Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Н. ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА МАВРОД. Х. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от съдиятаД. М. по адм. дело № 6981/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Нов български университет/НБУ/, подадена чрез юрк. К., процесуален представител на университета, срещу решение №2115/31.03.2021г. на Административен съд София град /АССГ/ по административно дело №10932/2020г. по описа на съда, с което АССГ е отхвърлил жалбата на касатора против писмо изх. №01-284 от 14.10.2020г. на директора на Изпълнителна агенция “Национален филмов център“/ИАНФЦ, обективиращо в себе си отказ за регистрация на НБУ като български филмов продуцент.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост на решението, за постановяването му в нарушение на материалния закон, както и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на същото, както и отмяна на постановения от директора на ИАНФЦ отказ.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Изпълнителна агенция “Национален филмов център“, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Поддържа възраженията, че оспореното решение е правилно. Не претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на НБУ срещу Отказ за регистрация като български филмов продуцент, обективиран в писмо изх № 01-284 от 14.10.2020г на директор на ИА „Национален филмов център“.

За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

С писмо рег. № 01-1776 от 7.10.2020г по описа на ИА НФЦ с приложено към него заявление с изискуемите приложения, Нов български университет е поискало да бъде регистриран в Единния публичен регистър на български филмови продуценти. По повод заявлението директорът на ИА „Национален филмов център“ издава оспорения Отказ за регистрация като български филмов продуцент, обективиран в писмо изх № 01-284 от 14.10.2020г. като в същото е посочено, че НБУ не отговаря на изискването на чл.19 ал.4 ЗФИ, тъй като не е регистриран като търговец.

При така установените факти съдът е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, съдържа всички изискуеми реквизити, мотивиран е, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Постановен е при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата.

Правилно съдът е отчел, че основният спор в случая се свежда до отговор на въпроса: за вписване в Единния публичен регистър на български филмови продуценти задължителна предпоставка ли е лицето да е регистрирано като„търговец“. В чл. 19, ал. 1 ЗФИ при изрично и изчерпателно изброяване са посочени лицата, които подлежат на вписване в единния публичен регистър, създаден и поддържан от АНФЦ между които и по т 1. филмовите продуценти; 2. разпространителите на филми в Р. Б. 3. лицата, осъществяващи показ на филми на територията на Р. Б.

Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗФИ на регистрация по ал. 1, т. 1 - 3 подлежат лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство или Швейцария.

Правилно съдът е приел, че под „търговец “ по смисъла на посочената разпоредба се разбира всяко ФЛ или ЮЛ което отговаря на изисквания, установени в ТЗ. В част втора от ТЗ са регламентирани видовете търговци – ЕТ, държавни и общински предприятия и търговски дружества. Жалбоподателят е висше училище, регистрирано по ЗВО / чл. 6 ЗВО/. Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност: 1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; 2. повишаване квалификацията на специалисти. Безспорно по арг. от чл.6 ал.2 ЗВО, то може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост, каквато безспорно се установява, че осъществява жалбоподателят от представените в с. з. уверения, служебни бележки, договори, разрешение за ползване. НБУ безспорно е ЮЛ, но не е търговец от изрично регламентираните в ТЗ, подлежащи на вписване в ТР /ЕТ, държавни и общински предприятия и търговски дружества/.

Независимо, че осъществява стопанска дейност, НБУ не е търговец по смисъла на ТЗ, съответно и по смисъла на ЗФИ, тъй като не е регистрирано като търговец съобразно българското законодателство.

Стигайки до същия извод и отхвърляйки подадената пред него жалба АССГ е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, пр.1 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2115/31.03.2021г. на Административен съд София град по административно дело №10932/2020г. по описа на съда,

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Павлина Найденова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Д. М. п/ Станимир Христов