Съдебното производство по глава дванадесета от АПК е образувано по касационна жалба от П. Ц. Ж. от гр. С. против Решение № 6514/18.V.2010 г. по адм. д.№ 13671/2009 г. на трето отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № К-6437/6.VІІІ.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК.
Като основен довод в подкрепа на искането си касатора посочва несъобразяването на съда с представеното по делото решение от 6.Х.2009 г. по а. н.д.№ 2751/2009 г. на Бургаски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 254/11.VІ.2009 г. на Началника на РУ на МВР-гр. С. за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Според касатора след като районният съд е установил, че той не е осъществил деяние управление на МПС след употреба на алкохол и го е оневинил за предявената срещу него административнонаказателна отговорност, административният съд е следвало да го оневини и за предявената срещу него дисциплинарна отговорност, тъй като тя се основава единствено и само на същото това фактическо основание-управление на МПС след употреба на алкохол.
Касаторът поддържа жалбата си и в съдебно заседание.
Представителят на ответника-Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че правилно съдът е приел, че касаторът е осъществил деяние управление на МПС след употреба на алкохол, послужило за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Върховният административен съд, петчленен състав, като извърши проверка на обжалваното решение на основанията, изложени...