Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Управляващо дружество „С. А. М.“ АД, седалище и адрес на управление гр. С., ж.

к. „И. В.“, ул. „Балша“ №1, бл. 9 срещу решение №718-УД от 04. 07. 2012г. на Комисията за финансов надзор.

С оспореното решение Комисията отнела лиценза за извършване на дейност като управляващо дружество на „С. А. М.“ АД. І. Становища на страните: Жалбоподателят

счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Излага подробни доводи досежно всяко от твърденията, както следва: Нарушения на материалния закон:

1. Не е налице хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 4 ЗДКИСДПКИ:

а) към 29. 06. 2007г. на дружеството била извършена надлежна проверка, която установила спазване на законовите изисквания; при последваща проверка – 12. 07. 2011г., за установените според Комисията за финансов надзор нарушения не били съставени и връчени актове за установяване на административно нарушение, съответно наказателни постановления, с което Комисията целяла избягване на съдебния контрол и постигане на максимална бързина при отнемане на лиценза;

б) чл. 10, ал. 2 от Наредба №44 от 20. 10. 2011г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, инвестиционните дружества от затворен тип и управляващите дружества (Наредба №44) не се отнася за паричните средства на управляващите дружества; Комисията не била приела норма, относно блокираните парични средства на управляващите дружества идентична с тази на колективните инвестиционни схеми; въведената с протокол №19 от 05. 04. 2012г. практика нито има обратна сила, нито е нормативен акт; с оглед на това паричните средства по договорите за залог са ликвидни активи и съотношението за ликвидност по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за изискванията към дейността на управляващите дружества (Наредба за изискванията, отм. , чл. 24, ал. 1 от Наредба №26 от 22. 03. 2006г. за изискванията към дейността на управляващите дружества (Наредба №26, отм. и чл. 153, ал. 1 от Наредба №44 е спазено, поради което не е налице нарушение на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за изискванията към дейността на управляващите дружества (Наредба за изискванията, отм. , чл. 24, ал. 2 от Наредба №26 отм. и чл. 153, ал. 2 от Наредба №44 (разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и 2, на чл. 24, ал. 1 и 2 и на чл. 153, ал. 1 и 2 от трите наредби са идентични, поради което позоваването на разпоредбата от последната действаща наредба в настоящото решение означава позоваване и на разпоредбите от действащите за съответния период наредби, освен когато изрично не се прави позоваване на наредбата за съответния период);

в) за дружеството не е възникнало задължение за оповестяване на информацията за сключените два договора за предоставяне на залог – блокираните средства са условен актив по смисъла на §10 от Международен счетоводен стандарт за финансови отчети (МСФО) 37 „Провизии, условни пасиви и условни активи“, тъй като дружеството може напълно да контролира в отчетния дванадесетмесечен период бъдещото несигурно събитие – плащане на кредита;

2. Не е налице хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 5 ЗДКИСДПКИ:

а) в условия на криза преценката на финансовия резултат на база само на три години - 2009г., 2010г. и 2011г., а не на целия период на съществуване на дружеството не представя вярно състоянието на дружеството; не е отчетена намалената през 2010г. и 2011г. загуба;

б) невярно е твърдението, че необслужва редовно задълженията си към бюджета;

в) задължението към „Никри“ ЕООД не е установено с влязъл в сила акт;

г) намаляването на финансовите показатели на управляваните от дружеството договорни фондове в значителна степен е следствие на наложените принудителни административни мерки;

3. Не е налице хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДКИСДПКИ:

а) несъобразяването с наложена принудителна административна мярка е административно нарушение по чл. 204, ал. 4 ЗДКИСДПКИ, за каквото не му е издаден акт и наказателно постановление; наложените принудителни административни мерки са оспорени по съдебен ред;

б) незаконосъобразно е твърдението, че „частичното изпълнение и изпълнението със закъснение се считат за пълно неизпълнение; с оглед на сроковете за изпълнение налице е обективна неизпълняемост, която води до тяхното субективно неизпълнение; правно недопустимо е органът да прави изводите си за неизпълнение на принудителните мерки въз основа на съдържанието на жалбите срещу тях; Съществени процесуални нарушения:

4. Направените с писмо от 29. 06. 2012г. възражения относно липсата на съставени актове за установяване на нарушения не е обсъдено от органа в нарушение на чл. 35 АПК.

5. Решението е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 1 АПК, тъй като органа отказал да предостави протокол №32 от 21. 06. 2012г., както и мотивите за вземане на съответното решение – документ по преписката.

6. Органът не осигурил възможност на жалбоподателя да изрази становище по събраните доказателства в нарушение на чл. 34, ал. 3 АПК. Несъответствие с целта на закона:

Съгласно чл. 2, т. 2 ЗДКИСДПКИ една от целите на закона е създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен пазар на дялове на предприятия за колективно инвестиране, но използването на свободни интерпретации на разпоредба на нормативен акт в рамките на административно производство застрашава съществуването на този пазар. Счита, че санкции, и то възможно най-тежките, могат да се налагат само при стриктно спазване на законите, а не в резултат на свободната им интерпретация.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Жалбоподателят се представлява от адв. Н. Й., Софийска адвокатска колегия. Ответникът

по жалбата – Комисията за финансов надзор (Комисията/КФН), счита жалбата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото и мотивите на оспорения акт. Сочи, че с действията си дружеството допуснало нарушение на изискването за ликвидност на управляващите дружества установено в нормативната уредба, действаща от момента на лицензирането му до датата на отнемане на лиценза. Преизчисляването на коефициентите на ликвидност, като не се вземат предвид блокираните парични средства, установява нарушение на нормативно определените изисквания за ликвидност.

Счита представения в съдебно заседание на 11. 02. 2013г. отчет за капиталовата адекватност и ликвидност за неотговарящ на действителното финансово състояние на дружеството. От „Общинска банка“ АД безспорно е установено, че към 04. 07. 2012г. е съществувало ограничение за използване на паричните средства по банковите сметки на дружеството в банката. Счита за неотносими към предмета на спора представените в съдебно заседание извлечения от банковите сметки на дружеството към м. август – м. септември 2012г., тъй като установяват обстоятелства след издаване на решението. Сочи, че ако дружеството бе начислило и представило възникналото задължение за тантиеми би било с нарушена ликвидност още към 31. 12. 2009г., защото изискуемото съотношение на активите към текущите задължения възлиза на 18, 87% при нормативно определени минимум 50%.

Сочи, че нарушението на изискванията за ликвидност не е могло да бъде установено при предишни проверки от Комисията поради неизготвянето от дружеството на отчетите съобразно действащите нормативни изисквания. В нито един годишен финансов отчет дружеството не е оповестило информация за договорите за залог и за блокираните парични средства. С това си действие дружеството от създаването си през 2005г. до отнемането на лиценза не е представило нито един отчет за капиталовата адекватност и ликвидност, в който да е отразено реалното състояние на ликвидните му парични средства.

Неоснователен счита довода на жалбоподателя за липса на нарушение на изискванията за ликвидност поради несъставяне на акт за установяване на нарушения. Сочи, че чл. 100, ал. 1, т. 4 ЗДКИСДПКИ не изисква установяване на нарушението с акт и наказателно постановление. Излага разликата между наказателно постановление и принудителна административна мярка.

Неоснователен счита довода на дружеството за неприложимост на чл. 10, ал. 2 Наредба №44 по отношение на управляващите дружества. Нормата е акт по прилагането на закона и отразява принципа за признаване на активи като ликвидни в зависимост от възможността за разпореждане с тях във всеки един момент. Протокол №19 на Комисията е приет с цел яснота и недвусмисленост по отношение на ликвидните средства на управляващите дружества. Комисията огласила практика относно отчитането на блокираните парични средства, за да изясни законодателната воля и непротиворечивото прилагане на нормативния акт от всички поднадзорни лица, а не за да създаде ново задължение на управляващите дружества.

Неоснователен счита и довода за липса на задължение за оповестяване на информацията за сключените договори за залог. Този факт е от съществено значение за потребителите на финансовите отчети, тъй като ясно би показало нарушена ликвидност на дружеството. Сочи, че представеното в съдебно заседание на 25. 03. 2013г. удостоверение от „Общинска банка“ АД само доказва, че средствата не са били ликвидни, тъй като банката се удовлетворила именно от паричните средства на дружеството, заложени в нейна полза.

Счита влошеното състояние на дружеството за безспорно установено от реализираната през три поредни години загуба, като не са били налице основания за подобряване на финансовото състояние поради съществено влошаване на финансовите показатели на управляваните от дружеството четири договорни фонда, в резултат на нередовно обслужване на задълженията към бюджета, както и към „Никри“ ЕООД. По повод съдебния спор с последното сочи, че управляващото дружеството с арбитражно решение е осъдено да заплати дължимата сума.

Сочи, че частичното неизпълнение и изпълнението със закъснение на наложените принудителни административни мерки се счита за неизпълнение. Обжалването им по съдебен ред не е основание за неизпълнение още повече, че една от наложените три принудителни мерки е приключила с влязло в сила съдебно решение. Излага подробно фактите по принудителните мерки, прави анализ на поведението на жалбоподателя.

Неоснователен счита довода за допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1 и 3 АПК, тъй като мотивите за решението по поискания и непредставен протокол №32 от 21. 06. 2012г. от заседанието на Комисията се съдържали в писмото, с което дружеството било уведомено за откритото производство. Не е налице и нарушение на чл. 35 АПК, тъй като решението е постановено след пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Счита решение №718-УД за издадено в съответствие с целта на закона – за защита интересите на дялопритежателите и инвеститорите, за развитие на открит и прозрачен капиталов пазар.

Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Б. Г..

ІІ. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

ІІІ. По фактите:

За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното:

1. „С. А. М.“ АД е управляващо дружество (УД) с право да извършва дейност по чл. 202, ал. 1 отм. от Закона за публично предлагане на ценни книжа – управление на дейността на колективни инвестиционни схеми и на инвестиционни дружества от затворен тип, съгласно решение №539-УД от 24. 08. 2005г. на Комисията за финансов надзор. Вписано е в търговския регистър на 19. 09. 2005г.

2. Управляващото дружество получило разрешение за организиране и управление на следните договорни фондове: „С. И. В.ен Фонд“, „С. И. Б. Фонд“, „С. И. М.н Фонд“ и „С. И. К.ен Фонд“.

3. Управляващото дружество е вписано в регистъра на инвестиционните посредници по чл. 30, ал. 1, т. 2 Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН).

4. Договор за залог от 22. 10. 2008г.:

а) на 22. 10. 2008г. между „Общинска банка“ АД (кредитодател) и „АПК Финансконсултинг“ ООД (кредитополучател) бил сключен договор за кредит №ЛО-1046-Д, съгласно който банката отпуснала на кредитополучателя овърдрафт кредит в размер на 136 000 лв. със срок 22. 09. 2009г. (л. 89 – 95);

б) на 22. 10. 2008г., като анекс към горния договор, между „Общинска банка“ АД и УД „С. А. М.“ АД, бил сключен договор за учредяване на залог върху вземане по депозитна сметка за обезпечаване на вземането на банката по банковия кредит (л. 96 – 99);

в) с договора УД „С. А. М.“ АД (залогодател) учредил в полза на банката залог върху сумата от 144 000 лв. по депозитна сметка

BG28 SOMB 9130 2011 9270 02 водена на негово име в банката като сумата, предмет на залога по тази сметка била блокирана в полза на банката;

г) съгласно чл. 1, т. 3 от договора – „блокираната сума по сметката е заложена в полза на банката за времето до окончателното изпълнение на задълженията на „АПС Финансконсултинг“ ООД без право на разпореждане от страна на залогодателя с тях“;

д) дневните отчети за сметката в „Общинска банка“ АД установили, че за периода 20. 10. 2005г. – 20. 10. 2011г. няма промяна в салдата по тази сметка и то е в размер на 144 000 лв., като сметката била блокирана още към 25. 10. 2005г. по силата на друг договор за учредяване на залог между „С. А. М.“ АД и банката. (л. 108 – 117; 118 – 123);

е) с анекси от 17. 09. 2009г., 14. 10. 2010г. и 21. 10. 2011г. срокът на договора за кредит бил продължаван като последният срок бил 22. 04. 2012г. (л. 104 – 107);

ж) договорът за залог бил вписан в Централния регистър на особените залози на 25. 10. 2005г.; вписани били и последващите промени;

5. Договор за залог от 29. 07. 2009г.:

а) на 29. 07. 2009г. между „Общинска банка“ АД (кредитодател) и „С. П.“ ООД (кредитополучател) бил сключен договор за кредит №ЛО-1081-Д, съгласно който банката отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 762 000 лв. със срок 29. 07. 2010г. (л. 76 – 81);

б) на 29. 07. 2009г., между „Общинска банка“ АД и УД „С. А. М.“ АД бил сключен договор за учредяване на залог върху вземане по депозитна сметка за обезпечаване на вземането на банката по отпуснатия на „С. П.“ ООД банков кредит в размер на 762 000 лв. (л. 82 – 83);

в) с договора УД „С. А. М.“ АД (залогодател) учредил в полза на банката залог върху сумата от 411 000 лв. по депозитна сметка

BG98 SOMB 9130 2011 9270 03 водена на негово име в банката като сумата, предмет на залога по тази сметка била блокирана в полза на банката;

г) съгласно чл. 1, т. 3 от договора – „блокираната сума по сметката е заложена в полза на банката за времето до окончателното изпълнение на задълженията на „АПС Финансконсултинг“ ООД без право на разпореждане от страна на залогодателя с тях“;

д) с анекс от 29. 07. 2010г. срока на договора за кредит бил продължен на 29. 06. 2011г. (л. 84 – 85);

е) договорът за залог бил вписан в Централния регистър за особените залози на 29. 07. 2009г. (л. 86 – 88);

ж) сумата от 411 000 лв. била предмет на друг договор за залог върху вземане по депозитна сметка от 21. 12. 2007г. между „Общинска банка“ АД и „С. А. М.“ АД за обезпечаване на отпуснат на „С. П.“ банков кредит (л. 148 – 152);

6. Банкова гаранция от 04. 03. 2008г.:

а) на 30. 11. 2007г. между „Никри“ ЕООД (наемодател) и УД „С. А. М.“ АД (наемател) бил сключен договор за наем т. 4. 2, в който предвиждал банкова гаранция в полза на наемодателя на стойност 40 361, 04 евро като договорът влизал в сила след представяне на банковата гаранция (172 – 187);

б) на 04. 03. 2008г. „Общинска банка“ АД издала банкова гаранция №354, с която неотменяемо и безусловно се задължила да плати всяка сума или суми в рамките на 40 361, 04 евро на „Никри“ ЕООД по сключен между него и „С. А. М.“ АД договор за наем (л. 146 – 147).

в) банковата гаранция била с валидност до 01. 05. 2015г., но била усвоена на 10. 01. 2011г.;

г) дневният отчет на

сметка

BG98 SOMB 9130 2011 9270 03, водена на името на УД „С. А. М.“ АД в „Общинска банка“ АД, установява за периода 04. 03. 2008г. - 10. 01. 2011г. блокиране на сумата от 79 000 лв. и невъзможност на управляващото дружество да се разпорежда с нея.

7. На 06. 03. 2008г. общото събрание на акционерите на „С. А. М.“ АД взело решение за изплащане на тантиеми на управляващите дружеството в размер на 437 445, 68 лв. от реализираната от дружеството печалба за 2007г. (л. 153 – 157).

а) първото плащане на тантиемите било на 17. 12. 2010г. – 283 000 лв.;

б) задължението не било отразено счетоводно през 2008г. и 2009г.;

8. По обслужване на задълженията:

а) от 06. 11. 2011г. УД „С. А. М.“ АД не обслужвало редовно задълженията си към бюджета, за което Националната агенция по приходите наложила два запора върху паричните средства на дружеството – на 06. 09. 2009г. и на 02. 02. 2011г. (л. 9-10);

б) задължение към „Никри“ ЕООД от договор за наем в размер на 251 885, 89 лв. към 30. 09. 2011г.;

в) по повод постъпила в Комисията жалба на „Никри“ ЕООД Комисията изискала информация за състоянието на банковите сметки на УД „С. А. М.“ АД в „Общинска банка“ АД, „Б. П. Б.“ АД и „П. И.на Банка“ АД, които отговорили, че по откритите при тях сметки на дружеството има наложени запори (л. 162 – 171);

9. Финансово състояние на управляваните от дружеството доверителни фондове – счетоводните баланси на четирите доверителни фонда към 30. 04. 2012г. установяват запазване на тенденцията на значително намаляване на нетните активи (л. 544 – 804).

10. На 06. 03. 2012г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор издал решения №173-УД, №174-УД и №УД-175, с които на основание чл. 195, ал. 1, т. 1

във вр. с чл. 21, ал. 6, предложение първо ЗДКИСДПНИ наложил на УД „С. А. М.“ принудителна административна мярка – задължение да предприеме съответни действия, в резултат на които в четиридневен срок от получаване на решенията да изпълни задължението си да изкупи обратно дяловете, емитирани от Договорен фонд „С. И. В.ен Фонд“, поръчка №99002590 на стойност 115 756, 17 лв.; Договорен фонд „С. И. К.ен Фонд“, поръчка №99002594 на стойност 402 425 лв., Договорен фонд „С. И. Б. Фонд“, поръчка №99002595 на стойност 342 561, 99 лв. подадени от Универсален пенсионен Фонд – Бъдеще (л. 51-60 от съдебното дело).

а) решенията били връчени на УД „С. А. М.“ АД на 07. 03. 2012г.;

б) принудителните мерки били обжалвани пред Върховния административен съд;

в) дружеството извършило следните плащания: на 22. 03. 2012г. – 1 756, 17 лв.; на 26. 03. 2012г. - 9 500, 00 лв.; на 06. 04. 2012г . 48 000, 00 лв.; на 17. 04. 2012г. – 28 000, 00 лв.;

г) към 01. 06. 2012г. изплатените суми по поръчките били в размер на 481 286, 99 лв.;

Въз основа на така установените факти Комисията приела от правна страна, че е налице нарушение на:

11. Член 100, ал. 1, т. 4 ЗДКИСДПНИ:

а) блокираните по двата договора за залог средства дружеството не е следвало да включва в отчетите си за капиталова адекватност и ликвидност, тъй като в периода 2005г. – 31. 12. 2011г. те не са били ликвиден актив; блокираната в полза на банката сума по двете депозитни сметки в размер на 144 000 лв. и 411 000 лв. е без право на разпореждане от страна на управляващото дружество;

б) с това са нарушени изискванията на чл. 153 от Наредба №44 за поддържане по всяко време на минимални ликвидни средства, включващи парични средства на каса, по безсрочни и срочни влогове в банка, която не е в производство по несъстоятелност, държавни ценни книжа и ипотечни и общински облигации, които имат пазарна цена, в размер не по-малък от размера на текущите си задължения с падеж до 3 месеца, и за най-малко 90% от тези парични средства да са по безсрочни и срочни влогове в банка;

в) направените преизчисления на отчетите на дружеството за целите на капиталовата адекватност и ликвидност за периода 25. 10. 2005г. – 30. 09. 2011г. чрез изключване на средствата по договорите за заем, средствата по банковата гаранция, тантиемите показва, че считано от отчетния период, в който дружеството било учредено (на практика от 25. 10. 2005г., когато бил учреден първия залог) дружеството е в нарушение на чл. 153, ал. 2 от Наредба №44, а към 31. 12. 2010г. е в нарушение и на чл. 153, ал. 1 Наредба №44;

г) дружеството не изпълнило задължението си по чл. 91 ЗДКИСДПКИ, не представило оздравителна програма, не предприело мерки за привеждане на капиталовата си адекватност и ликвидност в съответствие с нормативно установените изисквания, в т. ч. и след връчване на констативния протокол на 27. 01. 2012г., неотстранило в срока по чл. 91 нарушението;

Въз основа на това Комисията направила извод за наличие на основанието по чл. 100, ал. 1, т. 4 ЗДКИСДПКИ.

12. Член 100, ал. 1, т. 5 ЗДКИСДПНИ:

Установената трайна тенденция за влошаване на финансовите показатели на дружеството и същественото намаляване на приходите от дейността, активите и собствения капитал; факта, че три последователни години финансовия резултат от дейността на дружеството е загуба; факта, че от 31. 03. 2011г. собственият капитал на дружеството е на по-ниска стойност от акционерния капитал (показател за декапитализация); както и трайната тенденция за намаляване на нетните стойности на активите на управляваните от дружеството доверителни фондове, възнаграждението, за чието управление е основен източник на доходите на дружеството, обосновават извод за трайно влошено състояние и невъзможност за изпълнение на задълженията.

13. Член 100, ал. 1, т. 6 ЗДКИСДПНИ:

Решенията, с които на управляващо дружество са наложени принудителни административни мерки по чл. 195, ал. 1 ЗДКИСДПКИ подлежат на предварително изпълнение по силата на чл. 197 от закона. Поради това неизпълнението на трите наложени принудителни мерки обосновава извод за наличие на хипотезата на т. 6.

14. Факти по административното производство:

а) с решение по протокол №32 от 21. 06. 2012г. Комисията образувала производство по отнемане на лиценза на УД „С. А. М.“ АД (л. 97 – 108 от съдебното дело);

б) за решението дружеството било уведомено с писмо, изх. №РГ-08-30/12 от 21. 06. 2012г. като му бил даден седем дневен срок за възражения (л. 63-69);

в) възражението постъпило в Комисията на 29. 06. 2012г. (л. 47 – 55);

г) в мотивите на решението си Комисията обсъдила всяко от възраженията на управляващото дружество;

15. Въз основа на така установеното Комисията, на основание чл. 100, ал. 1, т. 4, 5 и 6, предложение първо ЗДКИСДПКИ и чл. 13, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗКФН решила да отнеме лиценза на „С. А. М.“ АД за извършване на дейност като управляващо дружество, издаден въз основа на решение №539-УД от 24. 08. 2005г.

В хода на съдебното производство жалбоподателят представи: отчет за капиталовата адекватност и ликвидност към 31. 03. 2012г.; извлечения от сметки на дружеството; удостоверение от „Общинска банка“ АД за липса на задължения по договор за банков кредит – овърдрафт по разплащателна сметка, в което се удостоверява, че договор №ЛО-1081 от 29. 07. 2009г. е приключен на 11. 09. 2012г. с удовлетворяване на банката от заложените в нейна ползва парични средства, собственост на залогодателя – „С. А. мениджмънт“ АД и дала съгласие за заличаване на вписването в централния регистър на особените залози с дата 25. 03. 2012г.

В хода на съдебното производство ответникът представи решение №65 от 13. 03. 2012г. на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори (л. 153 – 160 от съдебното дело); констативен протокол №Р-04-23 от 27. 01. 2012г. за резултатите от извършена проверка на управляващото дружество (л. 332 – 390). Другите представени от него доказателства са част от административната преписка.

ІV. По съществото на спора:

Съдът, при така установената фактическа обстановка, и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита жалбата на УД „С. А. М.“ АД за неоснователна по отношение на основанията по чл. 100, ал. 1, т. 4 и 5 и за основателна по отношение на т. 6 ЗДКИСДПКИ по следните съображения:

Управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми от управляващо дружество е контролирана от държавата стопанска дейност. Обществената значимост на тази дейност е обусловила степента на регулиране от държавата и в частност основанията, при които разрешението за нейното извършване се отнема. Видно от разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗДКИСДПКИ законодателят е определил шест групи юридически факти, чието осъществяване пряко рефлектира върху условията, при които е допустимо да се извършва стопанската дейност, за да се постигнат определените в закона цели за справедлив, открит и ефективен пазар и за защита правата и интересите на инвеститорите. Надзорният орган приел, че спрямо жалбоподателя са налице три основания за отнемане на лиценза. Жалбоподателят твърди, че основанията не са налице.

О

снованието по чл. 100, ал. 1, т. 4 ЗДКИСДПНИ:

Разпоредбата на т. 4 е гаранция за спазването на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност. Капиталовата адекватност и ликвидността на управляващото дружество са параметрите, които най-ясно изразяват неговата икономическа стабилност, способност за дейност и за ефективност. Именно поради това законодателят е въвел строги изисквания към параметрите на капиталовата адекватност и ликвидност на управляващите дружества – чл. 151 – 153 от Наредба №44, и нещо повече, въвел е тримесечна отчетност на капиталовата адекватност и ликвидност – чл. 154 Наредба №44. Обвързал е нарушаването на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност с най-тежката санкция – отнемане на правото да се упражнява дейността.

В разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 4 ЗДКИСДПКИ законодателят е приел, че достатъчно за отнемането на лиценза е нарушението на което и да е от двете изисквания – адекватност и ликвидност. Изискването не е за кумулативност (за разлика от други закони, регулиращи обществени отношения в същата сфера на стопанска дейност). В случая органът твърди, че е нарушено изискването за ликвидност. Законодателят не е дал легално определение на понятието ликвидност, поради което и с оглед на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 във вр. с чл. 9 от Закона за нормативните актове (ЗНА) във вр. с чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24. 04. 1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ 833) не е налице основание за отклонение от общоупотребимия смисъл на думата. А той е един – средството (ресурса) да е с възможност за бърза реализация, с готовност за незабавна употреба, със способност да бъде употребено незабавно.

Именно този смисъл на понятието ликвидност следва и от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Наредба №44, която задължава управляващото дружество по всяко време да поддържа минимални ликвидни средства. Езиковото тълкуване на чл. 153, ал. 1 сочи, че изброяването, което законодателят прави в нормата е примерно. Дадени са примери за ликвидни средства – парични средства на каса, парични средства по безсрочни и срочни влогове в банка, държавни ценни книжа, ипотечни и общински облигации. Съдържанието на понятията, които са дадени като примери, не може да бъде несъответно на основното съдържание на понятието ликвидни средства, защото изброяването е на неща от един и същи род. Законодателят очевидно е използвал правилно

ejusdem generis

– изброил е неща, които са от общия род на ликвидните средства, неща, които са съпоставими.

С оглед на така установеното съдържание на релевантната правна норма спорът по делото е имат ли качеството на ликвиден ресурс парични средства по депозитна сметка, върху които има учреден залог за обезпечаване на вземането на банката по банков кредит, както и имат ли такова качество парични средства предоставени в разпореждане на банката като обезпечение по договор за банкова гаранция.

От доказателствата по делото е безспорно, че и в двата договора за залог изрично е посочено, че „блокираната сума по сметката е заложена в полза на банката за времето до окончателното изпълнение на задълженията“ на кредитополучателя „без право на разпореждане от страна на залогодателя с тях.“ Изключително ясния и точно определен обем на правата и задълженията на залогополучателя (банката) и на залогодателя (жалбоподателя) не оставя възможност за вариации в тълкуването. Видна е безапелационната воля на залогополучателя само и единствено той да се разпорежда със заложената сума. Това автоматично означава, че жалбоподателят, за времето, за което процесната сума служи като обезпечение на кредита не може по своя воля, самостоятелно и независимо да оперира със средствата, те не са му на разположение, не са готови за незабавна реализация. Само тогава и когато едно трето лице – кредитополучател, реши, че ще изпълни точно (количествено и на падежа) задължението си само тогава управляващото дружество би могло да разполага с дадената в залог парична сума. Аналогична е и възможността за опериране със сумата, за която в полза на трето лице банката издала банкова гаранция. Тази сума е блокирана по сметката на жалбоподателя в полза на банката и той не може свободно да оперира с нея. Нейното ползване зависи само и единствено от волята на лицето, в чиято полза е издадена банковата гаранция – в случая наемателя на жалбоподателя. Поставянето на възможността за опериране с паричния ресурс в зависимост от волята на трето лице не съответства на изискуемия от закона ликвиден характер на средствата.

Твърденията на жалбоподателя, че за него като управляващо дружество изискването на чл. 10, ал. 2 Наредба №44 е неприложимо по принцип е правилно. Нормата действително се намира в глава втора „Изисквания към дейността на колективните инвестиционни схеми“ и систематичното тълкуване я отнася към изискванията за дейността на колективните инвестиционни схеми, а не към изискванията за дейността на управляващото дружество. Но и без прякото приложение на визираната в тази норма забрана, с оглед на изложеното по-горе досежно смисъла на съществуващото пряко за управляващото дружество задължение за ликвидни средства е безспорно, че всеки един актив, на който е наложено по един или друг начин ограничение за използване от управляващото дружество няма качеството на ликвиден и с оглед на това не следва да се включва при изчисляване на ликвидността.

A fortiori

от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 Указ №833, съгласно която думи или изрази с утвърдено правно значение се използват с един и същ смисъл във всички нормативни актове, употребата на едни и същи думи и изрази в рамките на един нормативен акт не може да бъде с различно съдържание освен ако изрично не е посочено различното съдържание. Не може за дейността на колективните инвестиционни схеми заложения актив да не е ликвиден актив, а за управляващия тази инвестиционна схема заложения актив да е ликвиден актив. Едно такова тълкуване означава различно съдържание на общото понятие ликвиден актив, нещо, което нормативния акт не установява.

В този контекст следва да се посочи, че изрично обявената от Комисията за финансов надзор практика относно отчитането на блокирани парични средства за целите на нормативните изисквания за ликвидност на инвестиционните посредници и на управляващите дружества само разяснява какво не е ликвидно средство по смисъла на чл. 153, ал. 1 Наредба №44, тъй като органът установил, че е налице различна практика по прилагането му. Разясняването на съдържанието на една правна норма от органа, който я издал е тълкуване на нормата по смисъла на чл. 51 ЗНА. По отношение процесното тълкуване не е спазено изискването на чл. 51, ал. 2 ЗНА, но в случая тази практика нито е основание за издаване на оспорения акт, нито с оглед на изложеното по-горе досежно смисъла на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК е налице неясна правна норма, която не може да бъде приложена без задължително тълкуване от органа, който я издал. С оглед на това доводите, които жалбоподателят извлича от приемането на процесната практика – че до нейното приемане не е имало забрана за включване на заложени средства в отчета за ликвидността е неоснователен. Приетата практика е ирелевантна за законосъобразността на оспорения акт.

Видно от изложеното паричните средства на жалбоподателя, които са били предмет на договор за залог и обезпечение по издадена в полза на трето лице банкова гаранция нямат качеството на ликвидни средства по смисъла на чл. 153, ал. 1 Наредба №44.

Следва да се посочи, че от доказателствата по делото е безспорно, че още на 25. 10. 2005г. жалбоподателят предоставил в залог парични средства, които от този момент до 31. 12. 2011г. винаги отчитал като ликвидни. Този начин на отчитане на средствата довел до несъответствие на резултата в отчетите за капиталовата адекватност и ликвидност с фактическото състояние на ликвидността на управляващото дружество.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че за него не е било налице задължение за оповестяване на информацията за сключените два договора за залог, тъй като те са условен актив по смисъла на §10 от Международен счетоводен стандарт за финансови отчети 37 „Провизии, условни пасиви и условни активи“. Жалбоподателят можел напълно да контролира в отчетния дванадесетмесечен период бъдещото несигурно събитие – неизплащането на получените банкови кредити, тъй като към момента на тяхното отпускане и изготвяне на приетите от общото събрание на акционерите на управляващото дружество годишни финансови отчети за 2007г. и 2008г. лицата, представляващи управляващото дружество били управители и собственици на дружествата-кредитополучатели. Факта, че едни и същи физически лица са собственици и управители на кредитополучателя и на залогодателя сам по себе си не означава възможност за пълно контролиране на бъдещото несигурно събитие. Той само гарантира, че физическите лица са наясно със задълженията и възможностите на двете юридически лица. Дали обаче кредитополучателя ще е в състояние да обслужва редовно кредита си зависи не само от знанието на физическите лица, собственици и управляващи, но и от финансовото състояние на юридическото лице кредитополучател. Комисията изложила подробно факти относно финансовото състояние на двете дружества – кредитополучатели. Тези факти не са оборени от жалбоподателя, а извода, който може да бъде направен на тяхна основа е, че след 2008г. финансовото състояние на двете дружества било трайно към влошаване. Наред с това следва да се посочи, че в случая става въпрос за неспазване на изискванията на нормативно определената форма на отчета за капиталовата адекватност и ликвидност – приложение към чл. 25 на Наредбата за управляващите дружества и приложение към чл. 26 на Наредба №26, както и на утвърдената от заместник-председателя на Комисията форма по смисъла на чл. 154 Наредба №44. Паричните средства, предмет на договорите за залог и банкова гаранция не са парични средства нито на каса, нито по срочни или безсрочни влогове, държавни ценни книжа или облигации, за които са посочени позиции във формата на отчета към процесния период.

Видно от изложеното жалбоподателят нарушил изискванията на чл. 153, ал. 1 и 2 Наредба №44 като това нарушение досежно ал. 1 е към 31. 12. 2010г., а досежно ал. 2 – от 25. 10. 2005г. С това престанал да отговаря на изискванията за ликвидност. Не се спори по делото, че в седемдневен срок от извършване на нарушението жалбоподателят не предложил мерки за привеждане на дружеството в съответствие с изискванията за ликвидност, както и че в срока по чл. 91 ЗДКИСДПКИ не отстранил нарушението, поради което изводът на надзорния орган за наличие на основанието за отнемане на лиценза по чл. 100, ал. 1, т. 4 ЗДКИСДПКИ е законосъобразен.

О

снованието по чл. 100, ал. 1, т. 5 ЗДКИСДПНИ:

Друг факт, който законодателят въздигнал в основание за отнемане на лиценза е трайното влошено финансово състояние на дружеството и невъзможността да изпълнява задълженията си. Видно е, че законодателят изисква кумулативното наличие и на двата юридически факта. Законодателят не е дал легално определение на понятието трайно влошено финансово състояние, но ноторно е кога едно предприятие е във влошено финансово състояние, а и жалбоподателят не оспорва факта, че от 2009г. е на загуба. Неговите доводи за неправилност на преценката на органа са свързани с факта, че органът първо, не отчел че в годините от 2005г. до 2008г. включително бил на печалба, и второ, не отчел, че през 2010г. и 2011г. е налице тенденция на намаляване на загубата.

В отговорите на Комисията на възраженията на жалбоподателя, които досежно това основание са идентични и с жабата пред съда, Комисията посочила, че положителния ефект от реализираната през 2007г. печалба бил намален от решението на общото събрание на акционерите през 2008г. за изплащане на тантиеми. Следва да се посочи, че за преценката за финансовото състояние е важна печалбата, а не за какво тя е употребена. Последното е показател за други характеристики на дружеството. Следва също така да се посочи, че по делото е представен констативен протокол №Р-04-23 от 27. 01. 2012г. за извършена на жалбоподателя проверка (надлежно връчен на жалбоподателя), в който подробно и прецизно е направен анализ на финансовото състояние на дружеството считано от 01. 01. 2006г., но Комисията не приобщила този констативен протокол към фактическите основания за издаване на оспореното решение (той не е посочен като основание за откриване на производството с решение по протокол №32 от 21. 06. 2012г., нито е посочен като източник на информация в предложението за решение, въз основа на което е взето решението по протокол №34 от 04. 07. 2012г. за отнемане на лиценза), поради което изводът, направен в него, на база показателите на коефициентите за обща и текуща ликвидност не могат да бъдат аргумент в преценката за обоснованост на приетия от органа тригодишен период на анализ на финансовото състояние на дружеството. Вярно е, че по принцип тригодишен период на установена загуба е в състояние да покаже трайност на процеса на влошено финансово състояние, но включването и на данните за другите години само би показало, че органът упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

Независимо от горното по делото действително има достатъчно доказателства, които по безспорен начин установяват трайност на процеса на влошаване на финансово състояние на дружеството. Факта, че към 31. 03. 2011г. собственият капитал на управляващото дружество е с по-ниска стойност от акционерния, което сочи за наличие на предпоставките на чл. 252, ал. 1, т. 5 от Търговския закон, само допълва общата картина. Следва да се посочи, че жалбоподателят, макар да оспорва извода на Комисията, не ангажира доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод за невярност на извода за трайно влошено финансово състояние на дружеството, а при наличие на доказана тригодишна финансова загуба негова е отговорността да обори изводите на Комисията.

Що се отнася до втория довод на жалбоподателя – за намаляването на размера на загубата, Комисията приела, че този факт не означава подобряване на финансовото състояние, тъй като за периода 2009 – 2011г. приходите на дружеството постоянно намаляват. Наред с това по делото е налична достатъчно информация за задълбочаващото се лошо финансово състояние на доверителните фондове, които дружеството управлява, а неговите доходи са главно от получаваното възнаграждение за управлението им. Тези факти също не бяха оборени от жалбоподателя. Доводът на жалбоподателя, че влошеното финансово състояние на доверителните фондове е само и единствено в резултат на наложените му принудителни административни мерки е неоснователен, защото видно от доказателствата по делото мерките са наложени именно поради неизпълнение на задължение за обратно изкупуване срока на което е нормативно определен – чл. 21, ал. 6 ЗДКИСДПКИ.

Наред с установеното трайно влошаване на финансовото състояние по делото са налични безспорни доказателства за невъзможност дружеството да изпълнява задълженията си. В това отношение доводите на жалбоподателя, че не подал искане за заличаване на наложения в полза на Националната агенция по приходите запор само, за да обезпечи сигурността на изплащане на задълженията към бюджета, звучат неоснователно. По делото надзорният орган твърди, че неизплатени задължения дружеството има и към частни лица. Вярно е, че по делото не е представено влязло в сила арбитражно решение по спора между жалбоподателя и „Никри“ ЕООД (в писмените си бележки ответникът твърди, че арбитражното решение е влязло в сила и с него е признато задължението на жалбоподателя, но доколкото това е факт, който ответникът сочи в писмената си защита и не представя доказателства, съдът не го цени, а жалбоподателят няма интерес да представи арбитражното решение), но по делото е безспорно, че именно заради задължение към „Никри“ ЕООД учредената в негова полза банкова гаранция е усвоена.

Видно от изложеното въз основа на доказателствата по делото е безспорно, че е налице трайно влошаване на финансовото състояние на жалбоподателя и че той не може да обслужва задълженията си, което прави извода на Комисията за наличие на основанието по чл. 100, ал. 1, т. 5 ЗДКИСДПКИ обоснован и съобразен с материалния закон.

О

снованието по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДКИСДПНИ:

Законодателят е предвидил, че несъобразяването с приложена принудителна административна мярка по чл. 195, ал. 1 е основание за отнемане на лиценза. Приложена принудителна мярка в контекста на т. 6 означава мярка, която е надлежно връчена на адресата, тъй като по силата на закона – чл. 197 ЗДКИСДПКИ, жалбата срещу принудителните мерки по чл. 195, ал. 1 не спира изпълнението им, т. е. те подлежат на предварително изпълнение по силата на закона. Следователно обжалването на мярката пред съда, дотолкова, доколкото съдът не е постановил на основание чл. 167, ал. 1 АПК спиране на предварителното изпълнение преди издаване на акта за отнемане на лиценза, не прави принудителната мярка негодно правно основание по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДКИСДПКИ. Нещо повече, достатъчна е само една, единствена мярка, за да е налице визирания в нормата по т. 6 юридически факт. Законодателят не изисква нито системност на несъобразяването с наложени принудителни мерки, нито принудителната мярка да е влязла в сила. Достатъчно е наложена мярка, на която съдът не е спрял предварителното изпълнение като редакцията на нормата позволява и тълкуване, които елиминира и спряното от съда предварително изпълнение, тъй като с издаването и връчването й на адресата тя вече е приложена.

Следва да се посочи, че като основание за отнемане на лиценза в същата т. 6 законодателят е предвидил и нарушение на специалното законодателство. Но едно нарушение е надлежно установено, когато наказателното постановление, с което е определено, е влязло в сила, т. е. след като адресата му е решил по собствена воля да не използва правото си на съдебна защита или когато след като упражнил това свое право съдът установил извършването на нарушението с влязъл в сила съдебен акт. Т.е. видна е разликата в подхода на законодателя – при нарушението имплицитно се включва и правото на ефективна съдебна защита, а при принудителната мярка това право по отношение на основанието по чл. 100, ал. 1, т. 6 е елиминирано чрез допуснатото по закон предварително изпълнение и приемането, че след като е годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 АПК невлязлата в сила принудителна административна мярка е и годно основание за отнемане на лиценза. Използването от законодателя на думата „приложена“, а не влязла в сила, не оставя съмнение за волята му.

Това законодателно решение лишава адресата на акта от ефективно средство за съдебна защита. А правото да се извършва дейност като управляващо дружество е гражданско право по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Съдът по правата на човека в практиката си трайно приема, че производства, свързани с отнемане от страна на държавен орган на правото да се извършва стопанска дейност се определят като граждански по смисъла на чл. 5 ЕКПЧ. Това означава, че държавата, по силата на поетото чрез конвенцията задължение е длъжна до осигури защита, в т. ч. и да осигури ефективна съдебна защита по смисъла на чл. 14 ЕКПЧ, на адресата на акта. Тогава, когато националното законодателство допуска отнемане на право поради неизпълнение на принудителна административна мярка, която не е влязла в сила, а на която само по силата на закон е допуснато предварително изпълнение, правото на съдебна защита срещу акта, с който е отнето правото да се извършва съответната дейност е лишено от ефективност. Никаква ефективна съдебна защита не би могла да се осъществи, тъй като единственият релевантен факт е наложената преди акта за отнемане на права принудителна административна мярка. Дори и последната да бъде отменена от съда като незаконосъобразна, то към датата на издаване на акта за отнемане на права релевантния факт - наложена принудителна мярка, ще е наличен и няма да повлияе на законосъобразността на акта за отнемане на лиценза.

Следва да се добави, че Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 13. 07. 2009г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (Директива 2009/65/ЕО), която Законът за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране транспонира (§2, т. 1), не съдържа такова основание за лишаване от право да се упражнява дейност като управляващо дружество. Вярно е, че в чл. 7, §5 на директивата е посочено, че разрешението се отнема и когато дружеството отговаря на някое от условията за отнемане, предвидени от националното законодателство, което означава, че европейският законодател е предоставил дискреция на националния законодател да определи и други основания за отнемане на лицензията. Но в същото време, чл. 107, §2 Директива 2009/65/ЕО задължава държавите-членки да гарантират правото на съдебно обжалване на всяко решение, взето в съответствие с директивата. Съдържанието на правото на съдебна защита по смисъла на европейското право е ясно дефинирано в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която с оглед на разпоредбата на чл. 6, §1 от Договора за Европейския съюз има същата юридическа сила като Договорите. Член 47 сочи, че всеки, чиито права или свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени има право на ефективни правни средства за защита. Предвиденото от националния законодател основание за отнемане на лиценз – невлязъл в сила административен акт за налагане на принудителна административна мярка, не осигурява ефективни правни средства за защита и по този начин излиза извън рамките на представената от директивата дискреция на националния законодател.

С оглед на изложеното съдът счита, че несъответствието на закона с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред норми на вътрешното законодателство, които й противоречат, и с разбирането, което европейското право има за ефективно средство за правна защита на гарантирани от европейското право права е основание да се приеме незаконосъобразност на това основание за отнемане на лиценза на жалбоподателя..

По твърдението за нарушение на административнопроизводствените правила:

Жалбоподателят твърди, че правото на Комисията да установи нарушението е преклудирано, тъй като към 29. 06. 2007г. на дружеството била извършена надлежна проверка, която установила спазване на законовите изисквания. Този довод на жалбоподателя е неоснователен. Видно е, че в отчетите за капиталова адекватност и ликвидност жалбоподателят не отразявал правилно ликвидните си средства. Договорите за залог и за банкова гаранция не фигурират в нито един финансов отчет на дружеството. Това означава, че при проверката по отчетите надзорният орган не би могъл да установи нарушението. Наред с това за периода 2008г. - 2010г. включително, извършена от Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори проверка установила нарушение на изискванията на §8 на Международ одиторски стандарт 230 „Одиторска документация“ във вр. с §6 на Международен одиторски стандарт 500 „Одиторски доказателства“ от одитиращия дружеството.

Жалбоподателят твърди, че Комисията постановила решението си при нарушение на чл. 34, ал. 1 и 2 АПК, тъй като не му осигурила възможност да се запознае с документите по преписката и да изрази становище по тях. Конкретно става въпрос за протокол №32 от 21. 06. 2012г., както и мотивите за вземане на решението за откриване на производството. Ответникът твърди, че мотивите за вземане на решението по протокол №32 от 21. 06. 2012г. не са му предоставени. По делото е приложено писмо на председателя на Комисията, изх. №08-12/31 от 21. 06. 2012г., което било изпратено на жалбоподателя по електронната поща на 21. 06. 2012г. По делото няма доказателства за получаването на съобщението на електронната поща на жалбоподателя, но факта на получаване не се оспорва. Видно от писмото на председателя на Комисията то съдържа почти изцяло доводите и аргументите, обосновали и самото решение за отнемане на лиценза. Писмото е подробно мотивирано, съдържа всички факти и обстоятелства и сочи становището на органа по тях. Видно от представеното по това писмо възражение на жалбоподателя той бил надлежно информиран за всички факти и обстоятелства и подробно изложил становището си по тях. Следователно органът не е лишил жалбоподателя от възможност да вземе становище по събраните доказателства. Той не го е лишил и от право да се запознае с документите по преписката защото, първо, релевантните документи или изхождат от жалбоподателя, или са създадени с негово участие. И второ, не е налице друго доказателство, за което жалбоподателят твърди, че не му е предоставено освен протокол №32, а както бе изложено неговото съдържание му е било надлежно съобщено.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за допуснато от органа нарушение на чл. 35 АПК. Оспореното решение е издадено след като органът изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъдил възраженията на жалбоподателя. Макар и подадени след дадения му срок органът в решението си подробно обсъдил и формулирал становище по всяко от възраженията на жалбоподателя. Факта, че жалбоподателят не е съгласен със съдържанието на решението, не означава, че органа не ги е обсъдил.

По твърдението за несъответствие с целта на закона:

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение поради несъответствие с целта на закона. Установените по делото нарушения на нормативните изисквания за упражняване на дейността на управляващо дружество правят отнемането на предоставеното право съответно на законовата цел – създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен пазар на дялове на предприятия за колективно инвестиране, защита на правата на инвеститорите и най-вече поддържане на стабилност и на обществено доверие в капиталовия пазар. Последното не би могло да бъде постигнато, ако не се спазват законовите изисквания за извършване на правно-регламентираната дейност. Очакванията на участниците на процесния пазар за законосъобразно поведение на другите участници е именно това, което гради общественото доверие в капиталовия пазар.

Видно от изложеното две от основанията за отнемане на лиценза на УД „С. А. М.“ АД са законосъобразни. Органът правилно установил релевантните факти, въз основа на тях направил обосновани фактически и правни изводи и правилно приложил материалния закон. Основанието по чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗДКИСДПКИ противоречи на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и на Директива 2009/65/ЕО, поради което е незаконосъобразно. Тази незаконосъобразност обаче не се отразява на законосъобразността на диспозитива на акта. С оглед на това и поради установеното, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма като в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, както и поради съобразеността на решението с целта на закона съдът следва да отхвърли жалбата на УД „С. А. М.“ АД срещу решение №718-УД от 04. 07. 2012г. на Комисията за финансов надзор.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и тълкувателно решение №3 от 2010г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди УД „С. А. М.“ АД да заплати на Комисията за финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 09. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 150, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 182, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Управляващо дружество „С. А. М.“ АД, седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „И. В.“, ул. „Балша“ №1, бл. 9 срещу решение №718-УД от 04. 07. 2012г. на Комисията за финансов надзор, с което е отнет лиценза за извършване на дейност като управляващо дружество.

ОСЪЖДА

Управляващо дружество „С. А. М.“ АД, седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. „И. В.“, ул. „Балша“ №1, бл. 9 да заплати на Комисията за финансов надзор, гр. С., ул. „Шар планина“ №33 150, 00 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО

подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Р./п/ С. Я.

С.Я.