С решение от 05. 06. 2012 г. по адм. д.№853/2012 г. Варненският административен съд е отменил заповед №КД-14-03-3296/12. 12. 2011 г. на началника на СГКК Варна.

Решението се обжалва от И. Я. Д.. Касационната жалба е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Ответниците по касационната жалба са на становище, че е неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

С оспорената пред Варненския административен съд заповед на СГКК Варна е одобрено изменение на кадастралната карта по отношение на сграда с идентификатор 10135. 3515. 1774. 1, като същата е била заличена по искане на жалбоподателя Димитров. Последният се е позовал на влязло в сила съдебно решение, с което е ревандикирал имот с площ 74 кв. м. с идентификатор 10135. 3515. 1774, където се намира и процесната сграда.

Варненският административен съд е приел, че сградата не е собтвеност на жалбоподателя Димитров.Той не е имал основание и право да иска заличаването й от кадастралната карта и регистър. Собствеикът на сградата не е участвал в административното производство и не е подписал акта за непълноти и грешки по чл. 53, ал. 3 ЗКИР.Това прави заповедта незаконосъобразна и на това основание същата е била отменена.

При постановяване на решението Варненският административен съд не е допуснал нарушение на закона.

Установено е, че собственик на процесната сграда не е жалбоподателят Димитров. Представеното от него съдебно решение го легитимира като собственик само на поземления имот. Писмените доказателства по делото установяват право на собственост върху сградата на друго лице. Оспорването на доказателствата, легитимиращи дружеството ответник по касационната жалба за собственик на процесната сграда е недопустимо в административното производство. В него е недопустимо и разрешаването на спор за материално право. Наличието му е пречка за издаването на акт за изменение на кадастралната карта и регистър по силата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР.

Законосъобразно и обосновано Варненският административен съд е приел, че жалбоподателят Димитров не е имал основание и право да иска изменение на картата и регистъра по отношение на сградата, която не е негова собственост. Това може да направи собственикът й.

Законосъобразни и обосновани са изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Актът за непълноти и грешки не е подписан от собственика на сградата, чието заличаване от картата и регистъра е поискано със заявлението, сложило началото на административното производство.

Неоснователно е твърдението, че процесната сграда представлява движима вещ. Същата е нанесена в картата като "сграда за търговия" и съотвества на номенклатурата по чл. 29, ал. 1,т. 3 ЗКИР във вр. с чл. 16, ал. 2 и табл. №3 от приложение №2 на Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Доказателства за установяване на друг характер на сградата са представени.Това обстоятелство е без значение, като се има предвид, че жалбоподателя не е собтвеник на сградата, каквато и да е тя по характер и не може да иска заличаването й от кадастралната карта и регистър.

Решението на Варненския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05. 06. 2012 г. по адм. д.№853/2012 г. на В арненския административен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Й./п/ Т. Р. С.Й.