Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив срещу решение № 433 от 22. 03. 2010 г., постановено по адм. дело № 212 от 2010 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че е постановено при неправилно тълкуване на приложимия материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна – Ц. С. Р., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (за която решението е неблагоприятно), в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е упражнил контрол за законосъобразност на заповед рег. № З-12513 от 18. 12. 2009 г. на директора на ОДП – МВР – Пловдив за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на инспектор Ц. С. Р., категория Г – II степен, разузнавач V степен в група 02 на сектор „Криминална полиция” към Пето РУ на МВР – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив. Съдът, позовавайки се на тълкувателно решение № 2 от 14. 05. 1991 г. по гр. дело № 2/1991 г. на ОСГК на ВС, е приел, че оспорваната заповед е издадена от некомпетентен по степен орган, поради което същата е нищожна.

От данните по делото се установява,...