Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. П., против решение № 294 от17. 03. 2006 г., постановено по ахд. № 741/2005 г. по описа на Пловдивският окръжен съд, с което е отменен ДРА № 34/28. 03. 2005 г. на ТДД - гр. Х., потвърден с решение № 590/03. 06. 2005 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. П. в частта, с която на ЕТ "Климтек - С. Т."- гр. Д.ад, бул. "Раковски" № 21-В-5 е било отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2963. 24 лв. лихви за просрочие - 1072. 18 лв по фактура № 54/02. 05. 2002 г., издадена от ЕТ "Л. К."- гр. Д.ад с предмет 10583 бутилки олио и директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. П. е бил осъден да заплати на ЕТ "Климтек - С. Т." - гр. Д.ад разноски в размер на 182 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ "Климтек - С. Т." - гр. Д.ад и да бъде присъдено в полза на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. П. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Климтек - С. Т." - гр. Д.ад оспорва жалбата в писмено становище и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като провери допустимостта на касационната жалба и правилността на съдебното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, против решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на ДРА № 34/28. 03. 2005 г. на ТДД - гр. Х., потвърден с решение № 590/03. 06. 2005 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. П. в частта, с която на ЕТ "Климтек - С. Т." - гр. Д.ад на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС е било отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2963. 24 лв. и лихви за просрочие - 1072. 18 лв. по фактура № 54/02. 05. 2002 г., издадена от ЕТ "Л. К." - гр. Д.ад с предмет 10583 бутилки олио. При извършените насрещни проверки е било установено, че предходен доставчик на ЕТ "Л. К." - гр. Д.ад е "Монада" ООД, а негов предходен доставчик - "З. Т." АД, а след процесната доставка олиото отново е прехвърлено на "Монада" ООД. В хода на данъчната ревизия, в резултат на събраните доказателства, данъчният орган е направил извод, че по процесната фактура липсва реална даставка, тъй като "Монада" ООД не е имала това количество олио, което е фактурирала на ЕТ "Л. К.".

За да отмени ДРА в частта, с която на дружеството е начислен допълнително ДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от ЕТ "Л. К.", окръжният съд е приел, че от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която е обективна и компетентно дадена, е установено, че към датата на сключване на сделката в патримониума на продавача „Монада” ООД е било налице процесното количество олио.

Решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и нарушение на материалния закон. При постановяването му съдът не е обсъдил всички релевантни за спора факти и доказателства, в резултат на което е стигнал до необосновани правни изводи и неправилно е приложил материалния закон.

Съгласно чл. 108, ал. 8 от ДПК отм. фактическите констатации в ДРА в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното. В тази връзка в тежест на ответника е било чрез пълно насрещно доказване да опровергае констатациите, въз основа на които е отказано да му се признае претендираното и упражнено от него право, което в случая той не е успял да направи.

Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза неправилно е кредитирана от съда, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на "Монада" ООД, а е работило по представени преписи от счетоводни регистри, които не са били заверени от данъчният орган както изисква разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от ДПК отм. , нито от страната по реда на чл. 101, ал. 1, поради което те нямат доказателствена стойност. Независимо от това дори и да се приеме, че в складовете на „Монада” ООД е съществувало процесното количество олио, направеният извод от съда, че за жалбоподателя е възникнало право на приспадане на данъчен кредит е незаконосъобразен и необоснован, тъй като ангажираните по делото доказателства - приемо-предавателни протоколи и фактури са частни документи по смисъла на закона, не притежават материална доказателствена сила и не удостоверяват по обвързващ за съда начин, че описаните факти действително са се осъществили в обективната действителност. Съдът не е взел отношение по този въпрос, а юридическият факт, с който законът свързва задължението за начисляване на данък върху добавената стойност и съответното на него право на приспадане на данъчен кредит е възникването на данъчно събитие, което съгласно чл. 24 от ЗДДС отм. е доставката на стоки или услуги по смисъла на чл. 7- 10, извършени от данъчно задължени по този закон лица. Съгласно чл. 6 от ЗДДС доставката е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права или извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с оглед такава да се сключи. В случая ответникът не е ангажирал никакви доказателства за прехвърляне собствеността на олиото от прекия му доставчика и въобще за наличието и осчетоводяването на този материален актив при последния, за начина на доставка, товарителници, пътни листи, складови разписки и др. относими за спора доказателства.

Наред с това следва да се отбележи, че в хода на данъчната ревизия е установено, че първоначален доставчик на „Монада” ООД (предходен на ответника доставчик) е „З. Т.” АД, като доставките от последния са осъществени в периода м. март-м. юни 2000 г. Съгласно писмо от 22. 03. 2005 г. на МЗ - Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве - Хасково до ТДД - гр. Х. максималната трайност на бутилираното олио е една година (шест месеца от датата на бутилирането, което се извършва до шест месеца от датата на производството), а доставката е документирана на 02. 05. 2002 г., т. е. две години след първоначалната продажба на олио. В тази връзка неясно защо в съдебното решение е прието, че максималния срок на съхранение е 1 г. и 6 месеца.

Изложените фактически данни разкриват правнорелевантни факти, които обосновават и потвърждават извода на данъчния орган за липса на реални доставки, съответно за липса на право на данъчен кредит. Ето защо и предвид конкретната фактическа установеност по делото е необоснован изводът на съда, че липсвали доказателства да симулативност на доставката и че при изложената в решението фактическа обстановка от правна гледна точка нямало никаква пречка да се извършва продажба на стоки между правни субекти така, че стоката да се върне в един момент в патримониума на първоначалния продавач.

По изложените съображения като е отменил ДРА в тази част съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "Климтек - С. Т."- гр. Д.ад и в тази част.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 294 от17. 03. 2006 г., постановено по ахд. № 741/2005 г. по описа на Пловдивският окръжен съд, в частта, с която е отменил ДРА № 34/28. 03. 2005 г. на ТДД - гр. Х., потвърден с решение № 590/03. 06. 2005 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. П. и е признал на ЕТ "Климтек - С. Т."- гр. Д.ад право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2963. 24 лв. лихви за просрочие - 1072. 18 лв по фактура № 54/02. 05. 2002 г., издадена от ЕТ "Л. К." - гр. Д.ад с предмет 10583 бутилки олио, и директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. П. е бил осъден да заплати на ЕТ "Климтек - С. Т." - гр. Д.ад разноски в размер на 182 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "Климтек - С. Т."- гр. Д.ад срещу ДРА № 34/28. 03. 2005 г. на ТДД - гр. Х., потвърден с решение №590/03. 06. 2005 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. П. в частта, с която е начислен ДДС за данъчен период м. май 2002 г. в размер на 2963. 24 лв. лихви за просрочие - 1072. 18 лв. по фактура № 54/02. 05. 2002 г., издадена от ЕТ "Л. К." - гр. Д.ад поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. А./п/ Т. Н. Д.Л.