О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 332София, 04 април 2016 г.В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 339/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. Н., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат С. П., срещу въззивно решение №8003 от 20. 11. 2015 г. по гр. дело №9086/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №46 от 16. 04. 2014 г. по гр. дело №15390/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателката срещу Софийския градски съд иск с правно основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ за сумата 18 765. 90 лв., представляваща разлика между изплатено и дължимо еднократно обезщетение за прослужени години в органите на съдебната власт. Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищцата е заемала длъжността съдия в Софийския градски съд като на 08. 10. 2007 г. е освободена от длъжност поради избирането и за член на Висшия съдебен съвет. Тогава и е изплатено еднократно парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ в размер на 15 брутни месечни възнаграждения. Впоследствие на 08. 11. 2012 г. тя е освободена от заеманата длъжност съдия в Софийския градски съд на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗСВ. Изплатено и е обезщетение в размер на 5 брутни месечни възнаграждения на база брутно трудово възнаграждение към 08. 11. 2012 г. Според разпоредбата на чл. 225, ал. 4 ЗСВ при...