Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец с фирма " С. К.-1- Х. П. ", със седалище и адрес на управлението на търговеца гр. С., ж. к. " Младост-3 ", бл. 354, вх. 3, ет. 4, ап. 11, представляван от Х. П. П., срещу Решение №11/ 01. 10. 2007 г. по адм. д. № 85/2007 г. на Врачанския административен съд, с твърдения за материална незаконосъобразност и за необоснованост на съдебния акт. Конкретно се сочи, че решението е постановено в нарушение на чл. 57, ал. 1 и чл. 58, ал. 1 от АПК относно сроковете за издаването на административните актове и относно мълчаливия отказ при непроизнасяне в срок по искането да се издаде административен акт, както и на разпоредбите от ЗМСМА относно характера на административния акт при заместването на титуляра по закон да издаде заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Ответниците по жалбата - Кмета на О. Б. С. и И. П., както и заинтересованата страна[Фирма 1], не вземат становище по касационната жалба.

Участвалият прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за неоснователен основния довод по жалбата за нищожност на заповедта на Кмета на О. Б. С. по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради издаването й след срока по чл. 57, ал. 1 АПК. Счита, че изтичането на законово установените срокове за издаване на административния акт, не преклудира възможността за произнасяне от административния орган след това при условие, че няма образувано съдебно производство за оспорване на мълчалив отказ да се издаде административен акт. Относно твърдението за нищожност на заповедта поради издаването й от некомпетентен орган счита, че същата е издадена при условията на заместване, което я прави законосъобразна.

Касационната жалба е подадена при условията на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по адм. д. № 85/ 2007 г. на Врачанския административен съд е било образувано по жалба на ЕТ " Сни - Комерс- 1 - Х. П." с. Н. хан, общ.Е. П., срещу Заповед № 90/ 21. 02. 2007 г. на изпълняващият длъжността Кмет на О. Б. С. И. М. П., с която въз основа на подадена молба от собственика на имота и на основание чл. 34 ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 1, т. 8 ЗМСМА е разпоредено да се изземе поземлен имот № 009021, парцел 21 от масив № 9, представляваща нива с площ от 13. 133 дка в м. " През дола" в землището на с. Г., общ. Б. С., обл. Враца. С жалбата срещу горната заповед се е тдвърдяло, че не са били налице материалноправните предпоставки по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за нейното издаване. В хода на съдебното производство и в писмената защита от 13. 09. 2007 г. пред административния съд жалбоподателят е направил допълнителни доводи за нищожност на заповедта, поради издаването й след сроковете по чл. 57, ал. 1 АПК и за възможността за обжалване на мълчаливия отказ по чл. 58, ал. 1 АПК. Направен е и довод за нищожност на същата поради издаването й от некомпетентен орган. Вместо от кмета на общината, същата е издадена от неговия заместник, при липсата на материалноправните предпоставки за това.

С решението предмет на касационната жалба съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на едноличния търговец срещу заповедта на кмета на общината. Приел е, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за издаването на заповедта. По довода за нищожност на същата поради неиздаването й от административния орган в сроковете по чл. 57, ал. 1 АПК и за наличието на мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК след този момент административния съд е приел, че сроковете за издаване на административния акт спрямо органа са инструктивни и неспазването им не съставлява нарушение, което да води до незаконосъобразност или нищожност на административния акт. По твърдението за нищожност на заповедта поради липса на компетентност на издателя й съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Налице са условията на заместване, при което заместникът встъпва в правомощията на титуляра.

Решението е правилно и законосъобразно. Същото е постановено при съобразяване с изискванията на материалния закон и в съответствие с доказателствата по делото.

Не се споделя твърдението в касационната жалба, че след влизането в сила на АПК ( при действието на който е издадена заповедта), сроковете за издаване на административните актове са императивни а не инструктивни и с изтичането им е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебно оспорване.

Неспазването от административния орган на установените от закона срокове за издаване на административния акт, в това число и след влизането в сила на АПК, не може да се разглежда като самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Такова разбиране не би гарантирало правата и законните интереси на правните субекти, тъй като след отмяната на акта производството ще се върне при административния орган за издаването на нов акт, което само би забавило процедурата. Поради това и при действието на АПК Върховния административен съд намира за валидно принципното становище споделено в т. 8 от Постановление № 4/76 г. на Пленума на Върховния съд, че за административния орган сроковете за издаване на административните актове са инструктивни и с изтечането им, не се преклудира възможността органа да се произнесе по искането, с което е сезиран. С изтичането на срока за произнасяне не се погасява правото на административния орган да се произнесе при условие, че към този момент няма образувано съдебно производство срещу мълчалив отказ на органа за издаването на акта. Не следва да се забравя и обстоятелството, че само искащият издаването на административния акт може да се позове на мълчаливия отказ, когато административния орган не се е произнесъл в срок. От това право са лишени органа и третите лица, тъй като с мълчаливият отказ не засягат техни права или законни интереси.

На следващо място, неоснователен е и довода на касатора за необоснованост на съдебния акт поради липсата на мотиви по направеното от него възражение за нищожност на заповедта по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради липсата на компетентност за издателя на заповедта. Има предвид, че заповедта за кмет на общината е подписана със запетая, при изричното разпореждане на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, че същата се издава от кмета на общината

В мотивите към обжалваното решение административния съд е изложил доводи по така направеното възражение, които се възприемат от Върховния административен съд.

На л. 59 от адм. д. № 85/2007 г. на Врачанския административен съд е приложена Заповед № 05/ 09. 01. 2007 г., с която кметът на общината на основание чл. 39, ал. 2 ЗМСМА е определил И. М. П., зам. кмет по " Хуманитарни въпроси" да изпълнява функциикте на кмет на общината през време на отсъствието му за времето от 09. 01. 2007 г. до края на годината. На л. 60 от делото е приложена и декларация, от която е видно, че зам. кмета И. П. в това си качество и в изпълнение на цитираната заповед е подписал заповеди с № № от 67 до 93, включително, в това число и обжалваната заповед.

Върховния административен съд в мотивите към т. 1 към ТР № 4/ 22. 04. 2004 г. по д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по направеното искане от зам. главния прокурор на Р. Б. за произнасяне по въпроса за подсъдността като първа инстанция на жалбите срещу административните актове на органите като министри, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на МС или областни управители, когато същите са упълномощили или са делегирали своите правомощия на други органи, се е произнесъл и по въпроса за характера на административния акт издаден по заместване. Приел е, че заместване е налице когато лицето титуляр на правомощията е в обективна невъзможност да изпълнява същите. По силата на изрична писмена заповед отсъствящият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, като за определения период от време заместващият изпълнява в пълен обем правомощията на замествания и извършва това от името на замествания орган.

В настоящият случай заповедта е с правно основание по чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, т. е. кмета на О. Б. С. със своя заповед оправомощава заместник-кмета на общината И. П., да го замества при отсъствието му от общината за посочения в същата период от време. По силата на цитираното по-горе в тълкувателното решение, през периода на заместването заместник-кмета изпълнява пълния обем от правомощия на заместваният, в това число и правото му да издава заповеди по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ. При това положение обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на предоставените му от закона правомощия, т. е. както правилно е възприел и Врачанския административен съд.

При тези обстоятелства, не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и е обосновано, което налага оставянето му в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 11/ 01. 10. 2007 г. по адм. д. № 85/2007 г. на Врачанския административен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. К./п/ Е. К.

Б.М.