от мотивите на Постоянната комисия е, че последната дава мотивирана отрицателна оценка поради следните основания:

1. Липсва ясно дефинирана обществена потребност, както от откриване на направлението, така и на специалността "Зелена енергетика".; 2. Не са създадени достатъчни условия и брой работни места при съществуващата в момента библиотека и възможност на студентите за работа с компютри, както и фондът от литература по това професионално направление е недостатъчен.; 3. Основното звено не разполага с необходимия преподавателски състав.; 4. Оскъдна материална база по общообразователни и по специални дисциплини. Не са представени доказателства за финансова осигуреност за изграждане на специфични лаборатории за учебна и научноизследователска работа.; 5. Основното звено не развива научноизследователска дейност, което от своя страна доказва липсата на изградени учебни и научноизследователски лаборатории с необходимата апаратура и информационна осигуреност.; 6. Не се използват и планират новаторски практики в обучението на студенти.; 7.Недостатъчно познаване на спецификата на труда у нас и в чужбина, както и конкурентната среда на професионалното направление. Не е извършено сравнение на учебния план с нито един Университет с подобна специалност. Учебният план не е достатъчно балансиран.

Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в конкретната процедура са били предвидени различни критерии от обсъжданите. В тази връзка следва да бъде посочено, че гореописаните критерии „наличие на обществена потребност” и „познаване на конкурентната среда в обучението” са относими към процесната процедура. Те са приети според нормативно установените правила на НАОА и правилно са приложени в административното производство. Всеки отделен критерий е подробно обяснен, както по същество и съдържание, така и по отношение на неговите измерителни показатели. Дадените оценки по всеки един от критериите в процесното решение са мотивирани. Административният орган е посочил какви параметри и показатели е следвало да бъдат достигнати, за да бъде дадена положителна оценка.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна.

При този краен извод в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 975. 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК

, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 397 от 26. 01. 2015г., постановено по адм. д. № 5685/2014г. по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на „Европейски политехнически университет”-град П., [улица], против Решение по т. 3, взето по Протокол №14/10. 04. 2-14 г., на Постоянната комисия по технически науки и военно дело при Национална агенция за оценяване и акредитация, [населено място]. ОСЪЖДА

Европейски политехнически университет”-град П., [улица], ЕИК:[ЕИК] ДА ЗАПЛАТИ

на Национална агенция за оценяване и акредитация, [населено място], сумата 975, 00 (деветстотин седемдесет и пет)лева, представляваща съдебни разноски за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: