ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166

гр. София, 19.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева ч. т.д. № 2505 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “А. 1 Секюритис” ЕАД, ЕИК[ЕИК], срещу определение № 525/17.09.2025 г. по в. ч.т. д. № 420/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 1018/11.07.2025 г. по т. д. № 156/2023 г. на Окръжен съд – Варна за оставяне без уважение на молба вх. № 17099/13.06.2025 г. за освобождаване на настоящия частен касатор от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 4 787,62 лева.

С частната касационна жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Като нарушение на ограничението по чл. 11, ал. 2 ЗСВ се изтъква участието в състава на АС – Варна на съдия, който е разглеждал делото пред първата инстанция, макар че той не е постановил решението по спора. Поддържа се тезата, която е била споделена от съдилищата, че юридическо лице може да иска освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса, тъй като тълкуването на разпоредбата на чл. 83 ГПК в светлината на чл. 6 ЕКЗПЧОС налага извод, че и търговските дружества могат да се ползват от тази възможност. Изтъква се липсата на извършена от апелативния съд преценка на конкретните факти по делото с оглед възприетите в практиката на ЕСПЧ критерии за освобождаване на страната от този разход. В тази насока се оспорва изводът за финансовото състояние на страната, изграден въз основа на ГФО от 2023 г., а не на този...