Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производството е образувано по две касационни жалби против Решение № 158/13. 02. 09г. по адм. д.678/07г. по описа на Административен съд – Пловдив, с допуснати в него очевидни фактически грешки, поправени с Решение № 289/12. 03. 09г. и Решение № 398/02. 04. 09г. по адм. д. 678/07г. по описа на АС-Пловдив. С обжалваното решение е частично е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 160092/05. 03. 07г., издаден от орган по приходите при Териториална данъчна на Националната агенция за приходите – гр. П., потвърден с Решение №419/25. 04. 07г. на Директор на Дирекция "О”АД срещу останалата обжалвана част на РА.

Касаторът „МК”АД оспорва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му против част от РА. Твърди, че решението в оспорената от него част също е нищожно като се аргументира с липса на ясно изразена воля на решаващия съд до степен, че и чрез тълкуване не е възможно да бъде изведено ясно нейното съдържание – касационно основание по чл. 209, т. 1 от АПК. В основната касационна жалба на дружеството се твърди, че обжалваната част от съдебното решение е неправилна поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и бъде отменен РА по подробни съображения в касационната жалба от 05. 03. 09г. Претендира заплащане на разноски и изразява становище за неоснователност на касационна жалба на „Д”ОУИ” в писмен отговор.

В касационната жалба на Директор на Дирекция "О”АД по съображения в писмени бележки.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, І-А отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на „МК”АД е основателна, а касационната жалба на Д”ОУИ” е неоснователна.

С Решение № 289/12. 03. 09г. и Решение № 398/02. 04. 09г. по адм. д. 678/07г. по описа на Административен съд – Пловдив са допуснати поправки на очевидни фактически грешки в обжалваното Решение № 158/13. 02. 09г. по адм. д. 678/07г. по описа на Административен съд – Пловдив, поради което касационните жалби следва да бъдат разглеждани като подадени срещу съдебния акт с отстранените от решаващият съд фактически грешки при изписване номера на РА и цифри в част от цитираните в диспозитива суми.

Не е предмет на касационен контрол е частта от съдебното решение, с което частично е отменен РА № 160092/05. 03. 07г. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №419/25. 04. 07г. на Д”ОУИ” относно данъчен период 01. 04. 02г. – 30. 04. 02г. за непризнато право на данъчен кредит по данъчна фактура № 376/30. 04. 02г., издадена от „Б”АД в размер на 1571, 64лв.; за данъчен период 01. 05. 02г. – 31. 05. 02г. за непризнато право на данъчен кредит по данъчна фактура №384/31. 05. 02г., издадена от „Б”АД в размер на 1361, 97лв.; за данъчен период 01. 09. 03г. – 30. 09. 03г. за непризнато право на данъчен кредит по данъчна фактура № 567/30. 09. 03г., издадена от „Б”АД в размер на 3000лв. и за данъчен период 01. 10. 04г. – 31. 10. 04г. за непризнато право на данъчен кредит по данъчна фактура №787/29. 10. 04г., издадена от „Б”АД в размер на 850, 80лв. Тази част от съдебното решение не е обжалвана от Д”ОУИ”, а „МК”АД няма правен интерес от оспорването й, като в жалбите липсва и изрично искане за отмяна на тази част от съдебния акт, поради което независимо от аргументите на дружеството против правните изводи на съда и по отношение тази част от решението, тя не е предмет на касационна проверка.

Предмет на касационното производство е само съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на „МК”АД и е прогласена нищожност на част от РА.

Административният съд е приел, че РА е нищожен в частта, с която не е признато право на данъчен кредит в данъчни периоди 01. 01. 02г. – 31. 01. 02г., 01. 03. 02г. – 31. 03. 02г. и 01. 02. 03г. – 28. 02. 03г., за които има издадени данъчни актове за прихващане и връщане (ДАПВ) като се е позовал на липсата на компететност на лицето, издало заповедта за възлагане на данъчната ревизия. По отношение другите ревизирани данъчни периоди, административният съд е изложил аргументи относно действителността на РА, липсата на допуснати процесуални нарушения при възлагане на данъчната ревизия. Съдът е приел за установено и безспорно обстоятелството, че „Б”АД е издател на 27 спорни данъчни фактури с получател „МК”АД по повод доставки свързани с изпълнението на три договора за консултантски услуги от 02. 01. 02г., 02. 01. 03г. и 02. 01. 04г. По всяка една от тези данъчни фактури е осъществена реална облагаема доставка, по отношение на която са спазени изискванията за отразяване в СД, дневник за продажби и съответните счетоводни регистри както при доставчика, така и при получателя, чиито счетоводства са редовно водени през всеки един от периодите. Няма спор и относно обстоятелството, че е извършено разплащане по всяка една от данъчните фактури. Административният съд е приел, че не за всяка една от доставките е налице право на приспадане на данъчен кредит, защото част от фактурите са издадени преди датата на извършване на плащане по нея.

В мотивите на обжалваното решение е извършено тълкуване на действителната воля на страните по трите договора, направено е разграничение между сроковете за изпълнение, посочени в различните договори, но не е направен извод относно отражението на тези съображения при определяне датата на настъпване на данъчно събитие при изпълнението им. Изложени са абстрактни разсъждения относно характера на консултантските услуги и вида на договорите с такъв предмет, вида на изпълнението по тези договори – периодично или продължаващо, като не е ясно изрично какво приема АС-Пловдив относно конкретните договори. Не е обосновано и коя е приложимата правна норма за определяне датата на възникване на данъчното събитие : чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС отм. , чл. 25, ал. 2 от ЗДДС отм. или чл. 26, т. 3 от ЗДДС отм. , а без връзка с изложението се цитира разпоредбата на чл. 33 от ППЗДДС отм. и са аргументира възникване на право на данъчен кредит само за плащания, които са осъществени в период на издаване на данъчна фактури за тях, но не и с датите, на които е възникнало задължение за плащане (ако е възприета хипотезата на чл. 26,,т. 3 от ЗДДС отм. . От този извод относно изискване за възникване на право на данъчен кредит само при плащане по съответната фактура са извършени изчисления и съпоставки в кой период и по кои данъчни фактури частично е възникнало право на данъчен кредит и в който случай „доставчикът е начислил данък без основание”.

Така постановено съдебно решение е частично правилно и законосъобразно. По касационната жалба на „МК”АД

Касационната жалба съдържа оплакване на нищожност на съдебното решение поради липса на ясно изразена вола на решаващия съд. Настоящият съдебен състав намира, че независимо от допуснатите фактически грешки, които са поправени с две съдебни решения, липсата на формирани непротиворечиви фактически и правни изводи относно всички спорни по делото въпроси, обжалваното решение е действителен и допустим съдебен акт. Съдебното решение съдържа всички необходими задължителни реквизити и е постановено от административен съдия в кръга на неговата компетентност, поради което искането за прогласяване на неговата нищожност е неоснователно.

Касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба на „М”АД, че съдебното решение е постановено при съществено процесуално нарушение и е необосновано. АС-Пловдив не е обсъдил всички събрани доказателства по делото – заключение на съдебно счетоводна експертиза на вещото лице С. С. и Данъчен ревизионен акт № 77/06. 02. 04г. на ДП „О”АД възниква само като резултат от извършено плащане и на датата на това плащане по издадени при спазване изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС отм. данъчни фактури, които отразяват реални доставки по договори за консултантски услуги, не е съответства на нито една от хипотезите на чл. 25 или чл. 26 от ЗДДС отм. , определящи датата на възникване на данъчното събитие, поради което и противоречи на материалния закон.

Констатираните нарушения, представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което тази обжалвана част от съдебното решение следва да бъде отменена. С оглед на обстоятелството, че по делото липсват данни относно влизането в сила на ДРА, който не е обсъждан, а само цитиран от АС-Пловдив, но има правно значение при формиране на изводите за наличие на основание за издаване на спорните фактури, респективно основание за ползване на данъчен кредит по тях, след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато само в тази част за ново разглеждане, при което след установяване на фактическата обстановка бъде установена и приложимата в случая правна норма относно определяне на датата на възникване на данъчно събитие.

По касационната жалба на Директор на Дирекция "О”АД против Ревизионен акт № 160092/05. 03. 07г., издаден от орган по приходите при Териториална данъчна на Националната агенция за приходите – гр. П., потвърден с Решение №419/25. 04. 07г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите и ВРЪЩА

делото за ново разглеждане в тази част на друг съдебен състав на Пловдивския административен съд . ОСТАВЯ В СИЛА частта на

Решение № 158/13. 02. 09г. по адм. д.678/07г. по описа на Административен съд – Пловдив, с допуснати в него очевидни фактически грешки, поправени с Решение № 289/12. 03. 09г. и Решение № 398/02. 04. 09г. по адм. д. 678/07г. по описа на АС-Пловдив, с която частично е обявен за нищожен

Ревизионен акт № 160092/05. 03. 07г., издаден от орган по приходите при Териториална данъчна на Националната агенция за приходите – гр. П., потвърден с Решение №419/25. 04. 07г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите в частта за данъчни периоди 01. 01. 02г. – 31. 01. 02г., 01. 03. 02г. – 31. 03. 02г. и 01. 02. 03г. – 28. 02. 03г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Д. Ч.

Д.Ч.