Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община - Пазарджик, чрез кмета Т. П., против решение № 252 от 18. 06. 2010 г., постановено по административно дело № 286 от 2010 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед изх. № 43 /КНОС/ от 21. 04. 2010 г. за спиране експлоатацията на Минерална баня - гр. П., издадена от директора на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - гр. П., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ). Релевираните с касационната жалба оплаквания са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - директорът на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - гр. П., в писмено становище от процесуалния представител адвокат С. Й. Д. от АК-Пазарджик, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност.

Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок от страна по делото спрямо която решението е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административния съд - Пазарджик е образувано по жалба на О. П., подадена чрез кмета Т. П., срещу заповед изх. № 43 /КНОС/ от 21. 04. 2010 г. на директора на РИОКОЗ - гр. П., с която на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗ, за...