Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „И”АД срещу решение № 656/24. 04. 08г. по адм. д. 200/07г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 0303882/20. 11. 06г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 1068/23. 02. 07г. на директор на дирекция "О”АД против РА № 0303882/20. 11. 06г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 1068/23. 02. 07г. на Директор на Д”ОУИ”, с който е отказано право на данъчен кредит по данъчни фактури № 101/29. 11. 05г. и 104/30. 12. 05г., издадени от „В”ЕООД в размер на 40900лв. и по данъчна фактура № 1000000077/25. 05. 06г., издадена от „Т”ЕАД в размер на 55 800лв. и в съответствие с това са определени като дължими данъчни задължения по ЗДДС отм. – данък и лихви за данъчни периоди 01. 11. 2005 г. – 30. 11. 2005 г., 01. 11. 2005 г. – 30. 11. 2005 г., 01. 05. 2005 г. – 31. 05. 2005 г. при съответно приложение на чл. 66 от ЗДДС отм. с оглед получаването на стоки и услуги, използвани за извършването както на облагаеми, така и на освободени доставки.

За да постанови обжалваното решение, Варненският административен съд е приел за установено, че с РА в съответствие с чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС отм. , чл. 64 ЗДДС отм. във връзка с чл. 25 и чл. 6 ЗДДС отм. законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя поради липса на доказателства за реалност на фактурираните доставки и настъпване на данъчно събитие в...