Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Д „ОУИ” - Пловдив против решение № 337/18. 03. 2009 г. на Пловдивски административен съд – Първо отделение, ІІІ състав, постановено по адм. д. № 2258 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отменен РА № 1600 – 801078/29. 08. 2008 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП, поправен с РА за поправка на ревизионен акт № 828191/27. 10. 08 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 767/31. 10. 2008 г. на Д „ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Калиста М” ООД – гр. П. за данъчен период м. 05. 2007 г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 19 861, 22 лв., по фактури издадени от „Пели 2002” ЕООД, „Бул – Н” ЕООД и „О. Х.” ООД. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 770 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. В жалбата се твърди, че не са събрани доказателства за реалността на доставките. Без значение е последващата реализация на стоките, не било доказано че „Калиста М” ООД е получило кожите именно от процесните доставчици, съдът трябвало да кредитира декларациите на предходните доставчици – физически лица, липсват доказателства от които да е видно, че наетите обекти реално са експлоатирани за обработката на кожите, както и че стоките са транспортирани. Доказателствата не установяват прехвърляне правото на собственост по смисъла на чл. 6, ал....