Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. Д. ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ГЛА. К. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията В. Г. по административно дело № 7009 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София против решение № 2962/07.05.2021г., постановено по адм. д. № 8704/2020 г. на Административен съд София-град. Твърди се недопустимост на решението, тъй като съдът се произнася повторно по вече разрешен с влязло в сила решение спор. Позовава се на решение № 1333/13.06.2018г., постановено по адм. д. № 396/2018г. на Административен съд-Благоевград. Алтернативно са изложени твърдения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.

Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна-"Р. Г. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от лице с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град (АССГ) отменя т. 1 от Раздел ІІІ на заповед № 03-РД/1427/04.08.2020г., издадена от изпълниления директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране на разходите на търговско дружество "Р. Г. ООД по проект по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020г. с УИН № 01/04/1/0/02762, подаден от търговското дружество.

За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема следното от фактическа страна:

С оспорената пред първоинстанционния съд част на заповед № 03-РД/1427/04.08.2020г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в Раздел ІІІ, т. 1 е: Отказано финансиране на следните разходи по проектното предложение: „1. Разходи за създаване на 220 дка Биологична шипка по иновативна технология, включваща опазване компонентите на околната среда, Етап мулчиране на редовете на трайно насаждение от шипка в размер на 103 789, 40 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 103 789, 40 лева, за позиции както следва: Материали-полиетиленово покритие за преодоляване на плевелната растителност и ограничаване на изпарението от почвената повърхност; Механизирани разходи-механизирано развиване на полиетиленово фолио по редовете на културата. Трудови разходи и услуги-поставяне на полиетиленово покритие за преодоляване на плевелната растителност и ограничаване изпарението от почвата, на обща стойност 103 789, 40 лева на основание чл. 33, т. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г., доп., бр. 40 от 2.06.2015 г., изм. и доп., бр. 76 от 30.09.2016 г., в сила от 30.09.2016 г. във връзка с 1, т. 25 от Допълнителната разпоредба на същата Наредба.

Заключението по приетата по делото съдебно-агрономическа експертиза е кредитирана от съда като обективно и компетентно дадено. Според заключението предложената от жалбоподателя в първата инстанция технология за изграждане на процесния обект, а именно-за създаване на трайно насаждение по биологичен способ от медицинска култура-шипка (сорт Пловдив 1) в землището на община Белица, включва мулчиране на редовете с полиетиленово фолио след засаждането й за преодоляване на плевелната растителност и ограничаване на изпарението от почвената повърхност. Посочено е също така, че използването на затревяване на междуредията с тревна смеска е поради силно пресечения терен, и помага за борбата с ерозията, а преди затревяването има плитко преораване, култивиране и фрезоване на междуредията. Вещото лице сравнява биологичното производство и неговите специфики с конвенционалното производство и в заключение посочва, че всички активи, посочени в т. 1 от Раздел ІІІ на оспорената заповед, за които административният орган отказва финансиране всъщност са част от създаването на самия проект и включват материалите, подробно изброени по-горе.

От правна страна съдът приема, че оспорената заповед № 03-РД/1427/04.08.2020г., на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в оспорената й част по т. 1 от Раздел ІІІ е издадена от компетентен административен орган – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" в съответствие с чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), според който изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и организира и ръководи дейността й. При произнасянето на акта са спазени административнопроизводствените правила, но е допуснато нарушение на формата на акта, издаден формално в изискуемата се писмена форма, но без да са изложени фактическите основания (а само правните такива) за издаването й, като не става ясно защо според административния орган неодобрените разходи се явяват именно оперативни разходи по смисъла на чл. 33, т. 4 във вр. с 1, т. 25 от Наредба № 9. След анализ на заключението на изслушаната съдебно-агрономическа експертиза съдът приема, че отхвърлените за финансиране разходи са свързани със създаване на стопанството, поради което са необходими за изпълнението на проекта, и съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9 са допустими за подпомагане, а не както ги определя административният орган като оперативни разходи по смисъла на 1, т. 25 от ДР на Наредба № 9, поради което и недопустими за финансиране по чл. 33, т. 4.

По тези съображения отменя оспорената частично заповед на изпълнителния директор на ДФЗ и връща административната преписка за ново произнасяне.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на обжалваното решение.

Не е налице повторно произнасяне от страна на административния съд по разрешен спор с влязло в сила решение. С решение № 15041 от 05.12.2018г., постановено по адм. д. № 13057/2018г., тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, цитираното в касационната жалба решение № 1333/13.06.2018г., постановено по адм. д. № 396/2018г. на Административен съд-Благоевград е отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Р. Г. ООД, представлявано от управителя Н. Ц. и процесуален представител адв. Д. против заповед №03-РД/1427 от 27.04.2016г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частите по - т.ІІ.1. точка първа - разходите за борба с ерозията и т.ІІ.11. за два броя прикачени цистерни за вода и вместо него е постановена отмяна на заповедта на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в тези части и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на решението. В изпълнение на посоченото съдебно решение е постановен оспореният пред АССГ нов административен акт - заповед № 03-РД/1427/04.08.2020г. Ето защо съдебният контрол на решаващият съд не е недопустим.

Неоснователно е и касационното възражение за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон при постановяването му.

Разпоредбата на чл. 33, т. 4 от Наредба № 9, определя като недопустими разходи оперативните разходи за поддръжка, наеми, застраховка, както и други разходи, възникнали при изпълнение на договори за лизинг, марж/печалба за лизингодателя, разходи за лихви, разходи за неустойки и такси, режийни разходи. Разпоредбата на 1, т. 25 от цитираната наредба дава определение на „оперативни разходи“, като административни разходи и разходите, свързани с поддръжка и експлоатация на активите.

Обосновано и с оглед на доказателствата по делото, съдебно-агрономическа експертиза, решаващият съд приема, че са опровергани изводите на ДФЗ за недопустимост на разходите по т. 1 на Раздел ІІІ от оспорената заповед на посоченото само правно основание – чл. 33, т. 4 от Наредба № 9 във връзка с 1, т. 25 от ДР на наредбата, определени само като "оперативни разходи", без съответни съображения в тази насока в заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ и доказателства към административната преписка. По делото е безспорно установено от доказателствата и изслушаната експертиза, както посочва и съдът в мотивите си, че по отношение на посочените активи по т. 1 на Раздел ІІІ от оспорената заповед, частичният отказ е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. След правилна оценка на доказателствата в тази насока и като се позовава на разпоредбата на чл. 33, ал. 2, т. 3 от Наредба № 9, съгласно която са допустими разходите в рамките на земеделското стопанство, които са свързани със създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, решаващият съд приема незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част и я отменя, като връща преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по прилагане на материалния закон.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото.

Воден от горното, ВАС, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2962/07.05.2021г., постановено по адм. д. № 8704/2020 г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г. п/ ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА