Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на П. Г. Г. от гр. Д.ад, обл.Хасково, против решение № 47 от 19. 03. 2013 г. по адм. дело № 442 по описа за 2012 г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-62-1 / 10. 12. 2012 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково и в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Х., е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Хасково е решение № Ж-62-1/10. 12. 2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № 5810288567/ПР1384/20. 09. 2012 г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в частта за началната дата 02. 09. 2004 г., от която на П. Г. Г. от гр. Д.ад, обл. Хасково, е отпусната лична пенсия за инвалидност.

Състоянието на инвалидност е установено с експертно решение №0217 от заседание № 054 от 07. 04. 2011 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по нервни болести, с което на жалбоподателя Георгиев е определена степен на трайно намалена работоспособност 54. 1 на сто за срок от две години до...