Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на В. Г. Ж. от град София, чрез адв. С. против решение от 26. 02. 2009 година, постановено по адм. дело №5011/2008 година на Административен съд София - град /АССГ/.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Социални дейности" /ИА"СД"/ на Министерството на отбраната, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено възражение, с което оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ, което следва да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на В. Г. Ж. срещу заповед №229/31. 07. 2008 година на изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и информация" на МО, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ от длъжността "старши експерт" в отдел "В. Б. армия " в Дирекция "Военни средства за масова информация", считано от 01. 08. 2008 година.

Първоинстанционният съд е установил, че В. Г. Ж. е изпълнявал длъжността "старши експерт" в отдел "В. Б. армия", в Дирекция "Военни средства за масова информация" в И. А. "Военни клубове и информация" на МО по силата на заповед №176/01. 04. 2004 година на изпълнителния директор на Агенцията.

С ПМС №167/11. 07. 2008 година е приет Устройствен правилник на МО, като с §4 от цитираното постановление е отменен УП на ИА "ВКИ". Със заповед №Р-249/28. 07. 2008 г. на МО са назначени ликвидационни комисии за извършване на ликвидация на закритите ИА към 01. 08. 2008 година, между които и ИА "ВКИ", като с т. ІІІ от заповедта на ликвидационната комисия е възложено да организира обработването и предаването на документацията на посочените в ПМС №167/2008 г. приемници на дейността на агенцията - ИА "СДМО" и "Военно издателство" ООД. Приложени са и двете длъжностни разписания: на ИА "ВКИ", действало до 31. 07. 2008 година и длъжностно разписание А-4 на ИА "СДМО" - в сила от 01. 08. 2008 година, в което не фигурира дирекция "Военни клубове и масова информация".

Съдът е приел, че издадената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на материалноправните разпоредби на закона. Прието е наличие на реално съкращение на длъжността "старши експерт" Дирекция "ВКИ", която не съществува в длъжностното разписание на Изпълнителната агенция "Социални дейности", в сила от 01. 08. 2008 г. както като нормативно определена позиция, така и като функции, задачи и задължения. С новия Устройствен правилник на МО е закрита ИА "ВКИ", като съгласно §10 от ПЗР на ПМС №167/2008 година дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на ИА "ВКИ" се поемат от ИА "Социални дейности на МО" по отношение на управлението на военните клубове и осъществяването на културно - възпитателната и военно - патриотичната дейност. Дейността по издаването на вестник "Българска армия" и "Български воин", е закрита, като издаването им е възложено на трето лице, извън структурата на администрацията на МО - търговското дружество "Военно издателство" ЕООД. Предвид на тези доказателства съдът е приел, че съкращаването на длъжността на жалбоподателя е реално и тя не съществува както като нормативно определени позиция в длъжностното разписание, така и като система от функции и задачи по длъжностна характеристика.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, поради съответствието му с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл, “при преминаване на длъжност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение не се прекратява”. В случая правилно АССГ е приел, че тази хипотеза е неприложима по отношение на жалбоподателя поради липсата на звеното в администрацията, в което е работил по служебно правоотношение.

Правилни са изводите относно правното основание за прекратяването на служебното правоотношение на Жеков. Ка

сационното оплакване за противоречието му с материалния закон на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл, поради противоречие между правното и фактическо основание за издаване на заповедта е неоснователно.

Закриване на администрацията по смисъла на текста, е както закриването на цялата администрация към съответния държавен орган, така и на която и да било от структурите по чл. 4 ЗА, стига държавният служител да е назначен в нея. В последния случай не е налице съкращаване на длъжността по смисъла на т. 2, тъй като се премахват не отделни, а всички длъжности в съответния вид администрация. Впрочем, и в двата случая - по чл. 106, ал. 1, т. 1 и по т. 2, закриването на дирекцията би било фактическо основание за прекратяване на служебното правотношение. Правните режими по двете точки (за разлика от режимите при частично закриване на предприятието или съкращаване на щата, от една страна, и пълно закриване на предприятието, от друга, по чл. 329 вр. чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 КТ) са еднакви, ето защо прекратителната заповед би била законосъобразна и при приложеното от състава тълкуване на чл. 106, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДСл. Грешката в правната квалификация на фактите не би била основание за отмяна на административния акт, щом от тях и закона, който действително ги урежда, следват правните последици, които са разпоредени.

Оплакването, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена след влизане в сила на длъжностното разписание също е неоснователно. Длъжностното разписание, въз основа на което е съкратена длъжността на жалбоподателя е в сила от 01. 08. 2008 година, заповедта е издадена на 31. 07. 2008 година, но действието й е постановено от 01. 08. 2008 година, т. е. действието й е занапред, поради което не налице противоречие с длъжностното разписание.

Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5. 03. 2004 г./ и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно.

По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност е установено наличието и на двете кумулативни предпоставки.

Заеманата от жалбоподателя длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на ИА "СД" на МО. С оглед на това те не фигурира и като съвкупност от функции, задачи и задължения по длъ

жностна характеристика. Тези функции вече са възложени на лице, извън администрацията на МО. В този смисъл и изводите на АС за

неприложимост на чл. 123 от КТ са обосновани. Видно от данните по делото със заповед № ОХ-480/24. 07. 2008 г. на министъра на отбраната изрично е постановил в т. 2 управителят на "Военно издателство" ЕООД да осигури издаването на вестник "Българска армия" и списание "Български войн", като в т. 3 е посочено, че трудовите правоотношения на лицата, ангажирани с издаването на вестника се уреждат по чл. 123 от КТ. Изпълнителната агенция "Военни клубове и информация" се закрива, но за част от дейността й правоприемник е Изпълнителна агенция "Социални дейности на МО" и "Военно издателство" ЕООД, като дейността свързана с издаването на вестника, изпълнявана от служителя е възложена на лице извън системата на администрацията и длъжността на жалбоподателя не се е запазила по реда на чл. 123 от КТ. В случая правоприемникът е посочен и след като не се касае до съкращаване на длъжности по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, служебните отношения на държавните служители преминават към правоприемника по реда на чл. 87а от ЗДСл, по силата на § 11, ал. 2 от ПМС № 167/2008 г., но тъй като длъжността на жалбоподателя не е длъжност в администрацията по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, обосновано съдът е приел, че служебното правоотношение не се запазва.

Не са налице и нарушения, свързани с формата на административни

я акт и производството, в което е издаден. Заповедта на изпълнителни ядиректор на ИА "СД" съдържа изложение на обстоятелствата, обуславящи прекратяването на служебното правоотношение, и се позовава на нормативните актове и документите, от които се извежда съкращението на заеманата от жалбоподателката длъжност. Липсата на писмено предизвестие също не обосновава отмяна на административния акт, тъй като изпращането на писмено предизвестие не е от изискваният

а, които имат съществено значение за неговата законосъобразност.

Поради това касационната инстанция приема, че постановеното от Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Претендират се разноски от касационния ответник пред настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, но съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени, предвид неявявяне на юрисконсулта му в съдебно заседание, както и предвид обстоятелството, че представеното писмено възражение по делото не е подписано от него.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26. 02. 2009 година, постановено по адм. дело №5011/2008 година на Административен съд София-град.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ Й. П.

М.М.