Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Г. Т.-пълномощник на Ц. С. Т., В. С. Г. и двамата от гр. С. и на Ю. С. П. от гр. Б.д срещу решение № 319 от 22. 05. 2009 г., постановено по адм. д. № 1458 по описа за 2008 г. на Административен съд-Благоевград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата и на тримата касатори в настоящото производство срещу изричния отказ № 2239 от 21. 10. 2008 г. на кмета на община Б.д да отмени заповед № 425 от 27. 08. 1986 г., с която на основание чл. 98 ЗТСУ е отчужден имот пл. № 1664, кв. 33 по плана на ЦГЧ Благоевград от 1976 г.

В касационната жалба се релевират доводи за допуснато нарушение на материалния закон. По подробно изложените съображения в касационната жалба се моли, съдът да отмени решението на съда, да отмени и заповедта на кмета на общината и възстанови собствеността върху отчуждения имот.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, поради недопустимостта на отказа на кмета на общината. Счита, че той в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК се е произнесъл по искане на молители, които не притежават качеството на заинтересовани лица, поради липсата на правен интерес. А.а се с това, че към момента на създаването на чл. 31, ал. 1 ЗОС – влизането в сила на ЗОС, каквото е правното основание на искането за отмяна на отчуждаването, наследодателката на Ц. С. Т. и В. С. Т., от която е извършено отчуждаването на идеална част от имота е починала. Искането на наследниците й до кмета е било недопустимо, поради липсата на правен интерес, а административният орган се е произнесъл с изричен...