Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Председателят на ДАБ при МС, против решение № 6287/13. 05. 2010г. на състав на ІІІ отд на ВАС, постановено по адм. д. № 13675/09г., в частта с която е отменено решение № 442/25. 09. 2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., относно отказът да бъде предоставен хуманитарен статут на У. М. А., на основание чл. 9 от Закона за убежището и бежанците и е изпратена административната преписката на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б. за ново произнасяне в срока по чл. 90, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част.

Ответната страна - У. М. А. - гражданин на Ирак, лично и чрез пълномощника си адв. А. излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното пред тричленния състав решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. В частта с която съдът е отхвърлил

жалбата на У. М. А. срещу решение № 442/25. 09. 2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., относно отказът да му бъде предоставен статут на бежанец, на основание чл. 8 от Закона за убежището и бежанците, решението е влязло в законна сила.

За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел, че от бежанската история на жалбоподателят, съдържаща се в проведените интервюта, се установява, че е роден в Ирак, гр. Х., народност-кюрд, религиозна принадлежност-мюсюлманин сунит, семейно положение - женен с едно дете. Като причина да напусне страната по произход жалбоподателят е посочил междуплеменен конфликт през 2000 г., в който е убит брат му. Разказва за "кръвното отмъщение" като присъщ племенен обичай. Твърди, че членува в племето Иенахи срещу племето Зардуи. Престрелките между двете племена продължават до днес, местната власт и закони не могат да противодействат на въоръжения конфликт, поради което У. А. се опасява за своята сигурност. От фактическа страна съдът е обсъдил и приетата по делото справка с вх. № 1878/23. 06. 2009 на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС, в кято се изследват детайлно съществуващите в Ирак многобройни племенни общества, ролята им в обществено - политическата и социално-икономическа обстановка в Ирак.

При така установеното тричленният състав на ВАС е приел отказа за предоставяне на хуманитарен статут е незаконосъобразен, като се позовава на разпиредбата на чл. 9 ал. 1 от ЗУБ и решение от 17. 02. 2009 година на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. Решението е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

От приетата по делото справка с вх. № 1878/23. 06. 2009 на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС се установява наличието на съществуващите в Ирак многобройни племенни общества, ролята им в обществено - политическата и социално-икономическа обстановка в Ирак, от която правилно тричленния състав е приел, че се установяват данни за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С решение от 17. 02. 2009 година на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1 от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон - чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи.

В интервютата кандидатът е твърдял, че е въвлечен в междуплеменен конфликт и той заедно със съпругата и детето си са били принудени да напуснат Ирак. От справката на ДАБ може да се заключи, че племената в Ирак като определена организационна единица имат важна роля в обществено-политическия живот на страната. Това се потвърждава от факта, че властващите партии назначават водачите им на високи правителствени постове с цел да им гарантират властта. В справката е отделено внимание на "кръвното отмъщение" - обичай, задължаващ рода на убит мъж да потърси възмездие за убийството чрез смъртта на убиеца или на някой член на рода му.

Описаната ситуация сочи за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. В тази смисъл и решение № 8853/29. 06. 2010г., постановено по адм. д. № 5733/10г. по описа на ВАС, петчленен състав, с което съдът е върнал преписката на ДАБ за предоставяне хуманитарен статут на съпругата на ответника по касационната жалба, К. С. Х. лично за себе си и като законен представител на малолетното им дете А. У. М..

С оглед на изложеното, като е достигнал до същия извод, тричленния състав е постановил правилно решение в обжалваната част, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната част, решение № 6287/13. 05. 2010г. на състав на ІІІ отд на ВАС, постановено по адм. д. № 13675/09г. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. К./п/ М. Д./п/ М. З./п/ Е. М.

Е.М.