Производството е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Г., Б. Н. Г. и Н. Ц. Г. – всички от гр. Р., срещу решение № 194 от 18 май 2005 година, постановено по адм. д. № 300/2004 година по описа на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 17 от 06 март 2003 година на началника на РДНСК гр. Р..

В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се обжалва като неправилно – отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. “в” от ГПК.

Ответникът ЕТ “Д. М.-Милота”, чрез пълномощника си адв. Е. Д. поддъраж становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът РДНСК гр. Р., чрез юрк. Х. Н., също намира подадената касационна жалба за неоснователна.

Ответната страна община гр. Р. не е заявила становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

П. Р. окръжен съд Н. Б. Г., Б. Н. Г. и Н. Ц. Г. са обжалвали решение № 17 от 06 март 2003 година на началника на РДНСК гр. Р., с която е отхвърлена като неоснователна жалбата им против акт за узаконяване № 10 от 23 януари 2002 година на главния архитект на община Р.. Съдът е приел, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата. Като краен резултат решението е правилно.

С изменението на разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, обнародвано в “Държавен вестник”, бр. 65 от 22 юли 2003 година, за в бъдеще са прекратени процесуалните права, дадени с предишната ал. 3 на същия текст, на носителите на вещни права...