Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Подадени са две касационни жалби против решение № І-69/04. 06. 2008г., постановено по адм. дело № 898/2006г. по описа на Бургаския окръжен съд.

С жалба, подадена от „М - Черноморски солници”АД – гр. П., представлявано от изпълнителния директор Н. С. П., чрез пълномощника адв. Г. Д. се оспорва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт № 529/03. 05. 2006г. на ТД на НАП гр. Б. относно определените данъчни задължения в размер на 160137 лв. и съответни лихви за данъчен период м. 12/2003г. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените основания. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен ревизионния акт. Претендира присъждане на направените разноски.

С жалба, подадена от директора на дирекция „О”АД са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 06/2002г. в размер на 81020 лв. и са начислени лихви в размер на 39253, 76 лв. Съдът е отхвърлил жалбата на „Ч”АД против същия ревизионен акт в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12/2003г. в размер на 160137 лв. и са начислени лихви в размер на 46013, 85 лв. по фактура №429/18. 12. 2003г. с доставчик ”Мартел”ЕООД. Осъдил е жалбоподателя да заплати на данъчната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 4652, 20 лв.

За да прогласи нищожността на ревизионния акт относно определените задължения за м. 06/2002г. съдът е приел, че за същия период е издаден ДАПВ №2013/19. 07. 2002г., с който е признато право на приспадане на данъчен кредит по двете процесни фактури...