Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на осемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Ч. ЧЛЕНОВЕ:Р. П. И. Д. Г. Г. Р. В. при секретар С. П. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаР. В. по адм. дело № 6994/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез юрисконсулт В. Д. против решение № 4703 от 14.04.2021г. по адм. дело № 13313/2020 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, второ отделение, с което е отменен отказ за възстановяване на правоспособност на частен съдебен изпълнител на И. Ч., обективиран в писма с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. и писмо изх. № 94-И129/09 септември 2020 г., приложено към писмо с изх. № 94-И- 129/06 октомври 2020 г., на министъра на Министерство на правосъдието, делото е върнато като преписка на министъра на Министерство на правосъдието за произнасяне по искане рег. № 94-И-129/24 юли 2020 г. на И. Ч., и са присъдени разноски.

В касационната жалба са развити доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че процесните писма не представляват индивидуални административни актове, а имат уведомителен характер. Сочи се, че искането за възстановяване на правоспособността е направено преждевременно, и неправилно първоинстанционният съд е изчислил крайните моменти на изтърпяване на наложените две дисциплинарни наказания. По подробно изложеното в касационната жалба и в съдебно заседание се иска обезсилване на решението, евентуално неговата отмяна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – И. Ч., чрез пълномощника си адвокат А. Т. в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна, и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 4703 от 14.04.2021г. по адм. дело № 13313/2020 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, второ отделение, е отменен отказ за възстановяване на правоспособност на частен съдебен изпълнител на И. Ч., обективиран в писма с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. и писмо изх. № 94-И129/09 септември 2020 г., приложено към писмо с изх. № 94-И- 129/06 октомври 2020 г., на министъра на Министерство на правосъдието, делото е върнато като преписка на министъра на Министерство на правосъдието за произнасяне по искане рег. № 94-И-129/24 юли 2020 г. на И. Ч., и са присъдени разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че в процесните писма - изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. и изх. № 94-И-129/09 септември 2020 г., приложено към писмо с изх. № 94-И-129/06 октомври 2020 г., на министъра на правосъдието, е обективиран отказ за възстановяване на отнета правоспособност на частен съдебен изпълнител, и същите представляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, съответно са годен предмет на оспорване. Приел е, че на 03 декември 2019г. е изтекъл срокът на наложеното наказание лишаване от правоспособност за срок от една година, а на 07 август 2020г. е изтекъл срока на наложеното наказание лишаване от правоспособност за срок от две години. Позовал се е на липсата на законова уредба, предвиждаща особен ред за изтичане на сроковете при изтърпяване на наложени повече от едно дисциплинарни наказания лишаване от правоспособност, При това положение са отпаднали обективните пречки, които възпрепятстват съдебния изпълнител да упражнява функциите си и е налице хипотезата на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ да бъде възстановена правоспособността на Чолаков по направеното от него искане. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че с решение № 45/07.08.2018 г. по гр. дело № 5015/2017 г. на Върховен касационен съд, III г. о., е изменено наложеното дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност на частен съдебен изпълнител И. Ч., рег. № 783 на КЧСИ, като размерът му е намален на две години. С решение 164/03.12.2018 г. по гр. дело № 3392/2018г. на Върховен касационен съд, III г. о., е оставено в сила решение от 29 декември 2017г. по дисциплинарно дело № 50/2017 г. на състав на Дисциплинарната комисия към КЧСИ, с което на частен съдебен изпълнител И. Ч., рег. № 783 на КЧСИ, е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от една година.

С искане рег. № 94-И-129/24 юли 2020 г. И. Ч. е поискал министърът на правосъдието да издаде заповед за връщане на служебния му архив предвид отпадане на наложното му наказание лишаване от правоспособност за срок от две години, считано от 07 август 2020 г. Във връзка с последното, е издадено оспореното писмо с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. на министъра на правосъдието, с което Чолаков е уведомен, че след изтичане срока на наложеното му наказание лишаване от правоспособност за две години на 07.08. 2020 г., следва да бъде изтърпяно наложеното му наказание лишаване от правоспособност за една година, считано от 08 август 2020 г., поради което не е налице основание за издаване на заповед за възстановяването му на длъжност като частен съдебен изпълнител.

С жалба № 94-И-129/20.08. 2020 г. И. Ч. е поискал министърът на правосъдието да отмени свое писмо изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. Във връзка с тази жалба, с писмо изх. № 94-И129/09 септември 2020 г., приложено към писмо изх. № 94-И- 129/06 октомври 2020г. на министъра на правосъдието, на Чолаков е указано, че писмо с изх. № 94-И-129/06 август 2020 г. не представлява индивидуален административен акт и има единствено уведомителен характер.

С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените писма съдържат волеизявление на компетентен орган, в което са изложени съображения относими към приложимото материално право във връзка с конкретното правоотношение, а изразената воля на органа е с пряк негативен характер върху адресата и непосредствено засяга негови права. Тези писма отричат наличие на предпоставките по чл. 35, ал. 1 ЗЧСИ за възстановяване на отнета правоспособност на ЧСИ Чолаков, поради което изразеното е с пряк негативен характер върху него и непосредствено засягат правата му. Поради това тези писма представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, съответно е налице годен предмет на оспорване. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. Нещо повече-разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) задължава министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт /заповед/ по всяко искане на частен съдебен изпълнител за възстановяване на правоспособността му, независимо от това дали със заповедта си административният орган уважава искането за възстановяване на правоспособността, или отказва да уважи същото поради липсата на материалноправните предпоставки за това. Ето защо неоснователни са оплакванията за недопустимост на съдебното решение.

Неоснователни са наведените оплаквания и доводи във връзка с крайния момент на изтърпяване на двете дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 6 ЗЧСИ решенията на Върховния касационен съд, постановени по жалби срещу решения на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 ЗЧСИ, са окончателни. Следователно наложеното на Чолаков наказание лишаване от правоспособност за срок от две години е вляло в сила на 07 август 2018 г., а другото наложено наказание - лишаване от правоспособност за срок от една година е влязло в сила на 03 декември 2018 г. Съответно от тези два момента е започнало поотделното изтърпяване на всяко едно от наложените дисциплинарни наказания. Поради липса на законова уредба, предвиждаща особен ред за изтичане на сроковете при изтърпяване на наложени повече от едно дисциплинарни наказания лишаване от правоспособност, съответният срок за изтърпяване започва да тече от влизане в сила на всяко едно от наложените наказания. Всяко съдебно решение и потвърденото с него наказание има самостоятелно значение и последици. С оглед на това на 03 декември 2019 е изтекъл срокът на наложеното дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от една година, а на 07 август 2020 г.- на наложеното дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от две години. В тази насока неоснователни са наведените оплаквания и доводи, че изтърпяването на наказанието лишаване от правоспособност за срок от една година е следвало да започне на 08.08.2020г.,т. е. след изтичане на срока на изтърпяване на дисциплинарното наказание лишаване от правоспособност за срок от две години. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че ЗЧСИ е специален закон по отношение на дисциплинарната отговорност на частните съдебни изпълнители, и в него липсват изрични разпоредби, уреждащи начина на изтърпяване на наложени наказания. В случая е недопустимо извършването на кумулация на двете дисциплинарни наказания, подобно на предвиденото в чл.27 от НК и чл.18 от ЗАНН. Субсидиарното приложение на правни норми от други нормативни актове би било допустимо само при наличие на изрична препраща разпоредба. Такава също не е предвидена и поради това единствено допустимо е волята на законодателя да се извлече чрез тълкуване само на текстовете на специалния закон - ЗЧСИ. Освен това в случая се касае за дисциплинарна отговорност. При това положение към 07.08.2020 г. са отпаднали обективните пречки, които възпрепятстват съдебния изпълнител Чолаков да упражнява функциите си и е налице хипотезата на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ да бъде възстановена правоспособността му по негово искане.

Неоснователно е и наведеното оплакване, че искането на Чолаков за възстановяване на правоспособността му е подадено преждевременно, т. е. преди изтичане срока на наложените дисциплинарни наказания, и само на това основание същото е неоснователно. С искане рег. № 94-И-129/24.07.2020 г. Чолаков е поискал министърът на правосъдието да издаде заповед за връщане на служебния му архив предвид отпадане на наложното му наказание лишаване от правоспособност за срок от две години, считано от 07 август 2020 г. С жалба № 94-И-129/ 20 август 2020 г. И. Ч. е поискал министърът на правосъдието да отмени свое писмо изх. № 94-И-129/06 август 2020 г.

В първото искане - от 24.07.2020 г. Чолаков е уведомил министъра на правосъдието, че на 07.08.2020 г. изтича срока на наложеното му дисциплинарно наказание и е поискал от тази дата да бъде възстановена правоспособността му. Тази молба не съдържа искане за възстановяване на правата му предсрочно. От друга страна, подадена от Чолаков на 20.08.2020 г. жалба по съществото си представлява също искане за възстановяване на правоспособността, по което административният орган е дължал произнасяне. За пълнота следва да се посочи, че срокът по чл.35, ал.2 от ЗЧСИ е инструктивен, като министъра на правосъдието дължи произнасяне по всяко искане за възстановяване на правоспособност. Освен това, както е приел и първоинстанционният съд, към момента на постановяване на отказа са изтекли сроковете на двете наложени дисциплинарни наказания и министъра на правосъдието е следвало да уважи искането на Чолаков за възстановяване на правоспособността му като ЧСИ.

По изложените съображения, петчленният състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е постановено при отсъствие на твърдените в касационната жалба нарушения, поради което като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответника по касационното производство за присъждане на разноски се явява основателна. И. Ч. е представил доказателства за сторени разноски в размер на 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по приложения договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на така заявените разноски. Настоящият петчленен състав на ВАС намира това възражение за неоснователно. Предвид фактическата и правна сложност на спора съдът намира, че не са налице предпоставки за намаляване размера на претендираните от Чолаков разноски. Последните следва да бъдат присъдени в пълен размер от 1500,00/хиляда и петстотин/лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4703 от 14.04.2021г. по адм. дело № 13313/2020 г. на тричленен състав, второ отделение, на Върховен административен съд.

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на И. Ч., ЕГН [ЕГН], сумата от 1500,00 / хиляда и петстотин/ лева разноски по делото за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Чолаков

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Румяна Папазова

/п/ Илияна Дойчева

/п/ Георги Георгиев

/п/ Росен Василев