Образувано е по касационна жалба на „ПИЕРОН” ЕООД – гр. К., ул. „Д – р Чакалов” №36 с ЕИК 124599221 против решение №46/24. 02. 2010 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), АО, ІІ състав, постановено по адм. д. № 6/2008 г. по описа на този съд в частта
с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 1 – 23 – 589/12. 07. 2002 г., издаден от данъчен орган при ТДД – гр. Д., потвърден с Решение № 1078/07. 11. 2002 г. на Директора на РДД – Варна, с която на „ПИЕРОН” ЕООД за данъчен период 1997 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 123 471, 85 лв. и съответните лихви за забава. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В нейната обстоятелствена част се твърди, че незаконосъобразно данъчните органи са определили по реда на чл. 109 ДПК отм. ДОД за 1997 г. в размер на 223 680, 85 лв. и съответните лихви в размер на 177 831, 39 лева. Също така неправилно е начислен ДДС и лихви за данъчни периоди, описани в жалбата. Касаторът счита, че по време на ревизията са констатирани проблеми на обща стойност от 9 541, 90 лв., без да е ясно откъде се получава разликата до 134 157, 49 лв. (124 615, 59 лева). Моли за отмяна на решението в обжалваната част.
Ответникът по частната жалба – Директорът на Дирекция „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, поддържани от юрисконсулт С. Ж.. Възразява, че решението в частта относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 123 471, 85 лв. и лихвата в размер на 139 614, 34 лева е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Относно ДОД в размер на 223 307, 62 лв., лихвите в размер на 177 663, 57 лв., непризнатото право на данъчен кредит в размер на 7 691, 84 лв. по фактура, издадена от „Флорелис” ЕООД и лихвите в размер на 1 839, 90 лв., е постановено влязло в сила решение на друг състав на ВАС. Ответникът желае да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, както и да бъде присъдено възнаграждението, претендирано от ВОС с молба изх. № 4075 – 2/05. 03. 2010 година.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба в частта
относно определените задължения по ЗДОД, защото за тях е налице влязло в сила решение на ВАС. В останалата част касационната жалба е неоснователна
, тъй като са представени фактури, които не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството (отм., но приложим за периода), недоказано е и начисляването на данъка в счетоводството на изпълнителите, респективно не са опровергани констатациите на ДРА по смисъла на чл. 108, ал. 8 ДПК отм. .
Върховният административен съд, състав на І А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното отменително основание и след служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба в частта относно ДОД ведно със съответните му лихви и непризнатото право на данъчен кредит в размер на 7 691, 84 лв. заедно с лихвите в размер на 1 839, 90 лв., е процесуално недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, като производството по нея се прекрати. В останалата част касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Това е така, защото с влязло в сила решение № 553/16. 01. 2008 г. тричленен състав на ВАС – Първо отделение по адм. д. № 9442/06 г. е постановил следното: ОТМЕНЯ
решение № 863/13. 07. 2006 г. по адм. д. № 1874/02 г. на ВОС в частта
, отменяща ДРА № 1 – 23 – 589/12. 07. 02 г., издаден от данъчен орган при ТДД – гр. Д., потвърден с решение № 1078/07. 11. 02 г. на Директора на РДД – гр. В. относно определените данъчни задължения на «ПИЕРОН» ЕООД по ЗДОД за 1997 г. за разликата от 9 476, 93 лв. до 223 307, 62 лв. и лихви за просрочие за разликата от 8462, 70 лв. до 177 663, 57 лв., като вместо това ОТХВЪРЛЯ жалбата на «ПИЕРОН» ЕООД против ДРА в тази част . ОТМЕНЯ
решение № 863/13. 07. 06 г. по адм. д. № 1874/02 г. на Варненския окръжен съд в частта
, с която е отхвърлена жалбата против ДРА № 1 0 23 – 589/12. 07. 02 г. на ТДД – гр. Д. относно непризнато право на данъчен кредит на «ПИЕРОН» ЕООД в размер на 126 465, 65 лв. за данъчните периоди на 1997 г. и за данъчен период м. 12. 1999 г ., в частта
относно начислените лихви за забавено плащане на данъчните задължения за тези периоди, както и
в частта
с която дружеството е осъдено да заплати на Д «ОУИ» юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 175, 47 лв., като делото в тази част е
ВЪРНАТО
за ново разглеждане.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 863/13. 07. 06 г. по адм. д. № 1874/02 г. на ВОС в
останалата част
– в която е
отхвърлена
жалбата на «ПИЕРОН» ЕООД против ДРА № 1 – 23 – 589/12. 07. 02 г. на ТДД - гр. Д. относно непризнато право на
данъчен кредит
в размер на 7 691, 84 лева по фактура № 1163/25. 10. 2000 г., издадена от «Флорелис» ЕООД и съответните
лихви за забава
.
Решението на ВАС в частта, с която е отхвърлена жалбата и в частта, оставяща в сила първоинстанционното решение, е влязло в сила и е окончателно. Поради това настоящата касационна жалба в тези
части
е процесуално недопустима и като такава трябва, на основание чл. 215, т. 4 АПК, да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство в тази част да се прекрати. Съответното искане на процесуалния представител на Д "ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ВАС във връзка с тези части на влязлото в сила негово решение, е трябвало да бъде направено пред този съд и съответно да се разгледа от него. Поради това исканенето за разноски следва да се остави без разглеждане.
Производството в частта, върната на ВОС е висящо пред настоящият състав на ВАС, І А отделение поради обжалването на постановеното при новото разглеждане първоинстанционно решение. При наличието на висящо производство съставът на ВАС, І А отделение е компетентен да се произнесе и по разноските съобразно резултата по делото при новото обжалване. Компетентен обаче по молбата на Д «ОУИ» до ВОС, в частта й относно юрисконсултското възнаграждение в размер на 5 711, 78 лв., е окръжния съд, комуто ще трябва да бъде изпратено делото след приключване на производството по адм. д. № 5947 по описа за 2010 г. на ВАС, І А отделение.
Решение №46/24. 02. 2010 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), АО, ІІ състав, постановено по адм. д. № 6/2008 г. по описа на този съд
в частта
с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 1 – 23 – 589/12. 07. 2002 г., издаден от данъчен орган при ТДД – гр. Д., потвърден с Решение № 1078/07. 11. 2002 г. на Директора на РДД – Варна, с която на „ПИЕРОН” ЕООД за данъчен период 1997 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 123 471, 85 лв. и съответните лихви за забава е правилно и трябва да бъде оставено в сила. След отмяна на първоинстанционното решение и частичното връщане на делото, съдът е изпълнил отменителните указания на ВАС, събирайки писмени доказателства по опис: справки – декларации и дневници за покупки. Изслушано е заключение по ССчЕ, констатиращо съответствие между фактурите, представени по адм. д. № 1847/02 г. и тези, отразени в дневниците за покупки на ЕТ «Пиерон – К. Д.», чийто правоприемник е «ПИЕРОН» ЕООД, за данъчни периоди 1997 година. Данните в дневника съответстват на записванията в СД с изключение на тези за д. п. 01. 1997 година. ВОС е анализирал разпоредбите на чл. 24 ЗДДС отм. , чл. 35 ППЗДДС. Съответствието между фактурите, издадени от „Далекс” ООД, ЕТ „П. З.”, „Българево” ООД, „Камел” ЕАД, „Е. О.” ЕООД, ЕТ „Влади – В. В.”, ЕТ „Ив и Ан – 6”, ЕТ „Ина – П. П.”, ЕТ „Р. С.”, „К. К.” ЕООД, ОФ „Бизоне”, СД „Биланс – И”, „Техноинженеринг – Комерс” ООД, „Топливо” ЕАД, „Търновска търговска компания” ООД, „Ю. П.” АД, „Юниойл” ЕООД и тези, отразени в приложените дневници за покупки на ЕТ „Пиерон – К. Д.”, е преценено от съда, като недостатъчно за опровергаване на констатациите от ДРА. Според ВОС това е така, защото правото на данъчен кредит е обвързано с начисляването на данъка от регистрирано по закон лице към датата на изпълнение. Начинът на начисляване е регламентиран в чл. 24 ЗДДС отм. и в чл. 35, ал. 3 ППЗДДС отм. , което основание е отбелязано и в решението на РДД. По делото не е доказано отразяване на сумата като задължение към бюджета в счетоводствата на изпълнителите. На това основание правилно е отхвърлена жалбата срещу съответната част от ДРА.
Лаконичните касационни оплаквания съвпадат с тези, поддържани по време на предишното касационно производство. Те са били обсъдени в отменителното решение на ВАС, (стр. 7 ), в следния смисъл: „Неправилно в касационната жалба на „ПИЕРОН” ЕООД се твърди, че в ДРА не се съдържат констатации относно непризнаване право на данъчен кредит за разликата от 9 541, 90 лв. до 134 157, 49 лева. От съдържанието на ДРА недвусмислено се установява, че не е признато право на данъчен кредит по всички фактури, по които ревизираното лице е получател през отделните данъчни периоди на 1997 година. Непризнаване на правото на данъчен кредит по тези фактури е обосновано с факта, че лицето като получател не е представило оригиналите на фактурите, въз основа на което е направена констатацията, че не е изпълнено изискването на чл. 24 ЗДДС отм. ”. Относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурата, издадена от „Флорелис” ЕООД съставът на ВАС се е мотивирал, че законосъобразно е отказано правото, тъй като доставчикът не е намерен на декларирания данъчен адрес, респективно не е установено дали данъкът е начислен от доставчика в счетоводството му, като задължение към бюджета, съгласно законовите изисквания.
В процесния ДРА е посочено, че понятието за начислен данък е въведено в разпоредбата на параграф 3е ДР на ЗДДС, като според нея «начислен» по облагаема сделка съгласно чл. 24, ал. 2, т. 2 е данъкът, отразен като задължение към бюджета в счетоводството на регистрираното лице, изпълнител по сделката. Тази разпоредба е приета с ДВ, бр. 111/1997 г., но това не променя резултата по делото. Съгласно текста на чл. 24, ал. 1 ЗДДС (изм. ДВ, бр. 56/96 г.), данъчен кредит е сумата от начислен ДДС, която подлежи на приспадане или възстановяване от държавния бюджет на регистрирано лице, получило стоката или услугата или осъществило вноса. По силата на чл. 35, ал. 3 ППЗДДС отм. , начисляването на данъка по облагаемата сделка се извършва, като сумата на данъка се отрази като задължение към бюджета в счетоводството на регистрираното лице. При разпита си вещото лице Хр. Богданов е заявило, че е изготвило заключението само въз основа на проверка на материалите по делото и представените документи. Проверка в счетоводствата на изпълнителите не е извършвана, поради което касационният съд приема, че не са опровергани констатациите по см. на чл. 108, ал. 8 ДПК отм. , ползващи се с презумптативна сила.
Настоящият състав на ВАС, І А отделение не разглежда възражението за изтекла абсолютна погасителна давност, тъй като същото е направено след приключване на делото по същество. Такова възражение не е било релевирано до този момент нито в производството пред ВОС, нито в производството пред първата касация. В процесната касационна жалба също липсва довод за изтекла погасителна давност, такъв не е формулиран и до момента на приключване на устните съзтезания при втората касация, по време на които не се е явил представител на дружеството.
С оглед на резултата по делото в полза на Д «ОУИ» - гр. В. при ЦУ на НАП трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 711, 78 лв. за касационното производство.
Компетентен да разгледа молба вх. № 8597/11. 03. 2010 г. на Д «ОУИ» - гр. В. при ЦУ на НАП в частта относно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 711, 78 лв. за първоинстанционното производство е ВОС.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на І А отделение, на основание чл. 215, т. 4, чл. 221, ал. 2 АПК
РЕШИ:
О. Б. Р.
касационната жалба на „ПИЕРОН” ЕООД – гр. К., ул. „Д – р Чакалов” №36 с ЕИК 124599221 в
частта й
относно определените данъчни задължения на «ПИЕРОН» ЕООД по ЗДОД за 1997 г. за разликата от 9 476, 93 лв. до 223 307, 62 лв. и лихви за просрочие за разликата от 8462, 70 лв. до 177 663, 57 лв., както и относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 7 691, 84 лв. по фактура, издадена от "Флорелис" ЕООД ведно със съответните лихви за забава
и ПРЕКРАТЯВА
касационното производство в
тази част
.
О. Б. Р.
искането на Директора на Дирекция «ОУИ» - гр. В. при ЦУ на НАП за присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 660, 06 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение №46/24. 02. 2010 г. на Варненския окръжен съд, АО, ІІ състав, постановено по адм. д. № 6/2008 г. по описа на този съд
в частта
с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 1 – 23 – 589/12. 07. 2002 г., издаден от данъчен орган при ТДД – гр. Д., потвърден с Решение № 1078/07. 11. 2002 г. на Директора на РДД – Варна, с която на „ПИЕРОН” ЕООД за данъчен период 1997 г. не е признато право на данъчен кредит в размер на 123 471, 85 лв. и съответните лихви за забава.
ОСЪЖДА
„ПИЕРОН” ЕООД – гр. К., ул. „Д – р Чакалов” №36 с ЕИК 124599221 да заплати на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП сумата в размер на
5 711, 78 лв
., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
ВРЪЩА
делото на Варненския окръжен съд за произнасяне по молба вх. № 8597/11. 03. 2010 г. на Д «ОУИ» - гр. В. при ЦУ на НАП
в частта
й относно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 711, 78 лв. за първоинстанционното производство.
Решението в частта оставяща без разглеждане касационната жалба и прекратяваща касационното производство подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС в 7 – дн. срок от съобщаването му, а в останалата част решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Г. Х.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. М./п/ М. Р.
М.М.