О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50011

гр. София, 06. 01. 2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

разгледа докладваното от съдия Г. Н гражданско дело № 1867 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 122 от 10. 01. 2022 г., подадена от Д. Г. В., З. М. В., Г. В. А. и Д. В. А. чрез адвокат К. К. от АК – Д. срещу въззивно Решение № 163 от 22. 11. 2021 г. по в. гр. д.№ 420/2021 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено Решение № 260313 от 19. 04. 2021 г. по гр. д.№ 4703/2019 г. на Районен съд – Добрич в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Г. В., З. М. В., Г. В. А. и Д. В. А. срещу В. П. П. осъдителни негаторни искове за премахване на пристройка на площ от 31 кв. м., съставляваща част от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място] и на разположена до нея тераса с площ 5 кв. м. (ограда) в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

Ответницата по касация В. П. П. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат Д. А. от АК - Д.. Възразява срещу искането за допускане на касационно обжалване, както и срещу основателността на жалбата. Претендира разноски.

По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

Производството е образувано по предявените искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 109 ЗС от съпрузите Д. Г. В. и З. М. В. (съпритежатели на правото на собственост върху ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място]) и от съпрузите Г. В. А. и Д. В. А. (като съпритежатели на правото на ползване върху същия имот) срещу ответницата В. П. П. (съсобственик в имота) за признаване правата им на собственост и на ползване върху ПИ № ***, както и за осъждането на ответницата да преустанови неоснователните си действия чрез наводняване на дворното място от свободно течащата дъждовна вода и да премахне част от сграда с идентификатор **** по КК на [населено място] - пристройка с площ от 31 кв. м. и ограда. Исковете са основани на твърдения, че пристройката е незаконна, от покрива й се излива дъждовна вода в незастроеното дворно място и пречи на ищците да упражняват правата си в общия имот според границата за разделно ползване, а чрез оградата е заграден терен за лично ползване от ответницата на обща площ от 130 кв. м., с което е надхвърлен обема на правата й. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е признато за установено, че ищците са съпритежатели на правото на собственост, респ. на правото на ползване върху 337/480 ид. ч. от поземления имот, както и в частта, с която ответницата е осъдена да преустанови допуснатото от нея бездействие при отвеждане на дъждовните води от покрива на пристройката, ограничаващо правата на ищците в общия имот чрез осъждането й да изпълни/постави водосточни улуци и тръби по линията на стрехата на пристройката. Иска по чл. 109 ЗС е отхвърлен в частта, с която е претендирано ответницата да бъде осъдена да премахне пристройка с площ от 31 кв. м., състояща се от стая, коридор и баня-тоалетна към жилищна сграда с идентификатор ****, както и в частта, с която е претендирано ответницата да бъде осъдена да премахне положена до пристройката ограда на незастроена площ от съсобственото дворно място с идентификатор ***.

Сезиран с въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че пристройката е разрешена като временен строеж по чл. 148, ал. 1 ППЗТСУ отм. с Разрешение за строеж № 191 от 15. 06. 1992 г. на главния архитект на О.Д.И на 20. 04. 2004 г. заповед за спиране на изпълнението на строежа й е отменена с Решение № 196 от 14. 12. 2004 г. по адм. д.№ 220/2004 г. по описа на ОС – Добрич поради това, че пристройката не е незаконен строеж. Посочено е, че само по себе си построяването на законна или незаконна пристройка в съсобствен имот не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, а следва да се преценява съвкупно с конкретно установените по делото факти за характера, площта на строителството и за установения преди застрояването начин на ползване на съсобствения имот.

С нотариално заверена декларация от 11. 11. 1998 г. ответницата В. П. П., от една страна, и бившите й съсобственици Ц. Н. К. (праводател на ищците) и С. Х. Н., от друга страна, са постигнали съгласие всеки от тях да направи маркиза и да пристрои към къщата си: баня (за Ц. К.) и баня и една стая (за В. П.) при ползване на стената (на банята на К.). Декларацията съдържа съгласие не само за застрояването на имота, но и за начина на ползването му след застрояването. Съсобствениците са приели, че и тогава ще важат вписаните в „договора за ползване на съсобствен недвижим имот” от 15. 10. 1998 г. и признати за „реални” граници на „парцелите” им, съобразно които взаимно си разрешават изграждането на новите пристройки. В деня на сключването на договора за продажба между Ц. К. (продавач) и съпрузите – ищци Г. и Д. А. (купувачи) - 21. 01. 2002 г., в нотариално заверена декларация тези ищци са заявили, че приемат декларацията от 11. 11. 1998 г. и определените от новите постройки граници на имота. В друга нотариално заверена декларация в същия ден ищците и ответницата П. са заявили, че разделят помежду си ползването на една разлика от площта на УПИ ** от общо 18 кв. м. ( над 439 кв. м. до 457 кв. м.) по равно – в части от по 9 кв. м.

Предявен от двамата съищци Г. и Д. А. срещу съсобственика П. иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на общото дворно място – предмет на гр. д.№ 827/2002 г. по описа на РС – Добрич, е оставен без разглеждане поради съществуващо между съсобствениците съгласие за начина на ползването му и липса на изменение в обстоятелствата, при които то е постигнато.

Със заключението на вещото лице Р. Н. е установено, че пристройката на ответницата е изградена на площ от 31 кв. м., състои се от баня, тоалетна, антре, коридор и стая. Заснета е в кадастралната карта заедно със старата къща като обект с идентификатор № ****. Незаетото от пристройката дворно място откъм югозападната й фасада до границата с имот с идентификатор № *** на площ от 5 кв. м. е затворено с преградна стена на височината на пристройката и се използва като тераса.

Въззивният съд е приел, че събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства (декларации на праводателя на ищците, на съищците – съпрузите А. и ответницата П.) установяват, че между праводателя на ищците Ц. К. и ответницата има постигнато съгласие за начина на ползване на общото дворно място и при условие на бъдещото му застрояване - с долепени една до друга постройки. Нещо повече – купувачите Г. и Д. А. са изразили изрично съгласие с установения начин на ползване на съсобственото дворно място и с това общата стена на „новите постройки” да служи за граница между оформящите се за разделно ползване от съсобствениците части от дворното място, именувани в декларацията от 1998 г. „парцели”. Установеният към 1998 г. начин на ползване на съсобствения имот обвързва и ищците. На това основание е прекратено образуваното през 2002 г. по тяхно искане производство за разпределение на ползването на общото дворно място.

Постройката на ответницата е завършена (след отмяната в края на 2004г. на спирането на строежа й) при долепване до собствената на ищците жилищна сграда съобразно този начин на ползване и приетата граница между „парцелите”. Усвояването на площта от 5 кв. м. откъм югозападната граница на имота е осъществено не чрез заграждането й с ограда, а чрез застрояването й - затварянето й от стените на т. нар. покрита тераса. Но то е извършено отново до границата между „парцелите”. В исковата молба няма твърдения за противното, пристройката и терасата не създават пречки за съищците да упражняват правото си на ползване върху дворното място и те нямат право да искат премахването й. Доколкото пристройката и терасата са били налични към момента на придобивния акт (от 23. 09. 2009 г.) на съищците-съпрузи Д. и З. В., те също са обвързани от установения начин на ползване. Като се е позовал на Решение № 299 от 15. 06. 2010 г. по гр. д.№ 500/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., ОС е приел, че друго правно положение на постройката и терасата може да бъде обсъждано само при промяна на начина на ползване, който е съществувал преди и към изграждането им и при реализирането на тази промяна по реда, предвиден в чл. 32, ал. 2 ЗС.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Безусловна предпоставка ли е, за предявяване и уважаване на иск по чл. 109 ЗС, реализирането на промяната на начина на ползване на съсобствен двор на основание чл. 32, ал. 2 ЗС? Не следва ли съдът, при предявен иск по чл. 109 ЗС, да разреши спора и в тази насока;

2. Обвързан ли е гражданският съд, при предявен иск по чл. 109 ЗС, касаещ премахване на незаконни постройки, с решението на друг съд по административен спор, касаещ законността на същите пристройки, или решаващият съд следва да обследва въпроса със законността им на собствено процесуално основание;

3. Следва ли да бъде отхвърлен иск по чл. 109 ЗС за премахване на пристройка към сграда в съсобствено дворно място, при условие, че площта, която заема тази пристройка не е собствена на построилия я съсобственик /ответник по спора/ и на практика той нарушава правото на другия съсобственик на собственост и ползване на терена под постройката? Следва ли застрояването на чужда част от съсобствен двор да се квалифицира като „смущаване правото на собственост” и да се приема за самостоятелно основание за уважаването на иска;

4. Следва ли да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС за премахване на пристройка, при условие, че ползваната част /чрез фактическото й застрояване с тази пристройка/ от съсобственото дворно място е по-голяма от притежаваната в собственост част на застроилия я, т. е. при наличие на „застрояване свръх-обема от права”, които притежава ответникът по иска? Има ли значение за преценката на съда относно основателността на иска обстоятелството дали построеното свръх-права е законно или не;

5. Наличието на уговорен начин на ползване на съсобствено дворно място основание ли е за отхвърляне на иск по чл. 109 ЗС, касаещ това място и построените върху него сгради, при условие, че самото предявяване на такъв вид иск сочи на несъгласие от страна на ищеца с начина на ползване между съсобствениците?

Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставения правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

В случая, по поставените от касатора въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, като съществува задължителна и незадължителна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. Изложените мотиви, с които е обосновано отхвърлянето на негаторния иск, кореспондират с разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 4 от 06. 11. 2017 г. по тълк. д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, според които за уважаването на негаторния иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже че е собственик на вещта, че върху тази вещ ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие) и че това действие или бездействие създава на ищеца пречки за използване на вещта по-големи от обикновените. Изводите на въззивния съд съответстват и на практиката на ВКС, съгласно която, когато чрез договор или по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на съсобствена вещ, неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС са тези, чрез които някой от съсобствениците осъществява ползване на вещта по начин, различен от този, по който е било разпределено ползването (цитираното от ОС Решение № 299 от 15. 06. 2010 г. по гр. д.№ 500/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., а също така Решение № 53 от 19. 04. 2021 г. по гр. д.№ 2629/2020 г. на ВКС, І г. о. и Решение № 63 от 01. 07. 2013 г. по гр. д.№ 388/2012 г. на ВКС, І г. о.). Въпросът за начина на ползване и целесъобразността на извършеното разпределение на ползването на съсобствената вещ не може да се разглежда в производство по чл. 109 ЗС, както изрично е разяснено в мотивите към т. 1 от ТР № 13 от 10. 04. 2013 г. по тълк. д.№ 13/2012 г. на ВКС, ОСГК.

Предвид изхода от настоящото производство, касаторите по принцип дължат да заплатят на ответницата по касация разноските, направени от нея за защитата й пред ВКС, но в случая не са представени никакви доказателства в подкрепа на заявеното с отговора на касационната жалба искане от В. П. П., поради което разноски не се присъждат.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 163 от 22. 11. 2021 г. по в. гр. д.№ 420/2021 г. на Окръжен съд - Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: