Производството е по чл. 208 и сл., във вр. с чл. 225 от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. Н., чрез пълномощника му адв. И. И., против решение № 8916 от 29. 06. 2010 г., постановено по адм. дело № 1920/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-2541от 21. 04. 2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде постановено друго, с което се уважи жалбата. Представени са и писмени защити от пълномощника на жалбоподателя и лично от него.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Люнчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни доводи са развити в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че

в изпълнение отменителното на петчленен състав на ВАС решение, съдът е приел доказателства и изяснил указаните релевантни факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото се е обосновал фактически и правно. Мотивираният извод за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени ЗМВР и КСО. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за да се предприеме прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа, следва да е налице предпоставката държавният служител да е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Не е въведено разграничение и ограничение относно начина на набиране на стажа да е само по ал. 2 от чл. 69 от КСО. В този смисъл е и нормата на чл. 18 от НПОС, съгласно която при преценяване правото на пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО действително изслуженият стаж на длъжностите по чл. 69, ал. 1-3 и 5 от КСО може да се допълва с друг осигурителен стаж, придобит преди уволнението на тези длъжности. Няма ограничение наличието на стажа да се преценява и да се допълва от органа по назначаването при преценката на фактите, досежно прилагането на основанието по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В случая е доказано придобито право на пенсия в условията на чл. 69 от КСО, което обуславя законосъобразност на инициираното от органа прекратяване на служебното правоотношение. При което за процесното решение за отхвърляне на жалбата не са налице основания по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първа колегия, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдебното производство е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № К-2541 от 21. 04. 2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като началник на група в РУ "Транспортна полиция" - София към дирекция "Транспортна полиция" - МВР, категория "В", поради придобиване на право на пенсия, при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповедта.

С решение № 12787 от 29. 10. 2009 г., постановено по адм. дело № 7470/2009 г. по описа на ВАС, тричленен състав на трето отделение е отхвърлил жалбата приемайки, че заповедта е законосъобразна, тъй като е налице изискуемия по чл. 69 от КСО стаж. Служителят има 25 години стаж, от които 2/3 са действително изслужени като държавен служител в системата на МВР, което се установява от справката, удостоверяваща стаж от 13 години и 27 дни в МВР и 15 години и 18 дни стаж в други ведомства по чл. 69 от КСО.

Цитираното решение е отменено с решение № 1525 от 05. 02. 2010 г., постановено по адм. дело № 14448/2009 г. по описа на ВАС, първа колегия, петчленен състав, като е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. За да постанови този резултат, петчленният състав е приел, че чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, създава възможност по инициатива на органа по назначаване, да се прекрати служебното правоотношение на държавните служители в системата на МВР, при наличие на необходимите прослужени години. Редакцията на нормата препраща към разпоредбата на чл. 69 от КСО, без да е конкретизирана приложимата алинея относно служителите в МВР. Последната норма има специален характер и урежда условията за пенсиониране на изрично посочените в нея няколко категории служители. Алиния първа урежда

възможността за пенсиониране при облекчени условия за военнослужащите и съответно сочи необходимостта от съответното изслужено време по ЗОВС. За разглеждания случай, петчленният състав е посочил, че е относима разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, в приложимата редакцията до изменението с ДВ, бр. 25/2009 г. в сила от 1. 06. 2009 г., съгласно която държавните служители по ЗМВР, ЗИН, чл. 11 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователи и младши следователи

придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години общ осигурителен стаж от които 2/3 действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Съдът е тълкувал нормата като е приел, че същата съдържа две условия в кумулация - двадесет и пет години общ осигурителен стаж, от които две трети да са

действително изслужени по посочените в нормата закони .

Изрично е прието, че под "посочените закони" следва да се разбират тези, изброени в същата ал. 2 на текста. Следващата ал. 3 на чл. 69 от КСО урежда пенсионирането на служителите от ДАНС, ал. 4 и 5 уреждат други специфични длъжности, от което съдът е извел извод, че законодател е разграничил различните хипотези и категории служители. От друга страна съдът е посочил, че от доказателствата по делото не е установено освен стажа в МВР от 13 години и 27 дни, останалия стаж от 15 години и 18 дни в кои ведомствата и на какви длъжности е прослужен, за да се устонови налице ли е възможност за кумулиране на стажа до необходимите 2/3 от прослужени 25 години. Ето защо не е установено наличието на предпоставките на чл. 69, ал. 2 от КСО, съответно решението е отменено като необосновано и неправилно. Съдът е постановил връщането му за ново разглеждане от друг състав, с указания при новото разглеждане да се съберат доказателства за трудовия стаж по т. 2 от приложената справка, като се установи в кои ведомства е положен, по кои закони, с оглед преценката за наличие на основанието по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

При новото разглеждане на делото, тричленният състав е събрал указаните доказателства - представена е пенсионната книжка на жалбоподателя от която е установено, че същият има прослужени като офицер - на действителна военна служба общо 15 години и 21 дни към 15. 09. 1994 г., т. е. целият стаж по т. 2 от първоначалната справка е придобит като кадрови военнослужещ.

При тези данни, първоинстанционният съд, независимо от указанията на петчленния състав по приложението на нормата на чл. 69 от КСО, е приел, че не може да се уважи възражението на жалбоподателя, че стажът по чл. 69, ал. 1 и чл. 69, ал. 2 от КСО не може да се кумулира за целите на приложението на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, препраща към нормата на чл. 69 от КСО, без да съдържа уточнение по коя от алинеите на същия текст следва да е придобито правото на пенсия. Ако се приеме възможността за кумулация, то това означавало държавните служители и военнослужещите при промяна на службата, но също като държавни служители в МВР, ДАНС и ЗСВ да започнат да набират нов осигурителен стаж до получаване на изискуемите от ал. 1 или 2, или ал. 3 на чл. 69 от КСО стаж за придобиване на право на пенсия - или 16. 6 години. Нормата на чл. 69 от КСО, регламентира условията за придобиване на право на пенсия от военнослужещи и държавни служители, които осъществяват държавната си служба при особени условия, различно от общите условия на труд, за които важат изискванията на чл. 68 от КСО. След като за придобиване на право на пенсия в общия случай може да се събира осигурителен стаж, както по чл. 68, така и по чл. 69 от КСО, неоснователно е да се твърди, че стажът по ал. 1 и този по ал. 2 на чл. 69 от КСО не може да се събира, за да се придобие право на пенсия. Неправилно е стеснителното тълкуване на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като същата не препраща само към ал. 2 на чл. 69 от КСО. Посоченото ограничава правомощието на органа да прекрати правоотношението при стаж от 16. 6 години, натрупан само в МВР. След като правото на пенсия е възникнало, без значение по кои от специалните закони по чл. 69 от КСО, то може да бъде упражнено както от служителя, така и от органа по назначаването, на основанието по т. 13 на чл. 245, ал. 2 от ЗМВР. Съдът е отхвърлил и възражението относно действителното изслужване на стажа от 2/3 по чл. 69 от КСО, във връзка с предходните уволнения на жалбоподателя, съответно възстановяването му на работа по силата на съдебни решения. В тази насока, съдът е посочил, че съдебното решение, с което жалбоподателят е възстановен на работа има преобразуващо действие - със силата на пресъдено нещо се възстановява съществувалото служебно правоотношение в пълен обем. С отмяната за заповедта за уволнение отпадат с обратна сила, свързаните с нея правни последици. Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което държавният служител е бил без работа поради уволнение, признато за незаконно - от дадата на уволнение до възстановяването на работа, като за този период осигурителните вноски са за сметка на осигурителя.

В заключение, съдът е посочил, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, комуто с цитираната норма от закона е предоставена възможност, в условията на оперативна самостоятелност да прекрати служебното правоотношение при наличие на основанията по чл. 69 от КСО, които в случая са налице. не са допуснати нарушения на процедурата, актът отговаря на изискванията за форма и съдържа реквизитите по чл. 269 от ППЗМВР. По тези съображения жалбата е отхвърлена.

Така постановеното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на нормата на чл. 224 от АПК, в който смисъл е основателно основното възражение в касационната жалба.

Съгласно същият текст, указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В случая първоинстанционният съд се е съобразил единствено с указанията на петчленния състав на ВАС относно събирането на указаните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, но не се е съобразил с указанията относно приложението на материалния закон. В отменителното решение, освен указания за изясняване на спора са налице и указания по отношение тълкуването и приложението на нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО, съответно чл. 245 от ЗМВР. Изрично в решението на петчленния състав е посочено, че в случая е относима нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО, съгласно която държавните служители по ЗМВР, ЗИН, чл. 11 от Закона за пощенските услуги, по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователи и младши следователи

придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години общ осигурителен стаж от които 2/3 действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Съдът е тълкувал нормата като е приел, че същата съдържа две условия в кумулация - двадесет и пет години общ осигурителен стаж, от които две трети да са

действително изслужени по посочените в нормата закони .

Изрично е прието, че под "посочените закони" следва да се разбират тези, изброени в същата ал. 2 на текста. Следващата ал. 3 на чл. 69 от КСО урежда пенсионирането на служителите от ДАНС, ал. 4 и 5 уреждат други специфични длъжности, от което съдът е извел извод, че законодател е разграничил различните хипотези и категории служители.

Дадените от петчленния състав указания са задължителни за първоинстанционния съд, както относно тълкуването на процесуалния закон, (които са изпълнени), таки и относно приложението на материалния закон. В случая тези указания са изрични и не подлежи на съмнение волята на касационната инстанция. При това положение съдът е следвало освен да събере посочените доказателства, да се произнесе, съобразно указаното от касационната инстанция, приложение на чл. 69, ал. 2 от КСО. Приемайки противното, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, доколкото указанията на ВАС са по приложението именно на материалния закон и постановеното решение следва да бъде отменено. Нещо повече, указанията на петчленния състав в цитираното отменително решение са задължителни, по силата на законовия текст на чл. 224 от АПК, не само за първоинстанционния съд, но и за настоящата касационната инстанция и следва да бъдат съобразени при произнасянето по същество, след отмяната на неправилното решение на тричленният състав на ВАС. Настоящият петчленен състав дължи произнасяне по същество на основание чл. 227, ал. 1 от АПК.

От доказателствата е безспорно, че жалбоподателят не е изслужил две трети от общия си осигурителен стаж, като държавен служител по посочените в чл. 69, ал. 2 от КСО закони, поради което не е придобил право на пенсия, съответно не е налице основанието по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР към момента на издаване на оспорената заповед. Стажът му по чл. 69, ал. 2 от КСО възлиза на

13 години и 27 дни, според справката, а останалия стаж от 15 години и 21 дни не е изслужен като държавен служител по посочените в същата норма закони и не следва да се кумулира при натрупването на специалния стаж от 2/3 от общия осигурителен стаж.

Издадената заповед е материално незаконосъобразна. На това основание административният акт следва да бъде отменен поради наличие на порок по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за производствата, възлизащи на 620 лв., от които 20 лв. заплатени за държавни такси и 600 лв. заплатени за възнаграждение за един адвокат, заявени в срок и действитено внесени, установени с договори за правна защита и съдействие № 0083931 от 02. 07. 2010 г. и 0879344 от 20. 04. 2009 г.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 227, ал. 1, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение № 8916 от 29. 06. 2010 г., постановено по адм. дело № 1920/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ

заповед № К-2541от 21. 04. 2009 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор П. С. Н., началник на група в РУ "Транспортна полиция" - София, към дирекция "Транспортна полиция" при ГД "Охранителна полиция" МВР, категория "В", поради придобиване на право на пенсия.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати на

П. С. Н. сумата от 620 (шестстотин и двадесет) лева, представляваща направените по делото разноски за производството.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. М./п/ Г. К./п/ Д. Г./п/ Д. А.

Г.К.