Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационните жалби на НЕЛК и К. А. Т..

Касационният жалбоподател К. Т. иска отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на предявените искове изцяло, както и в частта, в която е осъден да заплати на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение. В просторна жалба и писмена защита навежда подробни доводи за основателността на исковете против НЕЛК. Твърди, че е недопустимо да бъде принуждаван да доказва претърпените неимуществени вреди. Иска да му бъдат присъдени направените пред първоинстанционния съд разноски.

Касационният жалбоподател НЕЛК обжалва първоинстанционното решение само в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съответно на отхвърлената част на исковете, което определя по чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. По същество касационната жалба на К. Т. против отхвърлителната част на решението е неоснователна по следните съображения:

Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение от вреди настъпили от нищожно решение №1100/ 4. 08. 2006 г. на НЕЛК. Предявил е обективно съединени искове, както следва :1. обезщетение за неполучени месечни интеграционни добавки по чл. 26 и чл. 28 от ЗИХУ за периода от 1. 06. 2006 г. до 31. 07. 2008 г., 2/ обезщетение за неполучени месечни добавки за чужда помощ по чл. 103 от КСО в периода от 1. 01. 2006 г. до 31. 07. 2008 г., 3/ обезщетение за вреди от билети и карти за пътуване, които е платил, вместо да пътува безплатно като военен инвалид в периода от 1. 01. 2004 г. до 31. 07. 2008 г., 4/ обезщетение за вреди от закупуването на лекарства, без да е ползвал полагащата му се отстъпка от 75 % в периода...