Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Джордан – Ю. И.” – със седалище в гр. О., подадена чрез управителят Ю. Илиев против решение № 1511/13. 11. 2008 г. на Варненския административен съд, (ВАДмС), Първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 1721 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 250800016/01. 04. 2008 г. на ТД на НАП – Търговище. С акта на ЕТ „Джордан – Ю. И.” е определен данък по ЗДДС за данъчен период м. 02. 07 г. в размер на 10 416, 75 лв. и е начислена лихва в размер на 1 529, 72 лева. В полза на Д „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 578, 92 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че съдебното решение е постановено при формални мотиви, като съдът е извършил само частична проверка на установените факти и обстоятелства. Жалбоподателят бил подал коригираща декларация и начислил ДДС макар и през м. 10. 2007 година. Срокът по чл. 72 от ЗДДС за упражняване на правото на данъчен кредит не е преклузивен. За несвоевременното начисляване на данъка се следвало административно наказание, още повече, че ако правото на приспадане на данъчен кредит не е възникнало, то същото не би могло да бъде и погасено по давност. Според касаторът неговото право на защита е нарушено по време на ревизионното производство, а заповед № К 800016/29. 02. 2008 г. е незаконосъобразна. Касаторът твърди, че...