Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Образувано е по жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) против решение № 8154/20. 08. 2007 г. постановено по адм. д. № 7055/2006 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Навеждат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му.
Ответната страна – „Ямболгаз 92” АД гр. Я. оспорва касационната жалба и моли решението на тричленния състав на ВАС да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № УДВ-14/23. 06. 2006 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по отношение на „Ямболгаз 92” АД гр. Я..
По безспорен начин по делото е установено, че „Ямболгаз 92” АД е притежавало лицензия за дейността „ разпределение на природен газ” към датата на влизане в сила на ЗЕ. С решение № Л-152/17. 12. 2004 г., ДКЕВР е прекратила притежаваната от дружеството лицензия на основание § 23, ал. 2 и 3 от ЗЕ и със същото решение Комисията е издала две нови лицензии: лицензия № Л-152-08/17. 12. 2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и лицензия № Л-152-12/17. 12. 2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ", чиито срок е определен като остатък от срока на прекратената лицензия.
За да отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, първоинстанционният съд е приел, че като е прекратила лицензията, издадена по отменения ЗЕЕЕ и издавайки две отделни лицензии за дейностите "разпределение на природен газ" и "обществено снабдяване с природен газ" за обособени територии, ДКЕВР фактически е преиздала лицензиите, привеждайки ги в съответствие с изискванията на новия материален закон. При наличието на преходни разпоредби, които уреждат прилагането на новите правила спрямо правоотношения, създадени по отменения закон, съдът е счел, че определеният срок на лицензиите съответства на нормативното предписание на § 12 ал. 3 от ПЗР на ЗЕ. Тъй като актовете не са били издадени по реда на предвиденото в чл. 41 от ЗЕ производство, срокът им не се определя по преценка на административния орган в рамките на посочения в чл. 42, ал. 1 от ЗЕ и чл. 11, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейности в енергетиката период - от една до тридесет и пет години. На базата на тези съображения е мотивирал решаващият си извод, че за заварените случаи намира приложение нормата на § 12, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ, която предвижда, че издадените лицензии, които противоречат на този закон, се преиздават на същите лицензианти за остатъка от срока на валидност на действащите лицензии.
При това тълкуване, тричленният състав е приел, че определянето на дължимите лицензионни такси следва да бъде съобразено с действителното правно основание за издаването на двете лицензии, а именно § 12, ал. 3 от ПЗР на ЗЕ, като първоначалните лицензионни такси не се дължат. Поради това от общия размер на дължимите от "Ямболгаз 92” АД такси от 34 353. 05 лева е приспадната сумата от 30 000 лева (представляваща сборът от двете първоначални лицензионни такси), като по делото се установило, че лицензианта за 2005 г. е внесъл сумата 4651. 55 лв.
Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон.
С решението на ДКЕВР от 17. 12. 2004 г. се прекратява лицензията на „Ямболгаз 92” АД за извършване на дейността "разпределение на природен газ". С издаване на последващите лицензии за дейностите "разпределение на природен газ" и "обществено снабдяване с природен газ" по реда на § 23, ал. 2 и 3 от ПЗР на Закона за енергетиката (ЗЕ, Обн., ДВ, бр. 107/9. 12. 2003 г.), дружеството е получило нови самостоятелни конститутивни административни актове за извършване на осъществяваната дейност.
Дейностите, свързани с разпределението на природен газ са уредени със самостоятелна разпоредба - § 23 ПЗР на ЗЕ. Последната има специален характер и регламентира издаваните нови лицензии на съществуващите газоразпределителни дружества, които следва да отделят дейностите, свързани с разпределение на природен газ, от дейностите по снабдяване с природен газ до крайните потребители. Следователно ДКЕВР издава нови отделни лицензии за дейността "разпределение на природен газ" и за дейността "обществено снабдяване с природен газ". Ето защо в случая не са приложими правилата на § 12 ПЗР на ЗЕ, касаещи преиздаване на непълни или противоречащи на новата нормативна уредба лицензии, а тези на § 23 ПЗР на ЗЕ, на чиято правна норма се е позовал и административният орган. Новоиздадените лицензии са влезли в сила административни актове, поради което основанието, на което са издадени не следва да се разглежда в настоящото производство. Лицензиите са стабилни административни актове и не могат да бъдат изменяни или отменяни без наличието на конкретни основания, предвидени в закона (арг.: чл. 99 от АПК и чл. 32 от ЗАП, отм. . В този смисъл всички правни субекти, до които се отнасят, са обвързани от тяхното съдържание, в т. ч. и ДКЕВР, която е задължена да обезпечи нормалното развитие на възникналите по силата на тези актове правоотношения. Следователно размера на таксите не може да бъде оспорен с твърдението, че лицензиите не са издадени на вярното правно основание.
Изводът на тричленния състав на ВАС, че на дружеството са издадени две нови лицензии, продължаващи действието на старата е незаконосъобразен.
По делото е установено по безспорен начин, че на "Ямболгаз 92” АД са били издадени индивидуални лицензии № Л-152-08/17. 12. 2004 г. за дейността "разпределение на природен газ" и лицензия № Л-152-12/17. 12. 2004 г. за дейността "обществено снабдяване с природен газ", за които лицензираният не е заплатил първоначалните лицензионни такси, но въз основа на тях осъществява лицензирана дейност, като събира и съответните такси от гражданите. Лицензионните такси, дължими от газоразпределителните дружества съставляват публични държавни вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 28 от ЗЕ. По аргумент от разпоредбите на чл. 29, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 2 от ЗЕ, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 и § 3, ал. 1 от ПЗР на Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ, приета с ПМС № 266 от 4. 10. 2004 г., обн., ДВ, бр. 89 от 12. 10. 2004 г. , размерите на първоначалната лицензионна такса за издаване на индивидуална лицензия възлизат на 15 000 лева. При определяне на лицензионните такси Комисията действа при обвързана компетентност, тъй като законосъобразното решение може да бъде само едно и в случая произнасянето й съответства на изискванията на относимата нормативна уредба.
Ето защо, като е приел, че "Ямболгаз 92" АД не дължи заплащане на първоначални лицензионни такси при условията на цитираната Тарифа, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон.
С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което жалбата срещу оспорения акт се отхвърли.
По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 8154/20. 08. 2007 г. постановено по адм. д. № 7055/2006 г. по описа на Върховния административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Ямболгаз 92” АД, гр. Я. против акт за установяване на публично държавно вземане № УДВ-14/23. 06. 2006 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ж. П./п/ Ю. К./п/ Т. В./п/ И. Д.
И.Д.