Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Митница – Варна срещу Решение № 494/08. 03. 2010 год., постановено по адм. дело № 1945/2009 год. по описа на Административен съд – гр. В., Първо отделение, девети състав, с което е отменен мълчалив отказ на Началника на Митница – Варна за заплащане на лихви върху митните сборове в размер на 8889 лв. и лихва мито в размер на 676, 50 лв., считано от датата на плащане по ППСПДВ № 15/16. 02. 2006 год. на Началника на Митница – Варна до датата на превеждане на сумата, по искане вх. № П47-78/30. 03. 2009 год., мълчаливо потвърден от директора на РМД – гр. В.. Съдът е определил, че за възстановените митни сборове и лихви върху митни сборове общо в размер на 9565 лв. се дължи на „П. В.” ЕАД, гр. В. законна лихва за забава в размер на 4214, 06 лв., изчислена от датата следваща дата на която платената сума представляваща задължения, определени с отмененото ППСДПВ № 15/16. 02. 2006 год. на Началника на М. В. е постъпила във фиска – 28. 04. 2007 год. до датата на подаване на искането за възстановяване на недължимо внесените митни сборове и лихви – 30. 05. 2009 год.

Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че производството не е по реда на чл. 214, ал. 2 ЗМ, както и че платените суми били недължимо платени към момента на плащането. В този смисъл се поддържа оплакване, че неправилно съдът е приел правното основание на чл. 219а ЗМ, а тази норма според касатора урежда само случаите...